Учителят за Образованието
Как можем най-кратко да характеризираме педагогическите идеи на Учителя? За какво училище ни говори той? За училище - живот!
Детето не трябва да се приготвя за живота, но трябва да живее своя детски живот в пълнота, като се сложат в действие всички негови сили и заложби.
Животът е плод на любовта.
Дето царува любовта, там има изобилен живот. Ето защо, училището за да бъде училище - живот, трябва да бъде съградено върху любовта.
Животът е радост.
Той е красота, творчество, най - великото благо, избор на сила и радост. Ето защо, училището за да бъде училище-живот, трябва да бъде място на радост. Винаги изобилният прилив на живот носи радост, а недоимъкът на живот – страдание.
Животът и радостта идват от творчеството.
Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, трябва да бъде място за творчество на ученика.
Човешкият живот е частица от великия живот на природата.
Тя е великата Световна Майка, която обгръща и отглежда с любов всички свои деца. Ето защо, училището за да бъде училище-живот, трябва да бъде в близък досег с Великата Природа.
Животът е музика.
Цялата природа е проникната от музика. Ето защо, училището за да стане училище-живот, детето трябва да живее в областта на хармонията, музиката трябва да прониква целия му живот.
Животът е движение.
Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, трябва да даде видно място на паневритмията, на ритмичната гимнастика.Така детето ще бъде в интимен досег с творческите сили на природата. По този начин в детския организъм ще се влее нейният изобилен живот, който ще развие всестранно психо-физичните му сила.
Животът е дейност, Животът е работа.
Всичко в природата работи. Слънцето работи неуморно. Слънчевите лъчи, за да дойдат до нас, изминават грамадни разстояния за 8 минути. Земята също работи. Вятърът, водата, също работят, изворите и реките текат, морето се вълнува, тревите, цветята и дърветата неуморно работят със своите корени, клони, листа и пр. И красивите цветове и плодове са резултат на тяхната работа. И детето, за да живее в училището-живот, трябва да работи. Като работи сред природата, то едновременно ще се учи.
Животът е изявление на една велика разумност.
Ето защо, училището, за да бъде училище-живот, ще помогне на младежа в гимназията да си изработи мироглед върху живота. Така той ще се оформи при излизането от гимназията като цялостна личност. Изработеният мироглед ще представя обединителен елемент в него. Без този елемент Вътрешният му живот ще бъде разпокъсан и без да има нещо, което да обединява в едно стройно цяло добитите знания и опитност. Чрез училището-живот ще се оформи новият тип човек - човекът на дейната любов!
от тук
Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)
Tuesday, September 20, 2011
Friday, September 16, 2011
Thursday, September 15, 2011
Десет повели на Лечителя Петър Димков
2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг.
3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят – смърт.
4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват", износват, убиват организма (духа).
5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна – тя не само изразява здравето, но го прави.
6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте – това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда – преумората също е „неизлечима". И обратно, не се отдавайте на свръхленост – това е "прекаляване" с бездействието.
7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек.
8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него.
9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате.
10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!
Tuesday, September 13, 2011
Природата на Човек - Ганди
Предполагам от `Антология на Хуманната Педагогика` от Махатма Ганди
превод от Ваня Златева:
Ганди е предложил интересен подход към групирането на повечето педагогически проблеми около три възлови въпроса: човекът (детето) като обект и субект на възпитанието- образованието, същността на образованието (в широкия, включващ възпитанието, смисъл) и учителят- възпитател (проблемът на педагога).
превод от Ваня Златева:
Ганди е предложил интересен подход към групирането на повечето педагогически проблеми около три възлови въпроса: човекът (детето) като обект и субект на възпитанието- образованието, същността на образованието (в широкия, включващ възпитанието, смисъл) и учителят- възпитател (проблемът на педагога).
При оценяването на човешката природа Ганди е изхождал от следните положения:
1. Всички хора са различни. Това е реалността. Ганди дори е приложил понятието „разнообразие в единството”, подчертавайки правото на всеки на уважение на своята уникалност.
2. Всички хора са несъвършени. На човека е свойствено да греши. Ганди е оставял на човека правото на грешка (а когато ставало въпрос за деца, в способността да се правят грешки е виждал и определена полза). Главното, подчертавал той, е в това човек да е способен да признае своите грешки и да е готов да ги поправи. При оценката на постъпките той съветвал да се изхожда преди всичко от мотивите за тяхното извършване, като се обръща повече внимание на намеренията, отколкото на резултата.
3. На човека е свойствен стремежът към съвършенство. Човешката природа може да се преобразува към по-добро, но само с помощта на ненасилието, с убеждаване и пример, а не с принуждаване. Само ненасилствените средства са обърнати именно към истински човешкото в човека, а насилието способства развитието на животинското начало. Опитвайки се да „превъзпитаме” човека, трябва да помним, че борбата е с порока, а не с този, който е изложен на него.
...
Ганди е изисквал обожествяване на истината и пълен отказ от лъжата, даже от тази, която се смятала за благородна. За такава „полезна” лъжа той е писал: „Но всеки знае, че лъжата развращава и унижава душата... Резултатът от нея може известно време да изглежда благотворен за обществото, но може да се докаже, че в края на краищата тя носи повече вреда, отколкотополза”.
1. Всички хора са различни. Това е реалността. Ганди дори е приложил понятието „разнообразие в единството”, подчертавайки правото на всеки на уважение на своята уникалност.
2. Всички хора са несъвършени. На човека е свойствено да греши. Ганди е оставял на човека правото на грешка (а когато ставало въпрос за деца, в способността да се правят грешки е виждал и определена полза). Главното, подчертавал той, е в това човек да е способен да признае своите грешки и да е готов да ги поправи. При оценката на постъпките той съветвал да се изхожда преди всичко от мотивите за тяхното извършване, като се обръща повече внимание на намеренията, отколкото на резултата.
3. На човека е свойствен стремежът към съвършенство. Човешката природа може да се преобразува към по-добро, но само с помощта на ненасилието, с убеждаване и пример, а не с принуждаване. Само ненасилствените средства са обърнати именно към истински човешкото в човека, а насилието способства развитието на животинското начало. Опитвайки се да „превъзпитаме” човека, трябва да помним, че борбата е с порока, а не с този, който е изложен на него.
...
Ганди е изисквал обожествяване на истината и пълен отказ от лъжата, даже от тази, която се смятала за благородна. За такава „полезна” лъжа той е писал: „Но всеки знае, че лъжата развращава и унижава душата... Резултатът от нея може известно време да изглежда благотворен за обществото, но може да се докаже, че в края на краищата тя носи повече вреда, отколкотополза”.
Истината трябва да стане светлина, която ясно и с цялата отговорност да покаже тъмните страни на живота, да засрами хората, да ги опази от извършването на зли дела.
Кое трябва да бъде критерий за истината? Как човек да знае кое е истинно и кое не? Единственният съветник, твърдял Ганди, е вашата съвест, „вътрешният глас”, чийто съвети единствено имат сила.
Кое трябва да бъде критерий за истината? Как човек да знае кое е истинно и кое не? Единственният съветник, твърдял Ганди, е вашата съвест, „вътрешният глас”, чийто съвети единствено имат сила.
Той писал: „На този свят аз признавам само един тиранин - тихия глас вътре.” И не е беда, че всеки има свой вътрешен глас. „Всеки, – писал Ганди, – трябва да действа както му подсказва съвестта. Вие, като слушате вашата, аз, като слушам моята, те – техните и от това в края на краищата ще излезе истината.”
Истината е свързана неразривно с ненасилието. За Ганди истината е целта, а ненасилието – единственото средство за постигането й, единствено възможният път за хората. В едно от писмата му има думите: „Ненасилието, въплътената ‘любов’ е висшият закон за човешките същества. Той не знае изключения.”
...
Ганди призовавал да се стремим към пълен отказ от егоизма, който той считал корен на всички злини. Той е писал: „Нашите желания и мотиви могат да се разделят на два вида – егоистични и неегоистични. Всички егоистични желания са аморални, докато желанието да подобриш себе си, за да правиш добро на другите, е истински нравствено.”
Истината е свързана неразривно с ненасилието. За Ганди истината е целта, а ненасилието – единственото средство за постигането й, единствено възможният път за хората. В едно от писмата му има думите: „Ненасилието, въплътената ‘любов’ е висшият закон за човешките същества. Той не знае изключения.”
...
Ганди призовавал да се стремим към пълен отказ от егоизма, който той считал корен на всички злини. Той е писал: „Нашите желания и мотиви могат да се разделят на два вида – егоистични и неегоистични. Всички егоистични желания са аморални, докато желанието да подобриш себе си, за да правиш добро на другите, е истински нравствено.”
„...Започнете с главата за задълженията на Човека и аз обещавам, че след тях ще последват правата, както след зимата идва пролетта. Пиша, като изхождам от опита. В младостта си започнах живота, опитвайки се да утвърдя своите права и скоро открих, че ги няма в мен даже по отношение на собствената ми жена. Тогава започнах да изпълнявам своя дълг към жена си, децата си, приятелите си, другарите си и обществото. И днес виждам, че имам повече права от вероятно който и да е друг от известните ми хора.”
от форумът на Порталът:
Ганди предложил интересный подход к группировке большинства педагогических проблем вокруг трех узловых вопросов: человек (ребенок) как объект и субъект воспитания-образования, сущность образования (в широком, включающем воспитание смысле) и учитель-воспитатель (проблема педагога).
