Още за Валдорфската педагогика 3

От Порталът

Особености на валдорфското училище

- Наличието на специално подготвен класен учител като най- важната фигура на образователния процес в началното и основно училище.

От1-ви до 6-8 клас , този педагог води редица основни общообразователни предмети: български език, математика, човек и обкъжаващата го среда в началната степен (плюс , много често- труд и творчество , подвижни игри, живопис), към които, като правило, се добавят история и редица предмети по естествознание в 5-6 клас.

Така протичащата работа на основния педагог в началното училище е свързана, на първо място, с педоцентрическата насока на училището (а също така с многогодишните традиции на валдорфската педагогика), тъй като в тази възраст, най-важното се явява личните човешки качества на педагога, а не толкова степента на владение на специални знания по конкретен предмет. Условие за подобна «универсалност» на педагога се явява специалното образование в областта на методиката на преподаване на тези предмети. Освен това, подобен подход съдейства за интеграцията на предметите и образователния процес в класа като цяло.

- Преподаването «по учебни епохи» , с продължителност от 3 – 4седмици.

Редица общообразователни предмети - история, биология, химия, география, физика, а също (частично): математика, български език и литература – се изучават концентрирано под формата на определени цикли.

Например, химия - вместо два часа на седмица, в течение на учебната година се изучават в рамките на два учебни цикъла (епохи), всяка от които продължава 3 седмици.

При това, заниманията се провеждат интензивно: ежедневно в рамките на удвоен урок. Това позволява да се потопим дълбоко в учебното съдържание, като по този начин се усилива концентрацияата на учащите се и се повишава учебната мотивация.

В течение на годините епохите се сменят една с друга, например, след математиката следва химия, след химията - история, след историята – физика, после– български език, после – пак математика и т.н.

Както показва практиката, подобна периодичност при изучаването на предметите не води до забравяне на материала, а напротив, допринася до задълбочаване на разбирането на изучаването на съответните епохи.

Едновременно с това , материалът, изискващ постоянно упражнение: правописът в българския език, навиците в смятането и решението на задачите в математиката, както и чуждоезиковото обучение, предметите от художествено-приложната сфера и изкуствата, физкултурата и евритмията, технологиите – се преподават ежеседмично , в течение на цялата година.

Провеждането на епохални занятия под формата на «главен урок».

Описаните по-горе епохи заемат в учебния план на училището всеки ден, първите 2 часа.

По такъв начин, главният урок – това е първият урок на всеки учебен ден, който продължава час и половина – два астрономически часа (в зависимост от конкретното училище).

Съществената черта на главния урок, като особена форма на организацията на учебния процес, се явява ритмичната смяна в дейността на децата. Този урок, като правило, има следната структура: -ритмична част – основна част – кратка почивка , включваща активна, двигателна част – разказ или експеримент.

По време на ритмичната част, играеща важна роля в началното училище, децата пеят песни, изговарят стихотворения в хор и правят различни ритмични упражнения .

В основният урок се изучават, обсъждат и се усвоява новият материал по предмета, съответстващ на дадената епоха .В края на урока в началното училище учителят разказва на децата приказки, легенди и митове (в съответствие с учебната програма на всеки клас , в средните класове в този момент от часа се демонстрират експерименти или по детайли се описват конкретни исторически събития, биологични или географски факти.

По този начин, се осъществява смяна на дейностите по време на главния урок: преход от ритмичната част към интелектуалната работа и по-нататък към практическата страна, а от нея се преминава към спокойно съзерцателна дейност по време на разказа на учителя или при наблюдаването на експериментите – и по този начин се избягва необходимостта да се разделя урока на части, тъй като при така построения урок не се получава претоварване на децата.

Обучение без цифрови оценки.

В съответствие с хуманистическият характер на педагогическата концепция на училищата, в началните и средни класове отсъстства единна и независеща от реалните възможности на учащите се оценъчна скала на успеваемостта.

Вместо това, достиженията на всяко дете се оценяват индивидуално и качествено, в съответствие с неговите възможности и достигнатата степен на развитие.

Главно мерило за това се явява самото дете: неговото сегашно състояние се сравнява с предшестващото и в съответствие с това се оценява настоящето положение в неговите позитивни или негативни изменения.

В началното училище се използва качествената характеристика на развитието и на обучението на ученика по всеки предмет, която се дава в края на всяка учебна година. Паралелно с това се използва и текуща качествена оценка , която отразява резултатите от обучението и поведението на учащите в устна и писмена форма.

В средните класове, заедно с тази качествена характеристика е възможно да се използва също така форма на оценяване. В 4-ти и 9 – 11 клас (в 4 клас – паралелно с качествената характеристика) по всички предмети се поставят оценки под формата на балното оценяване (по обикновената шестбална скала).

Обучение без стандартни учебници.

За образователната програма на училището , принципиално се явява постановката, че не учебника, а личността на педагога оказва на децата определящото образователно въздействие. Именно то е в състояние да оживи и направи интересен и достъпен за децата всеки учебен материал. По тази причина, училището предоставя на учителя правото да избира подходящия начин да подаде съответния учебен материал и неговите източници.