При оценке человеческой природы Ганди исходил из следующих положений:
1. Все люди - разные. Это — реальность. Ганди даже применил определение «разнообразие в единстве», подчеркнув право каждого на уважение своей уникальности.
2. Все люди — несовершенны. Человеку свойственно ошибаться. Ганди оставлял за человеком право на ошибку (а когда речь шла о детях, видел в способности совершать ошибки и определенную пользу). Главное, подчеркивал он, в том, чтобы человек был способен признать свои ошибки и был готов их исправить. При оценке поступков он советовал исходить прежде всего из мотивов их совершения, обращая больше внимания на намерения, чем на результат.
3. Человеку свойственно стремление к совершенству. Человеческую природу можно преобразовать к лучшему, но только с помощью ненасилия, убеждением и примером, а не принуждением. Только ненасильственные средства обращены именно к истинно человеческому в человеке, насилие же способствует развитию звериных начал. Пытаясь «переделать» человека, нужно помнить, что борьба идет с пороком, а не с тем, кто ему подвержен.
Педагогическата философия на Ганди
--------------------------------------------
и връзка към книгата в един руски сайт:
http://krotov.info/libr_min/04_g/an/di_01.htm
от форумът на Порталът:
Ганди предложил интересный подход к группировке большинства педагогических проблем вокруг трех узловых вопросов: человек (ребенок) как объект и субъект воспитания-образования, сущность образования (в широком, включающем воспитание смысле) и учитель-воспитатель (проблема педагога).
При оценке человеческой природы Ганди исходил из следующих положений:
1. Все люди - разные. Это — реальность. Ганди даже применил определение «разнообразие в единстве», подчеркнув право каждого на уважение своей уникальности.
2. Все люди — несовершенны. Человеку свойственно ошибаться. Ганди оставлял за человеком право на ошибку (а когда речь шла о детях, видел в способности совершать ошибки и определенную пользу). Главное, подчеркивал он, в том, чтобы человек был способен признать свои ошибки и был готов их исправить. При оценке поступков он советовал исходить прежде всего из мотивов их совершения, обращая больше внимания на намерения, чем на результат.
3. Человеку свойственно стремление к совершенству. Человеческую природу можно преобразовать к лучшему, но только с помощью ненасилия, убеждением и примером, а не принуждением. Только ненасильственные средства обращены именно к истинно человеческому в человеке, насилие же способствует развитию звериных начал. Пытаясь «переделать» человека, нужно помнить, что борьба идет с пороком, а не с тем, кто ему подвержен.
Педагогическата философия на Ганди
--------------------------------------------
и връзка към книгата в един руски сайт:
http://krotov.info/libr_min/04_g/an/di_01.htm
Monday, September 12, 2011
Още за Валдорфската педагогика 5 -
из "Царството на детството" на Р. Щайнер? не съм попадала на тази книга, но във форумът прочетох по-долната статия и много ми хареса :)
Във валдорфското училище сме имали много обогатяващ опит с това. Какъв е обикновеният начин на наказване в училищата? Ако детето е направило нещо лошо, то трябва да “остане” и, например, да смята по аритметика. Веднъж имахме в училището много странно преживяване: на три или четири деца им бяха казали, че са си свършили лошо работата и затова трябва да останат и да смятат още събирания на числа. И тогава другите казаха: “Но и ние искаме да останем и да събираме числа!” Защото те бяха научени по такъв начин, че мислеха за аритметиката като за нещо приятно, не като за нещо, което се използва като наказание. Не бива да създавате у децата представата, че това да останат и да смятат събиране на числа е нещо лошо, но че това е нещо хубаво, което могат да правят. Ето защо целият клас искаше да остане и да събира числа. И в тази връзка, вие не трябва да избирате наказания, които не могат да бъдат именно наказания, ако детето трябва да бъде обучено по един здравословен начин в своя душевен живот.
Ще взема един друг пример: Д-р Щайн, преподавател във валдорфското училище, много често измисляше добри образователни методи на момента, докато преподаваше. Веднъж, той забеляза, че неговите ученици си подаваха бележки под чина. Те не внимаваха в урока, но пишеха бележки и ги подаваха под чиновете на своите съседи, които след това им пишева отговори. Д-р Щайн, обаче, не би смъмри за писането на бележки и не каза: “Сега трябва да ви накажа” или нещо от този род, но изведнъж започна да говори за пощенската система и им даде един урок върху нея. В началото, децата бяха много очудени защо изведнъж им се предаваше урок за пощенската система, но после разбраха защо това беше направено. Този фин метод на променяне на урока накара децата да се чувстват засрамени. Те започнаха да се чувстват засрамени от себе си и спряха да пишат бележки поради това, което учителят беше вмъкнал за пощенската система в урока.
Първото важно условие за учителя е себепознанието. Ако, например, детето драска в учебника си или на чина, защото е станало нетърпеливо или е ядосано за нещо, което съседчето му е направило, тогава учителят никога не трябва да сика на детето за това, че драска и да му каже: “Не трябва да се ядосваш! Ядосването е нещо, което един добър човек никога не прави! Човек не бива да се ядосва, а трябва всичко да търпи спокойно. Ако те видя още веднъж да се ядосаш, тогава – ще ти хвърля мастилницата по главата!”
Ако преподавате така (което често се случва), ще постигнете много малко. Учителят трябва винаги да се контролира и, преди всичко, никога да не прави тези грешки, за които вини децата. Но тук трябва да знаете как подсъзнанието на детската природа работи. Съзнателните интелект, чувство и воля на един човек са само една част от душевния му живот; в дълбините на човешката природа, дори и в детската, се разгръща астралното тяло с прекрасните си удачност и мъдрост.
Винаги се изпълвам с ужас, като видя учител, който стои в клас с книга в ръка и преподава от книгата или от тетрадка, в която е написал въпросите, които иска да пита децата и на които постоянно набляга. Детето изглежда така, сякаш не забелязва това със своето по-горно съзнание, това е вярно; но ако разбирате от такива неща, тогава може да видите, че децата имат подсъзнателна мъдрост и си казват: Той самият не знае това, което аз трябва да уча. Защо тогава аз трябва да го уча, когато той не го знае? Това винаги е оценката, която се предава от подсъзнателната природа на деца, на които учителят преподава от книга. Такива са трудно-разбираемите и фини неща, които са от толкова голямо значение при преподаването. Защото още когато подсъзнателната природа на детето, или неговата астрална природа, установи, че учителят сам не знае това, което трябва да преподава, но трябва първо да го чете в книга, тогава детето заключава, че не е нужно и то да учи това. А астралното тяло работи с много по-голяма сигурност от горното съзнание на детето.`
Още за Валдорфската педагогика 4
От Порталът
За работата с изкуствата и ритъма
На пръв поглед може да предизвиква учудване, когато се твърди, че начинът на възпитание също може да бъде от съществено значение за възникването на определени заболявания в детето. Както и обратното, че може да действа оздравяващо върху него.
Изхождайки оттук, може да се каже, че едностранчивото или преждевременно интелектуално свръхнатоварване при децата, чрез ранно усвояване на четенето, наизустяването, когато това става игнорирайки образността, която включва чувствата на детето и волята, изразявайки се в определени движения, свързани с конкретният учебен материал,
- отнемат на детето онези сили, от които то се нуждае за здравословното развитие на своето тяло.
Това е една от причините при съвременните деца да се срещат все по-често неврозите. Децата не само се лишават преждевременно от своето детство, но и целият им организъм значително отслабва и е заплашен от преждевременно „втвърдяване" и остаряване. Тези здравословни проблеми се появяват съответно изведнъж, в една по-късна възраст като артрози, инсулти, венозни проблеми и т.н. Но техният корен лежи в неправилното възпитание в детството.
Получава се така, че творческата фантазия, артистичните способности , непосредственият контакт с обкръжаващата среда, така естествени за детето, се отнемат в една голяма част, когато то се сблъска с училищната с-ма или вследствие на семейното или предучилищно възпитание.
Ето защо е много важно фантазията на подрастващото дете, не само да бъде запазена, но и да бъде поощрявана чрез детски игри, пеене и дори изпълняване на прости музикални произведения, които да заменят пасивното слушане на музика, изливаща се от съвременната звукозаписна техника.
С помощта на музикалната терапия, детето се научава да се вслушва в музиката, както и да различава отделните музикални тонове. Въздействието на музикалният ритъм, напр. представлява сам по себе си движение, което е отправено повече навън, докато мелодията – навътре. И това са отново 2 полярности, каквито напр. имаме при забравянето и натрапчивостта, за които стана въпрос по-горе.
Съществуват достъпни по цена и овладяване музикални инструменти, като например т.н. блок-флейта, която в съчитание с един-два тимпана може да направи дори една музикална група, нещо много полезно в посока социализация. /нежеланието на децата да учат е нежелание да подражават на модела на възпитание. По този начин те могат да бъдат въвлечени в една социална активност./
Много полезни са също така рисуването, което се използва като терапия и замества простото запълване на картинки, което затвърдява в децата едни граници отвън, но не работи върху това, тези граници да бъдат изработени със собствени сили отвътре. Когато детето се научи само да си поставя граници, тогава то ще може не само за в бъдеще да се справя със здравословни проблеми, но това ще изгради в него и едно добро социално общуване, както и ще затвърди определени морални норми.
При лечението с рисуване, детето изживява цветовете, техните особености, противоположности и съвместимости. С това, също така, могат да се насърчат или подтиснат определени телесни процеси.
Пластицирането също има място в терапията, защото там децата създават определени форми и това, освен като терапия, може да се използва в уроците по математика. Някои деца имат проблеми с пространствените форми. При пластицирането, децата създават и заедно с това изживяват непосредствено пространствените форми. По този начин те са подпомагани в процеса на усвояването на учебния материал. Не е за пренебрегване факта, че чрез докосването и движението, детето изживява и подпомага развитието на формиращата способност на своите ръце. А всичко това се отразява на самите формообразуващи сили на неговия организъм.
Формирането на говора също може да се използва като вид терапия. Сили, които при детето импулсират движенията на крайниците, по-късно се локализират в двигателния организъм на говорните звуци. За това работата при деца с говорни проблеми трябва да се подпомага като по разнообразен начин се упражняват отделни звуци или поредица от звуци, ритми, стихове и по този начин, не само се насочва вниманието към звуковия образ на думата и нейните съставни срички, но и те се свързват с ритъма на двигателната с-ма, за да се използват нейните сили. Още един терапевтичен аспект е изживяване на творческата сила на словото. По този начин се активират формиращите дихателни потоци .
Ако се върнем върху темата на болестите, трябва да споменем, че едно важно откритие е факта, че туморите не притежават нормално дишане. За това вниманието ни трябва да се насочи към общия процес на дишането, който, както е известно, принадлежи към основния ритъм на всеки одушевен организъм, а при човека - посредством сърдечния ритъм - формира и ритмическата система. Всяко разстройство или отслабване на жизнените ритми действува увреждащо чак до глъбините на организма. За съжаление днешният човек - със своето отчуждение от природния свят - е почти постоянно подлаган на подобни посегателства.
От особена важност е работата с евритмия. Нещо още непознато у нас. Там основните движения, присъщи на говорните звуци - следи, от които откриваме в жестикулацията на ръцете, съпровождащи говора - се пренасят съзнателно в отделни звуци и звукосъчетания. Лечебната евритмия е един метод, който хармонизира мислите, чувствата и волята. Докато при физическата култура в училище се включва единствено двигателната с-ма на детето, в евритмията се изживяват заедно звука, чувството, което стои зад дадена дума и всичко това се свързва с определено движение. Много от движенията, които се използват в евритмията действат лечебно за подобряване на дишането, концентрацията, освобождаване от страхове при страхови неврози при децата, депресивни състония.
При лечението с цветове, през всеки ден от седмицата, децата се потопява в различно цветово усещане, като при неговото прекъсването води до появата на противоположното цветово усещане. Стига се до едно мощно активиране на възприемателната способност, която в днешно време е значително закърняла. /деца с нарушена или ограничена способност да получават или преработват впечатления/
Рисуването на симетрични форми влияе благотворно върху дислексията и легастенията. Също така се стимулират подражателните способностипри детето-предпоставка за възможността за учене като цяло.
Работа със земята? Връзката с природата, саденето на растения, грижата за животни? Възможно ли е да има градина в проекта? Училищното образование трябва да се насочи натам, да обръща внимание на детската индивидуалност и да я развива, пробуждайки в нея истински интерес към околната среда.
Уроците по човек и природа и човек и общество трябва да бъдат така поднасяни, че децата да изживеят определения годишен цикъл във всички негови аспекти.
Свързването на преподавания материал с опити и експерименти ще допренесе за това, знанието да не се получи само интелектуално, а децата да го изживеят в цялата си същност.
Ако искаме да действа оздравително върху децата, всичко това трябва да стане свързано с ритъма на природата около нас, т.е. напр.през есента децата трябва да се свържат с една епоха , която е в съответствие с това, което се извършва през това време на годината в обществото. Това е преди всичко земеделската работа, промяната в околната природа, подготовката на земята, растенията, животните и човека за идването на зимата.
Чрез работата с изкуствата се подпомага не само правилното развитие на децата, но тя може да спомогне и на децата с нарушено развитие или поведенчески проблеми да открият и развият в себе си, потенциала, който е скрит дълбоко и не е напълно развит, както и да доразвият или трансформират до границите на полезното този потенциал, който проявяват като евентуална едностранчивост на развитието
–аутизъм – нежелание да се влезе в контакт с външния свят, независимо от причината за това;
-„хиперактивно” дете – външният аспект на движението е силно изразен, докато вътрешното движение, което управлява концентрацията, вниманието страда от недостиг;
При работата с подходящото за тази цел изкуство, децата, които имат излишък от енергия и по тази причина проявяват
-дефицит на вниманието ще се научат да канализират тази енергия и това ще
стане по един естествен път, като се избегне употребата на съответните медикаменти;
-натрапчивостта при децата е нещо, което често се приема като каприз или инат от страна на детето, когато то иска нещо и не е в състояние да чуе никакви родителски или учителски доводи срещу това. Не иска да остави започната работа в клас и да премине към нещо друго или с часове говори само за едно нещо. Всъщност, то просто не е в състояние да остави едно впечатление, което се загнездва в него.
- деца, които не могат да помнят и поради това имат проблеми с усвояването на учебния материал.
В тази връзка, стремежът ще е - при всяка една ситуация да се привлече детето не като обект, а като един съучастник в процеса на собственото си оздравяване. Заниманията в областта на изкуството от всякакъв вид като музициране, рисуване, евритмия и други, както например и грижата по поддържането на една градина, имат наистина уравновесяващо въздействие спрямо деструктивната тенденция на съвременната цивилизация, понеже те се опират на органите на чувствата.
Чрез оформяне и постигането на определена естетичност в обкръжаващата среда на детето, то не само изживява различните цветови нюанси около себе си, но формира едно чувство, което ще бъде способно да противопостави на крещящата безвкусица, която нахлува в сетивните възприятия на детето чрез различните форми на обществен живот.
Факторът - атмосфера, в която детето работи е мног важен, защото това, как е оформено помещението, където децата работят, какви са цветовете, картините, материалите, които са използвани – всичко това се приема от децата и въздейства чак до тяхната душевна същност оздравително или разболяващо.
Благодарение на един ежеседмичен и ритмично повтарящ се процес, децата ще бъдат насочени към здравословно развитие.
Ритъмът и ритмичните закомомерности се явяват нещо основно, тъй като всичко около нас е един ритъм / Вдишването и издишването , работата на сърцето и кръвообръщението, денят и нощта, годишните времена/ и следователно това, което се намира под въздействието на ритъма, влияе укрепващо на детското развитие..
И ако този ритъм е нарушен се появява някаква аномалия. Точно поради това, ритмичността ще се включи активно в работата. Нека се има предвид, че ритъма, това не е просто някакво повторение на нещата, а това повторение трябва да има емоционален елемент. В основата на тези ритмични повторения са развитието на деня, седмицата, месеца и т.н.
Храненето на детето в училищна възраст, а и по-късно, следва да се вземе като обект на образователна политика.
За работата с изкуствата и ритъма
На пръв поглед може да предизвиква учудване, когато се твърди, че начинът на възпитание също може да бъде от съществено значение за възникването на определени заболявания в детето. Както и обратното, че може да действа оздравяващо върху него.
Изхождайки оттук, може да се каже, че едностранчивото или преждевременно интелектуално свръхнатоварване при децата, чрез ранно усвояване на четенето, наизустяването, когато това става игнорирайки образността, която включва чувствата на детето и волята, изразявайки се в определени движения, свързани с конкретният учебен материал,
- отнемат на детето онези сили, от които то се нуждае за здравословното развитие на своето тяло.
Това е една от причините при съвременните деца да се срещат все по-често неврозите. Децата не само се лишават преждевременно от своето детство, но и целият им организъм значително отслабва и е заплашен от преждевременно „втвърдяване" и остаряване. Тези здравословни проблеми се появяват съответно изведнъж, в една по-късна възраст като артрози, инсулти, венозни проблеми и т.н. Но техният корен лежи в неправилното възпитание в детството.
Получава се така, че творческата фантазия, артистичните способности , непосредственият контакт с обкръжаващата среда, така естествени за детето, се отнемат в една голяма част, когато то се сблъска с училищната с-ма или вследствие на семейното или предучилищно възпитание.
Ето защо е много важно фантазията на подрастващото дете, не само да бъде запазена, но и да бъде поощрявана чрез детски игри, пеене и дори изпълняване на прости музикални произведения, които да заменят пасивното слушане на музика, изливаща се от съвременната звукозаписна техника.
С помощта на музикалната терапия, детето се научава да се вслушва в музиката, както и да различава отделните музикални тонове. Въздействието на музикалният ритъм, напр. представлява сам по себе си движение, което е отправено повече навън, докато мелодията – навътре. И това са отново 2 полярности, каквито напр. имаме при забравянето и натрапчивостта, за които стана въпрос по-горе.
Съществуват достъпни по цена и овладяване музикални инструменти, като например т.н. блок-флейта, която в съчитание с един-два тимпана може да направи дори една музикална група, нещо много полезно в посока социализация. /нежеланието на децата да учат е нежелание да подражават на модела на възпитание. По този начин те могат да бъдат въвлечени в една социална активност./
Много полезни са също така рисуването, което се използва като терапия и замества простото запълване на картинки, което затвърдява в децата едни граници отвън, но не работи върху това, тези граници да бъдат изработени със собствени сили отвътре. Когато детето се научи само да си поставя граници, тогава то ще може не само за в бъдеще да се справя със здравословни проблеми, но това ще изгради в него и едно добро социално общуване, както и ще затвърди определени морални норми.
При лечението с рисуване, детето изживява цветовете, техните особености, противоположности и съвместимости. С това, също така, могат да се насърчат или подтиснат определени телесни процеси.
Пластицирането също има място в терапията, защото там децата създават определени форми и това, освен като терапия, може да се използва в уроците по математика. Някои деца имат проблеми с пространствените форми. При пластицирането, децата създават и заедно с това изживяват непосредствено пространствените форми. По този начин те са подпомагани в процеса на усвояването на учебния материал. Не е за пренебрегване факта, че чрез докосването и движението, детето изживява и подпомага развитието на формиращата способност на своите ръце. А всичко това се отразява на самите формообразуващи сили на неговия организъм.
Формирането на говора също може да се използва като вид терапия. Сили, които при детето импулсират движенията на крайниците, по-късно се локализират в двигателния организъм на говорните звуци. За това работата при деца с говорни проблеми трябва да се подпомага като по разнообразен начин се упражняват отделни звуци или поредица от звуци, ритми, стихове и по този начин, не само се насочва вниманието към звуковия образ на думата и нейните съставни срички, но и те се свързват с ритъма на двигателната с-ма, за да се използват нейните сили. Още един терапевтичен аспект е изживяване на творческата сила на словото. По този начин се активират формиращите дихателни потоци .
Ако се върнем върху темата на болестите, трябва да споменем, че едно важно откритие е факта, че туморите не притежават нормално дишане. За това вниманието ни трябва да се насочи към общия процес на дишането, който, както е известно, принадлежи към основния ритъм на всеки одушевен организъм, а при човека - посредством сърдечния ритъм - формира и ритмическата система. Всяко разстройство или отслабване на жизнените ритми действува увреждащо чак до глъбините на организма. За съжаление днешният човек - със своето отчуждение от природния свят - е почти постоянно подлаган на подобни посегателства.
От особена важност е работата с евритмия. Нещо още непознато у нас. Там основните движения, присъщи на говорните звуци - следи, от които откриваме в жестикулацията на ръцете, съпровождащи говора - се пренасят съзнателно в отделни звуци и звукосъчетания. Лечебната евритмия е един метод, който хармонизира мислите, чувствата и волята. Докато при физическата култура в училище се включва единствено двигателната с-ма на детето, в евритмията се изживяват заедно звука, чувството, което стои зад дадена дума и всичко това се свързва с определено движение. Много от движенията, които се използват в евритмията действат лечебно за подобряване на дишането, концентрацията, освобождаване от страхове при страхови неврози при децата, депресивни състония.
При лечението с цветове, през всеки ден от седмицата, децата се потопява в различно цветово усещане, като при неговото прекъсването води до появата на противоположното цветово усещане. Стига се до едно мощно активиране на възприемателната способност, която в днешно време е значително закърняла. /деца с нарушена или ограничена способност да получават или преработват впечатления/
Рисуването на симетрични форми влияе благотворно върху дислексията и легастенията. Също така се стимулират подражателните способностипри детето-предпоставка за възможността за учене като цяло.
Работа със земята? Връзката с природата, саденето на растения, грижата за животни? Възможно ли е да има градина в проекта? Училищното образование трябва да се насочи натам, да обръща внимание на детската индивидуалност и да я развива, пробуждайки в нея истински интерес към околната среда.
Уроците по човек и природа и човек и общество трябва да бъдат така поднасяни, че децата да изживеят определения годишен цикъл във всички негови аспекти.
Свързването на преподавания материал с опити и експерименти ще допренесе за това, знанието да не се получи само интелектуално, а децата да го изживеят в цялата си същност.
Ако искаме да действа оздравително върху децата, всичко това трябва да стане свързано с ритъма на природата около нас, т.е. напр.през есента децата трябва да се свържат с една епоха , която е в съответствие с това, което се извършва през това време на годината в обществото. Това е преди всичко земеделската работа, промяната в околната природа, подготовката на земята, растенията, животните и човека за идването на зимата.
Чрез работата с изкуствата се подпомага не само правилното развитие на децата, но тя може да спомогне и на децата с нарушено развитие или поведенчески проблеми да открият и развият в себе си, потенциала, който е скрит дълбоко и не е напълно развит, както и да доразвият или трансформират до границите на полезното този потенциал, който проявяват като евентуална едностранчивост на развитието
–аутизъм – нежелание да се влезе в контакт с външния свят, независимо от причината за това;
-„хиперактивно” дете – външният аспект на движението е силно изразен, докато вътрешното движение, което управлява концентрацията, вниманието страда от недостиг;
При работата с подходящото за тази цел изкуство, децата, които имат излишък от енергия и по тази причина проявяват
-дефицит на вниманието ще се научат да канализират тази енергия и това ще
стане по един естествен път, като се избегне употребата на съответните медикаменти;
-натрапчивостта при децата е нещо, което често се приема като каприз или инат от страна на детето, когато то иска нещо и не е в състояние да чуе никакви родителски или учителски доводи срещу това. Не иска да остави започната работа в клас и да премине към нещо друго или с часове говори само за едно нещо. Всъщност, то просто не е в състояние да остави едно впечатление, което се загнездва в него.
- деца, които не могат да помнят и поради това имат проблеми с усвояването на учебния материал.
В тази връзка, стремежът ще е - при всяка една ситуация да се привлече детето не като обект, а като един съучастник в процеса на собственото си оздравяване. Заниманията в областта на изкуството от всякакъв вид като музициране, рисуване, евритмия и други, както например и грижата по поддържането на една градина, имат наистина уравновесяващо въздействие спрямо деструктивната тенденция на съвременната цивилизация, понеже те се опират на органите на чувствата.
Чрез оформяне и постигането на определена естетичност в обкръжаващата среда на детето, то не само изживява различните цветови нюанси около себе си, но формира едно чувство, което ще бъде способно да противопостави на крещящата безвкусица, която нахлува в сетивните възприятия на детето чрез различните форми на обществен живот.
Факторът - атмосфера, в която детето работи е мног важен, защото това, как е оформено помещението, където децата работят, какви са цветовете, картините, материалите, които са използвани – всичко това се приема от децата и въздейства чак до тяхната душевна същност оздравително или разболяващо.
Благодарение на един ежеседмичен и ритмично повтарящ се процес, децата ще бъдат насочени към здравословно развитие.
Ритъмът и ритмичните закомомерности се явяват нещо основно, тъй като всичко около нас е един ритъм / Вдишването и издишването , работата на сърцето и кръвообръщението, денят и нощта, годишните времена/ и следователно това, което се намира под въздействието на ритъма, влияе укрепващо на детското развитие..
И ако този ритъм е нарушен се появява някаква аномалия. Точно поради това, ритмичността ще се включи активно в работата. Нека се има предвид, че ритъма, това не е просто някакво повторение на нещата, а това повторение трябва да има емоционален елемент. В основата на тези ритмични повторения са развитието на деня, седмицата, месеца и т.н.
Храненето на детето в училищна възраст, а и по-късно, следва да се вземе като обект на образователна политика.
Още за Валдорфската педагогика 3
От Порталът
Особености на валдорфското училище
- Наличието на специално подготвен класен учител като най- важната фигура на образователния процес в началното и основно училище.
От1-ви до 6-8 клас , този педагог води редица основни общообразователни предмети: български език, математика, човек и обкъжаващата го среда в началната степен (плюс , много често- труд и творчество , подвижни игри, живопис), към които, като правило, се добавят история и редица предмети по естествознание в 5-6 клас.
Така протичащата работа на основния педагог в началното училище е свързана, на първо място, с педоцентрическата насока на училището (а също така с многогодишните традиции на валдорфската педагогика), тъй като в тази възраст, най-важното се явява личните човешки качества на педагога, а не толкова степента на владение на специални знания по конкретен предмет. Условие за подобна «универсалност» на педагога се явява специалното образование в областта на методиката на преподаване на тези предмети. Освен това, подобен подход съдейства за интеграцията на предметите и образователния процес в класа като цяло.
- Преподаването «по учебни епохи» , с продължителност от 3 – 4седмици.
Редица общообразователни предмети - история, биология, химия, география, физика, а също (частично): математика, български език и литература – се изучават концентрирано под формата на определени цикли.
Например, химия - вместо два часа на седмица, в течение на учебната година се изучават в рамките на два учебни цикъла (епохи), всяка от които продължава 3 седмици.
При това, заниманията се провеждат интензивно: ежедневно в рамките на удвоен урок. Това позволява да се потопим дълбоко в учебното съдържание, като по този начин се усилива концентрацияата на учащите се и се повишава учебната мотивация.
В течение на годините епохите се сменят една с друга, например, след математиката следва химия, след химията - история, след историята – физика, после– български език, после – пак математика и т.н.
Както показва практиката, подобна периодичност при изучаването на предметите не води до забравяне на материала, а напротив, допринася до задълбочаване на разбирането на изучаването на съответните епохи.
Едновременно с това , материалът, изискващ постоянно упражнение: правописът в българския език, навиците в смятането и решението на задачите в математиката, както и чуждоезиковото обучение, предметите от художествено-приложната сфера и изкуствата, физкултурата и евритмията, технологиите – се преподават ежеседмично , в течение на цялата година.
Провеждането на епохални занятия под формата на «главен урок».
Описаните по-горе епохи заемат в учебния план на училището всеки ден, първите 2 часа.
По такъв начин, главният урок – това е първият урок на всеки учебен ден, който продължава час и половина – два астрономически часа (в зависимост от конкретното училище).
Съществената черта на главния урок, като особена форма на организацията на учебния процес, се явява ритмичната смяна в дейността на децата. Този урок, като правило, има следната структура: -ритмична част – основна част – кратка почивка , включваща активна, двигателна част – разказ или експеримент.
По време на ритмичната част, играеща важна роля в началното училище, децата пеят песни, изговарят стихотворения в хор и правят различни ритмични упражнения .
В основният урок се изучават, обсъждат и се усвоява новият материал по предмета, съответстващ на дадената епоха .В края на урока в началното училище учителят разказва на децата приказки, легенди и митове (в съответствие с учебната програма на всеки клас , в средните класове в този момент от часа се демонстрират експерименти или по детайли се описват конкретни исторически събития, биологични или географски факти.
По този начин, се осъществява смяна на дейностите по време на главния урок: преход от ритмичната част към интелектуалната работа и по-нататък към практическата страна, а от нея се преминава към спокойно съзерцателна дейност по време на разказа на учителя или при наблюдаването на експериментите – и по този начин се избягва необходимостта да се разделя урока на части, тъй като при така построения урок не се получава претоварване на децата.
Обучение без цифрови оценки.
В съответствие с хуманистическият характер на педагогическата концепция на училищата, в началните и средни класове отсъстства единна и независеща от реалните възможности на учащите се оценъчна скала на успеваемостта.
Вместо това, достиженията на всяко дете се оценяват индивидуално и качествено, в съответствие с неговите възможности и достигнатата степен на развитие.
Главно мерило за това се явява самото дете: неговото сегашно състояние се сравнява с предшестващото и в съответствие с това се оценява настоящето положение в неговите позитивни или негативни изменения.
В началното училище се използва качествената характеристика на развитието и на обучението на ученика по всеки предмет, която се дава в края на всяка учебна година. Паралелно с това се използва и текуща качествена оценка , която отразява резултатите от обучението и поведението на учащите в устна и писмена форма.
В средните класове, заедно с тази качествена характеристика е възможно да се използва също така форма на оценяване. В 4-ти и 9 – 11 клас (в 4 клас – паралелно с качествената характеристика) по всички предмети се поставят оценки под формата на балното оценяване (по обикновената шестбална скала).
Обучение без стандартни учебници.
За образователната програма на училището , принципиално се явява постановката, че не учебника, а личността на педагога оказва на децата определящото образователно въздействие. Именно то е в състояние да оживи и направи интересен и достъпен за децата всеки учебен материал. По тази причина, училището предоставя на учителя правото да избира подходящия начин да подаде съответния учебен материал и неговите източници.
Особености на валдорфското училище
- Наличието на специално подготвен класен учител като най- важната фигура на образователния процес в началното и основно училище.
От1-ви до 6-8 клас , този педагог води редица основни общообразователни предмети: български език, математика, човек и обкъжаващата го среда в началната степен (плюс , много често- труд и творчество , подвижни игри, живопис), към които, като правило, се добавят история и редица предмети по естествознание в 5-6 клас.
Така протичащата работа на основния педагог в началното училище е свързана, на първо място, с педоцентрическата насока на училището (а също така с многогодишните традиции на валдорфската педагогика), тъй като в тази възраст, най-важното се явява личните човешки качества на педагога, а не толкова степента на владение на специални знания по конкретен предмет. Условие за подобна «универсалност» на педагога се явява специалното образование в областта на методиката на преподаване на тези предмети. Освен това, подобен подход съдейства за интеграцията на предметите и образователния процес в класа като цяло.
- Преподаването «по учебни епохи» , с продължителност от 3 – 4седмици.
Редица общообразователни предмети - история, биология, химия, география, физика, а също (частично): математика, български език и литература – се изучават концентрирано под формата на определени цикли.
Например, химия - вместо два часа на седмица, в течение на учебната година се изучават в рамките на два учебни цикъла (епохи), всяка от които продължава 3 седмици.
При това, заниманията се провеждат интензивно: ежедневно в рамките на удвоен урок. Това позволява да се потопим дълбоко в учебното съдържание, като по този начин се усилива концентрацияата на учащите се и се повишава учебната мотивация.
В течение на годините епохите се сменят една с друга, например, след математиката следва химия, след химията - история, след историята – физика, после– български език, после – пак математика и т.н.
Както показва практиката, подобна периодичност при изучаването на предметите не води до забравяне на материала, а напротив, допринася до задълбочаване на разбирането на изучаването на съответните епохи.
Едновременно с това , материалът, изискващ постоянно упражнение: правописът в българския език, навиците в смятането и решението на задачите в математиката, както и чуждоезиковото обучение, предметите от художествено-приложната сфера и изкуствата, физкултурата и евритмията, технологиите – се преподават ежеседмично , в течение на цялата година.
Провеждането на епохални занятия под формата на «главен урок».
Описаните по-горе епохи заемат в учебния план на училището всеки ден, първите 2 часа.
По такъв начин, главният урок – това е първият урок на всеки учебен ден, който продължава час и половина – два астрономически часа (в зависимост от конкретното училище).
Съществената черта на главния урок, като особена форма на организацията на учебния процес, се явява ритмичната смяна в дейността на децата. Този урок, като правило, има следната структура: -ритмична част – основна част – кратка почивка , включваща активна, двигателна част – разказ или експеримент.
По време на ритмичната част, играеща важна роля в началното училище, децата пеят песни, изговарят стихотворения в хор и правят различни ритмични упражнения .
В основният урок се изучават, обсъждат и се усвоява новият материал по предмета, съответстващ на дадената епоха .В края на урока в началното училище учителят разказва на децата приказки, легенди и митове (в съответствие с учебната програма на всеки клас , в средните класове в този момент от часа се демонстрират експерименти или по детайли се описват конкретни исторически събития, биологични или географски факти.
По този начин, се осъществява смяна на дейностите по време на главния урок: преход от ритмичната част към интелектуалната работа и по-нататък към практическата страна, а от нея се преминава към спокойно съзерцателна дейност по време на разказа на учителя или при наблюдаването на експериментите – и по този начин се избягва необходимостта да се разделя урока на части, тъй като при така построения урок не се получава претоварване на децата.
Обучение без цифрови оценки.
В съответствие с хуманистическият характер на педагогическата концепция на училищата, в началните и средни класове отсъстства единна и независеща от реалните възможности на учащите се оценъчна скала на успеваемостта.
Вместо това, достиженията на всяко дете се оценяват индивидуално и качествено, в съответствие с неговите възможности и достигнатата степен на развитие.
Главно мерило за това се явява самото дете: неговото сегашно състояние се сравнява с предшестващото и в съответствие с това се оценява настоящето положение в неговите позитивни или негативни изменения.
В началното училище се използва качествената характеристика на развитието и на обучението на ученика по всеки предмет, която се дава в края на всяка учебна година. Паралелно с това се използва и текуща качествена оценка , която отразява резултатите от обучението и поведението на учащите в устна и писмена форма.
В средните класове, заедно с тази качествена характеристика е възможно да се използва също така форма на оценяване. В 4-ти и 9 – 11 клас (в 4 клас – паралелно с качествената характеристика) по всички предмети се поставят оценки под формата на балното оценяване (по обикновената шестбална скала).
Обучение без стандартни учебници.
За образователната програма на училището , принципиално се явява постановката, че не учебника, а личността на педагога оказва на децата определящото образователно въздействие. Именно то е в състояние да оживи и направи интересен и достъпен за децата всеки учебен материал. По тази причина, училището предоставя на учителя правото да избира подходящия начин да подаде съответния учебен материал и неговите източници.
Още за Валдорфската педагогика 2
От форумът на Порталът:
Основни педагогически принципи и особености в организацията на образователния процес
Приоритетни направления и цели на образователната програма на валдорфските училища:
-реализация на принципите на хуманистичната педагогика, внимателно и индивидуално отношение към детето, развитие на благоприятна, мотивираща учебно –педагогическата работа, атмосфера;
-реализация на идеите за разностранно, хармонично развитие на учениците , с преобладаващ аспект върху естетичните и художествено-приложни дейности;
задълбочено изучаване на чуждоезиковото обучение от 1-ви клас;
реализация и развитие на нетрадиционни форми и методи на организация на учебния процес, в това число текущи оценки (учебен контрол);
-създаване на условия за реализация и развитие на творческия потенциал на педагозите; обезпечевяне на необходимата творческа свобода на учителската дейност, при едновременно задълбочаване на личната отговорност за резултатите на образователния процес, създаване на форми, допринасящи за интензивно сътрудничество между педагогозите в училище;
- тясно взаимодействие между учители и родители.
Ще отбележим, че тази образователна програма е ориентирана към образователните ценности, приети в хуманистичната педагогика, а именно стремежа да се отдели повече внимание на развитието на качества в подрастващите като : творческа индивидуалност, способност към самореализация, спонтанност, хумор, справедливост, социалност, осмисленост на действията, любов и уважение към околния свят.
Учебният план и учебните програми са специфични. Екипът, който ги разработва, е изхождал от една страна от държавните изисквания , от друга страна от редица принципи на валдорфската педагогика, като се е съобразил с непосредствените потребности на децата,показващи поведенчески проблеми в училище. Спецификата на програмата се определя, не толкова от съдържанието на изучаемия материал, колкото от методологията и методиката на обучението и особените форми на организация на учебния процес.
Тук, трябва да се засегне важността на въпроса за подготовката на учителите за работа по дадената образователна програма. Анализът показва, че има учители, желаещи да работят по тази образователна програма, но на тях им е необходима допълнителна специална подготовка; на първо място, това касае така наречените “класни учители”, изпълняващи в своя клас функцията на класен ръководител и преподавател на основните общобразователни предмети до 6-8 клас.
Общопедагогически и методически принципи и идеи на валдорфската педагогика
1.Принципът на педоцентризма (при подбора на съдържанието и методите на образование, училището се ориентира, като приоритет, към детето: на актуалното състояние на децата и близките перспективи в тяхното развитие; поддържа се и се развива по-нататък влечението на детето в образователния процес, главната цел е – детето да учи с интерес, да иска да ходи в училище).
2.Принципът на разностранно образование (идеята е, в образователния процес да се постигне, по възможност, едно хармонично съчетание на факторите в развитието, а именно - мисловните, емоционални и волеви функции на личности; в частност, това означава в учебния план да бъдат заложени голям брой часове, включващи естетичните и практично‑приложните изкуства).
3.Идеята за развитие на основата на Гьотевото разбиране за органичната метаморфоза (процесът на развитие на детето върви,
първо, не линейно, а стъпаловидно /на степени/ ;
второ, в този процес се осъществяват съществени промени на едни качества в други).
С този принцип е тясно связан и следващия
Принцип, а именно на възрастовата‑съобразеност (изисква се постоянна съотнесеност на подбора на материала, дидактиката и методиката на обучението, с психолого-педагогическите характеристики на актуалното възрастово състояние на децата и переспективата за тяхното развитие).
4.Идеята за педагогика на съпреживяването (също, тясно свързана с първия; традиционата централизираща опора на понятието се сменя с водещата роля на образа - в началното училище и по-нататък; също така се приема необходимия художествен подход в обучението. Идеята «съпреживание в обучението» се явява един от основополагащите в плана на реализация принцип на единството - обучение и възпитание).
5.Принципът – жизнено- практическа посока на обучението (теоретичното обучение трябва постоянно да се свързва с обкръжаващите жизнени реалитети).
6.Принципът на общочовешкия подход в образованието, ..........
7.Идеята за свободата (крайната цел на училищната педагогика ‑ мирозренческо, социално и професионално свободно самоопределение на всяка отделна личност, в контекстта на осъзнаването на своята индивидуална свобода и отговорност).
8.Идеята- педагогиката като творчески процес. Всеки учител е длъжен да получи възможност, творчески да построява образователния процес, изхождайки от индивидуалната педагогическа ситуация в класа и отделното дете, а също така от своите възможности и опит.
Основни педагогически принципи и особености в организацията на образователния процес
Приоритетни направления и цели на образователната програма на валдорфските училища:
-реализация на принципите на хуманистичната педагогика, внимателно и индивидуално отношение към детето, развитие на благоприятна, мотивираща учебно –педагогическата работа, атмосфера;
-реализация на идеите за разностранно, хармонично развитие на учениците , с преобладаващ аспект върху естетичните и художествено-приложни дейности;
задълбочено изучаване на чуждоезиковото обучение от 1-ви клас;
реализация и развитие на нетрадиционни форми и методи на организация на учебния процес, в това число текущи оценки (учебен контрол);
-създаване на условия за реализация и развитие на творческия потенциал на педагозите; обезпечевяне на необходимата творческа свобода на учителската дейност, при едновременно задълбочаване на личната отговорност за резултатите на образователния процес, създаване на форми, допринасящи за интензивно сътрудничество между педагогозите в училище;
- тясно взаимодействие между учители и родители.
Ще отбележим, че тази образователна програма е ориентирана към образователните ценности, приети в хуманистичната педагогика, а именно стремежа да се отдели повече внимание на развитието на качества в подрастващите като : творческа индивидуалност, способност към самореализация, спонтанност, хумор, справедливост, социалност, осмисленост на действията, любов и уважение към околния свят.
Учебният план и учебните програми са специфични. Екипът, който ги разработва, е изхождал от една страна от държавните изисквания , от друга страна от редица принципи на валдорфската педагогика, като се е съобразил с непосредствените потребности на децата,показващи поведенчески проблеми в училище. Спецификата на програмата се определя, не толкова от съдържанието на изучаемия материал, колкото от методологията и методиката на обучението и особените форми на организация на учебния процес.
Тук, трябва да се засегне важността на въпроса за подготовката на учителите за работа по дадената образователна програма. Анализът показва, че има учители, желаещи да работят по тази образователна програма, но на тях им е необходима допълнителна специална подготовка; на първо място, това касае така наречените “класни учители”, изпълняващи в своя клас функцията на класен ръководител и преподавател на основните общобразователни предмети до 6-8 клас.
Общопедагогически и методически принципи и идеи на валдорфската педагогика
1.Принципът на педоцентризма (при подбора на съдържанието и методите на образование, училището се ориентира, като приоритет, към детето: на актуалното състояние на децата и близките перспективи в тяхното развитие; поддържа се и се развива по-нататък влечението на детето в образователния процес, главната цел е – детето да учи с интерес, да иска да ходи в училище).
2.Принципът на разностранно образование (идеята е, в образователния процес да се постигне, по възможност, едно хармонично съчетание на факторите в развитието, а именно - мисловните, емоционални и волеви функции на личности; в частност, това означава в учебния план да бъдат заложени голям брой часове, включващи естетичните и практично‑приложните изкуства).
3.Идеята за развитие на основата на Гьотевото разбиране за органичната метаморфоза (процесът на развитие на детето върви,
първо, не линейно, а стъпаловидно /на степени/ ;
второ, в този процес се осъществяват съществени промени на едни качества в други).
С този принцип е тясно связан и следващия
Принцип, а именно на възрастовата‑съобразеност (изисква се постоянна съотнесеност на подбора на материала, дидактиката и методиката на обучението, с психолого-педагогическите характеристики на актуалното възрастово състояние на децата и переспективата за тяхното развитие).
4.Идеята за педагогика на съпреживяването (също, тясно свързана с първия; традиционата централизираща опора на понятието се сменя с водещата роля на образа - в началното училище и по-нататък; също така се приема необходимия художествен подход в обучението. Идеята «съпреживание в обучението» се явява един от основополагащите в плана на реализация принцип на единството - обучение и възпитание).
5.Принципът – жизнено- практическа посока на обучението (теоретичното обучение трябва постоянно да се свързва с обкръжаващите жизнени реалитети).
6.Принципът на общочовешкия подход в образованието, ..........
7.Идеята за свободата (крайната цел на училищната педагогика ‑ мирозренческо, социално и професионално свободно самоопределение на всяка отделна личност, в контекстта на осъзнаването на своята индивидуална свобода и отговорност).
8.Идеята- педагогиката като творчески процес. Всеки учител е длъжен да получи възможност, творчески да построява образователния процес, изхождайки от индивидуалната педагогическа ситуация в класа и отделното дете, а също така от своите възможности и опит.
Още за Валдорфската педагогика 1
от форумът на Порталът:
Валдорфската педагогика е международно педагогическо движение, представено от стотици училища и хиляди детски градини почти във всички страни на света.
Валдорфската педагогика е предизвикателство за всеки педагог, но същевременно с това дава възможност той да разгърне своите творчески способности, каквато възможност не дава нито една друга образователна с-ма.
Първото валдорфско училище е основано в 1919 година, но много от идеите на валдорфските училища са актуални и днес : изучаването на два чужди езика от първи клас, съчитание на началното и основно образование в едно училище — до 7–8-го клас с един класен ръководител — принцип, който е взaимстван от финландската система на образование, интеграция на деца с различна степен на надареност, организация на преподаването по епохи — акцентиране върху ролята на изкуствата, трудовото и практическо обучение и много други неща.
Най-популярни са тези училища в Германия, като тяхна родина, но всички училища в скандинавските страни работят на принципа, по който Валдорфските училища работят вече повече от 80 години. В скандинавските страни децата остават в един клас в течение на приблизително 9 години, в Швеция и Норвегия — осем, в Дания до седми клас няма оценки. По-късната диференциация на децата по учебни постижения е тайната за успеха на скандинавските страни, както и на валдорфските училища.
Интересно е да се спомене също, че международната студентска програма за оценка (PISA) към ОИСР / Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която води началото си от Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС), основана през 1948 г. и в която членуват 30 държави, провежда изследвания на 15-годишните ученици, в училищата на основните индустриални държави. На всеки три години, тя оценява, доколко учениците в края на задължителното образование са получили някои от знания и умения от съществено значение за пълноценно участие в обществото.Три оценки досега са били извършени (по 2000,2003 и 2006).. Данните са за 4-тата оценка се събират през 2009 г., като резултатите ще бъде издаден в края на 2010 година. Според тях Финландия е страната с най-ефективната система на образование — както това показват и трите изследвания.
В 90-те години се приема специално законодателно решение, легализиращо Валдорфските училища и приравняването на правата им с държавните училища и другите реформаторски педагогически училища (Монтесори, Френе), които са били легализирани още по-рано. Съгласно това постановление, училищата с международно признанати образователни концепции могат да се учредяват без допълнително съгласуване с държавните ведомства и могат да получават държавна финансова и юридическа поддръжка.
По данни от юни 2009 в света има 994 Валдорфски училища, 681от тях са в Европа. Най-много са в Германия (213), следва Америка(130) и Холандия(92).
Франция 20 училища, а в Русия те са 25, като 5 от тях са в Москва.
За съжаление, консервативната среда, особеностите на Валдорфската система, като такава, са причина в някои страни, като Русия, напр. тези училища да не получават държавна финансова поддръжка.
В учебната програма на Валдорфските училища, която е писана от учители, се наблюдава стремежа отделните учебни планове да не се явяват като сума от отделни предмети, а като едно взаимодействащо цяло. По тази причина е въведен един особен раздел — «хоризонтален учебен план», позволяващ да се види съвкупността на предметите в тяхното органическо единство. Такъв раздел не се намира в учебните планове на държавните училища Германия, Австрия и Швейцария.
Учебният план отчита :
1. Специфичната възрастова особеност, в съответствие с ориентацията на учебния план и методите на обучение; съдържанието на съответното обучение е ориентирано към потребностите на всяка от възрастовите степени и служи за духовно-душевно-телесното развитие на ученика;
2. Принципът на класен ръководител, който води своя клас от първи до седми или осми клас на обучението; класният учител построява целия учебен процес в сътрудничество със своите колеги и родителите, като при това учителят се ползва в значителна степен от една педагогическа свобода; Принципът е - за детето в началния и основен клас е по-важен учителя, а не предмета.
3. Възраждане на традициите на устния разказ на учителя, материал за който служат културно-историческите предания за човечеството (приказки, легенди, басни, митологията на различните народи, сцени от древната и средновековна история, биографии на велики исторически личности и др.) в интеграция с театрални постановки на тези сюжети, включени в учебния процес;
4. Особен акцент върху художествения и естетически елемент в преподаването,; в учебния план са включени- живопис, пластика, музика, евритмия, различни плетива(също и за момчета), работа с дърво и метал (и за момичета), градинарство;
по този начин, чрез многообразна практическа дейност се развива волевата култура на ученика;
5. Отмяна на цифровата оценка (бележка); отмяна на повторението на клас;
6. Терапевтичен аспект на педагогиката; ориентация към определен ритъм на деня, седмицата, годината; предметите се преподават по «епохи» — в течение на 3–4 седмици - един предмет през първият час и половина, довежда до концентрация върху учебния материал, а също ще даде възможност на учителя за органическо, последователно преподаване на материала в течение на «епохата»;
7. Свързана с терапевтичен аспект интеграция на лекар в училище; който ще участва в педагогическите съвети;
8. Преподаване на два чужди езика от първи клас по особен метод; Стихове, песни, театър, устно;
9. Ежеседмични учителски съвети, с цел постоянно обновление на педагогиката чрез задълбочаване в човешкото познание и по-нататъшно практическо образование, и професионално развитие на учителя; обсъждане при това на отделни ученици или цели класове, а също обсъждане по въпросите на методиката и дидактиката;
10. Колегиално самоуправление на училищата и учителите;
11. Съвместна работа на родители и учители, посветена на общата задача на възпитанието.
Общите цели на валдорфската педагогика включва трите елемента — професионално-технически, социален и общохуманитарен. Приемат се целите на общата педагогика, но общият подход към тях, формулировката и решението на задачите за постигането на тези цели са различни.
Тезата на валдорфската педагогика, вижда като основна задача на педагогиката — пробуждането и развитието на заложените във всяко дете способности и всеки учебен предмет се разглежда в плоскостта на неговите потенциални възможности да служи като инструмент на развитие.Т.е не се изхожда от това , какво е необходимо да знае и умее човек за съществуването му в социума, а какво е заложено в човека и какво може да бъде развито в него. Тогава ще бъде възможно, в така съществуващия социален ред постоянно да се вливат новите сили на подрастващите поколения.
Валдорфската педагогика е международно педагогическо движение, представено от стотици училища и хиляди детски градини почти във всички страни на света.
Валдорфската педагогика е предизвикателство за всеки педагог, но същевременно с това дава възможност той да разгърне своите творчески способности, каквато възможност не дава нито една друга образователна с-ма.
Първото валдорфско училище е основано в 1919 година, но много от идеите на валдорфските училища са актуални и днес : изучаването на два чужди езика от първи клас, съчитание на началното и основно образование в едно училище — до 7–8-го клас с един класен ръководител — принцип, който е взaимстван от финландската система на образование, интеграция на деца с различна степен на надареност, организация на преподаването по епохи — акцентиране върху ролята на изкуствата, трудовото и практическо обучение и много други неща.
Най-популярни са тези училища в Германия, като тяхна родина, но всички училища в скандинавските страни работят на принципа, по който Валдорфските училища работят вече повече от 80 години. В скандинавските страни децата остават в един клас в течение на приблизително 9 години, в Швеция и Норвегия — осем, в Дания до седми клас няма оценки. По-късната диференциация на децата по учебни постижения е тайната за успеха на скандинавските страни, както и на валдорфските училища.
Интересно е да се спомене също, че международната студентска програма за оценка (PISA) към ОИСР / Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която води началото си от Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС), основана през 1948 г. и в която членуват 30 държави, провежда изследвания на 15-годишните ученици, в училищата на основните индустриални държави. На всеки три години, тя оценява, доколко учениците в края на задължителното образование са получили някои от знания и умения от съществено значение за пълноценно участие в обществото.Три оценки досега са били извършени (по 2000,2003 и 2006).. Данните са за 4-тата оценка се събират през 2009 г., като резултатите ще бъде издаден в края на 2010 година. Според тях Финландия е страната с най-ефективната система на образование — както това показват и трите изследвания.
В 90-те години се приема специално законодателно решение, легализиращо Валдорфските училища и приравняването на правата им с държавните училища и другите реформаторски педагогически училища (Монтесори, Френе), които са били легализирани още по-рано. Съгласно това постановление, училищата с международно признанати образователни концепции могат да се учредяват без допълнително съгласуване с държавните ведомства и могат да получават държавна финансова и юридическа поддръжка.
По данни от юни 2009 в света има 994 Валдорфски училища, 681от тях са в Европа. Най-много са в Германия (213), следва Америка(130) и Холандия(92).
Франция 20 училища, а в Русия те са 25, като 5 от тях са в Москва.
За съжаление, консервативната среда, особеностите на Валдорфската система, като такава, са причина в някои страни, като Русия, напр. тези училища да не получават държавна финансова поддръжка.
В учебната програма на Валдорфските училища, която е писана от учители, се наблюдава стремежа отделните учебни планове да не се явяват като сума от отделни предмети, а като едно взаимодействащо цяло. По тази причина е въведен един особен раздел — «хоризонтален учебен план», позволяващ да се види съвкупността на предметите в тяхното органическо единство. Такъв раздел не се намира в учебните планове на държавните училища Германия, Австрия и Швейцария.
Учебният план отчита :
1. Специфичната възрастова особеност, в съответствие с ориентацията на учебния план и методите на обучение; съдържанието на съответното обучение е ориентирано към потребностите на всяка от възрастовите степени и служи за духовно-душевно-телесното развитие на ученика;
2. Принципът на класен ръководител, който води своя клас от първи до седми или осми клас на обучението; класният учител построява целия учебен процес в сътрудничество със своите колеги и родителите, като при това учителят се ползва в значителна степен от една педагогическа свобода; Принципът е - за детето в началния и основен клас е по-важен учителя, а не предмета.
3. Възраждане на традициите на устния разказ на учителя, материал за който служат културно-историческите предания за човечеството (приказки, легенди, басни, митологията на различните народи, сцени от древната и средновековна история, биографии на велики исторически личности и др.) в интеграция с театрални постановки на тези сюжети, включени в учебния процес;
4. Особен акцент върху художествения и естетически елемент в преподаването,; в учебния план са включени- живопис, пластика, музика, евритмия, различни плетива(също и за момчета), работа с дърво и метал (и за момичета), градинарство;
по този начин, чрез многообразна практическа дейност се развива волевата култура на ученика;
5. Отмяна на цифровата оценка (бележка); отмяна на повторението на клас;
6. Терапевтичен аспект на педагогиката; ориентация към определен ритъм на деня, седмицата, годината; предметите се преподават по «епохи» — в течение на 3–4 седмици - един предмет през първият час и половина, довежда до концентрация върху учебния материал, а също ще даде възможност на учителя за органическо, последователно преподаване на материала в течение на «епохата»;
7. Свързана с терапевтичен аспект интеграция на лекар в училище; който ще участва в педагогическите съвети;
8. Преподаване на два чужди езика от първи клас по особен метод; Стихове, песни, театър, устно;
9. Ежеседмични учителски съвети, с цел постоянно обновление на педагогиката чрез задълбочаване в човешкото познание и по-нататъшно практическо образование, и професионално развитие на учителя; обсъждане при това на отделни ученици или цели класове, а също обсъждане по въпросите на методиката и дидактиката;
10. Колегиално самоуправление на училищата и учителите;
11. Съвместна работа на родители и учители, посветена на общата задача на възпитанието.
Общите цели на валдорфската педагогика включва трите елемента — професионално-технически, социален и общохуманитарен. Приемат се целите на общата педагогика, но общият подход към тях, формулировката и решението на задачите за постигането на тези цели са различни.
Тезата на валдорфската педагогика, вижда като основна задача на педагогиката — пробуждането и развитието на заложените във всяко дете способности и всеки учебен предмет се разглежда в плоскостта на неговите потенциални възможности да служи като инструмент на развитие.Т.е не се изхожда от това , какво е необходимо да знае и умее човек за съществуването му в социума, а какво е заложено в човека и какво може да бъде развито в него. Тогава ще бъде възможно, в така съществуващия социален ред постоянно да се вливат новите сили на подрастващите поколения.
Аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си
Аз напълно и безрезервно обичам и приемам себе си
ТЕС
Въпреки че ме е страх да..........аз напълно и безрезервно приемам себе си.
ТЕС
Въпреки че ме е страх да..........аз напълно и безрезервно приемам себе си.
Sunday, September 4, 2011
Бисера Виденова: Източните и Западните хора и къщи
Бисера Виденова: Източните и Западните хора и къщи
Поствам статията на Бисера Виденова тук, за всеки случай... никога не се знае дали нещо няма да изчезне от и-нет пространството... :)
Според годината си на раждане, хората се делят на две групи – Източна и Западна.
Къщите също се делят на тези две групи според ориентацията на фасадата си.
Картата на Осемте дома се използва като описание, за да се разкрие какъв тип Ци /енергия/ е налице. Вижда се какво е разпределението на късмета на конкретното място. Когато разпределението на Ци в сградата пасва на благоприятните и неблагоприятните за обитателите посоки, основаващи се на личните им показатели, се казва, че тези хора имат съвместимост на мястото, на което работят или живеят.
Източните хора са ориентирани повече към социалния живот. За тях Кариерата и Доброто име в обществото заемат по-голяма част от времето усилията им. Енергията на парите и обществената подкрепа са важни за тях. Задачата им е да сеят и да се грижат за интересите на общността, в която живеят, както и да осъвременяват традициите. Те идват, за да разгръщат личността си и да се изявяват; да побеждават и прокарват новите визии и концепции за пътищата.
Западните хора са ориентирани повече към семейните ценности, запазването и поддържането на емоционалната хармония и мир в общността. Те са тези, които подкрепят и помагат. Дошли са, за да жънат, да отглеждат деца, както и да създават условия за растеж. Те прекопават и плевят, разчистват и строят пътищата, по които да минават всички.
Това разделение е условно и зависи от още фактори в рождения хороскоп, но най-общо всеки би могъл да разбере какви са неговите непосредствени задачи и уроци в този живот.
Триграмата на жилището се определя по компасната посока на фасадата, но реално е противоположната.
Идеалният вариант е партньорите да са от една група и да живеят в жилище от същата група, но това не винаги е така.
Европейците и американците ползват лесен начин за пресмятане на триграмното число на хората, който е приспособен към нашето летоброене заради трудността на китайските наименования и символи.
За родените в 20-ти век:
събират се последните 2 цифри - напр.1965 - 6+5=11 /2/
За жени + 5, т.е 2+5 = 7
За мъже 10 -, т.е. 10-2= 8
За родените в 21-ви век:
отново се събират последните 2 цифри - напр. 2011 - 1+1= 2
За жени + 6, т.е. 2+6 = 8
За мъже 9 -, т.е. 9-2 = 7
Ако се получи резултат 5,
мъжете я заместват с 2
жените я заместват с 8
Полученото число е Звездата
Източните хора и Уроците им:
1 на Водата - постигане на Кариера
3 на Дървото - Личен растеж и активна обществена дейност
4 на Дървото - Пари, спечелени от лични усилия
9 на Огъня - постигане на Известност
Западните хора и Предизвикателствата им:
2 на Земята - Търпение и поддръжка
6 на Метала - Грижа за семейството
7 на Метала - Грижа за деца и иницииране на проекти
8 на Земята - постигане на Мъдрост
Ако знаете и часа си на раждане, тогава може да се окаже, че имате час от другата група и затова сте привлекли жилище или партньор от противиположната страна.
Може и да разберете какви задачи имате да постигате, които на пръв поглед не са видни или получавате съпротива от близките си.
00.00 - 03.00 ч. отговаря на 1 на Водата
12.00 - 15.00 ч. отговаря на 9 на Огъня
06.00 - 09.00 ч. отговаря на 3 на Дървото
09.00 - 12.00 ч. отговаря на 4 на Дървото
18.00 - 21.00 ч. отговаря на 7 на Метала
21.00 - 00.00 ч. отговаря на 6 на Метала
03.00 - 06.00 ч. отговаря на 8 на Земята
15.00 - 18.00 ч. отговаря на 2 на Земята
Доверявайте се на интуицията си. Тя винаги е вярна, а часовете на раждане са спорни :)
Малко допълнение от Бисера:
Има части от тази инфо, но тя е по книгите предимно. Останалото е моя теория, метод. Отново отбелязвам, че начинът за смятане с числа е за улеснение на западно-мислещите. Китайците, а и древните българи са отчитали годините с животни, елементи и триграми.
източник
Поствам статията на Бисера Виденова тук, за всеки случай... никога не се знае дали нещо няма да изчезне от и-нет пространството... :)
Източните и Западните хора и къщи
Според годината си на раждане, хората се делят на две групи – Източна и Западна.
Къщите също се делят на тези две групи според ориентацията на фасадата си.
Картата на Осемте дома се използва като описание, за да се разкрие какъв тип Ци /енергия/ е налице. Вижда се какво е разпределението на късмета на конкретното място. Когато разпределението на Ци в сградата пасва на благоприятните и неблагоприятните за обитателите посоки, основаващи се на личните им показатели, се казва, че тези хора имат съвместимост на мястото, на което работят или живеят.
Източните хора са ориентирани повече към социалния живот. За тях Кариерата и Доброто име в обществото заемат по-голяма част от времето усилията им. Енергията на парите и обществената подкрепа са важни за тях. Задачата им е да сеят и да се грижат за интересите на общността, в която живеят, както и да осъвременяват традициите. Те идват, за да разгръщат личността си и да се изявяват; да побеждават и прокарват новите визии и концепции за пътищата.
Западните хора са ориентирани повече към семейните ценности, запазването и поддържането на емоционалната хармония и мир в общността. Те са тези, които подкрепят и помагат. Дошли са, за да жънат, да отглеждат деца, както и да създават условия за растеж. Те прекопават и плевят, разчистват и строят пътищата, по които да минават всички.
Това разделение е условно и зависи от още фактори в рождения хороскоп, но най-общо всеки би могъл да разбере какви са неговите непосредствени задачи и уроци в този живот.
Триграмата на жилището се определя по компасната посока на фасадата, но реално е противоположната.
Идеалният вариант е партньорите да са от една група и да живеят в жилище от същата група, но това не винаги е така.
Европейците и американците ползват лесен начин за пресмятане на триграмното число на хората, който е приспособен към нашето летоброене заради трудността на китайските наименования и символи.
За родените в 20-ти век:
събират се последните 2 цифри - напр.1965 - 6+5=11 /2/
За жени + 5, т.е 2+5 = 7
За мъже 10 -, т.е. 10-2= 8
За родените в 21-ви век:
отново се събират последните 2 цифри - напр. 2011 - 1+1= 2
За жени + 6, т.е. 2+6 = 8
За мъже 9 -, т.е. 9-2 = 7
Ако се получи резултат 5,
мъжете я заместват с 2
жените я заместват с 8
Полученото число е Звездата
Източните хора и Уроците им:
1 на Водата - постигане на Кариера
3 на Дървото - Личен растеж и активна обществена дейност
4 на Дървото - Пари, спечелени от лични усилия
9 на Огъня - постигане на Известност
Западните хора и Предизвикателствата им:
2 на Земята - Търпение и поддръжка
6 на Метала - Грижа за семейството
7 на Метала - Грижа за деца и иницииране на проекти
8 на Земята - постигане на Мъдрост
Ако знаете и часа си на раждане, тогава може да се окаже, че имате час от другата група и затова сте привлекли жилище или партньор от противиположната страна.
Може и да разберете какви задачи имате да постигате, които на пръв поглед не са видни или получавате съпротива от близките си.
00.00 - 03.00 ч. отговаря на 1 на Водата
12.00 - 15.00 ч. отговаря на 9 на Огъня
06.00 - 09.00 ч. отговаря на 3 на Дървото
09.00 - 12.00 ч. отговаря на 4 на Дървото
18.00 - 21.00 ч. отговаря на 7 на Метала
21.00 - 00.00 ч. отговаря на 6 на Метала
03.00 - 06.00 ч. отговаря на 8 на Земята
15.00 - 18.00 ч. отговаря на 2 на Земята
Доверявайте се на интуицията си. Тя винаги е вярна, а часовете на раждане са спорни :)
Малко допълнение от Бисера:
Има части от тази инфо, но тя е по книгите предимно. Останалото е моя теория, метод. Отново отбелязвам, че начинът за смятане с числа е за улеснение на западно-мислещите. Китайците, а и древните българи са отчитали годините с животни, елементи и триграми.
източник
Saturday, September 3, 2011
Subscribe to:
Posts (Atom)