Още за Валдорфската педагогика 4

От Порталът

За работата с изкуствата и ритъма

На пръв поглед може да предизвиква учудване, когато се твърди, че начинът на възпитание също може да бъде от съществено значение за възникването на определени заболявания в детето. Както и обратното, че може да действа оздравяващо върху него.

Изхождайки оттук, може да се каже, че едностранчивото или преждевременно интелектуално свръхнатоварване при децата, чрез ранно усвояване на четенето, наизустяването, когато това става игнорирайки образността, която включва чувствата на детето и волята, изразявайки се в определени движения, свързани с конкретният учебен материал,
- отнемат на детето онези сили, от които то се нуждае за здравословното развитие на своето тяло.

Това е една от причините при съвременните деца да се срещат все по-често неврозите. Децата не само се лишават преждевременно от своето детство, но и целият им организъм значително отслабва и е заплашен от преждевременно „втвърдяване" и остаряване. Тези здравословни проблеми се появяват съответно изведнъж, в една по-късна възраст като артрози, инсулти, венозни проблеми и т.н. Но техният корен лежи в неправилното възпитание в детството.

Получава се така, че творческата фантазия, артистичните способности , непосредственият контакт с обкръжаващата среда, така естествени за детето, се отнемат в една голяма част, когато то се сблъска с училищната с-ма или вследствие на семейното или предучилищно възпитание.

Ето защо е много важно фантазията на подрастващото дете, не само да бъде запазена, но и да бъде поощрявана чрез детски игри, пеене и дори изпълняване на прости музикални произведения, които да заменят пасивното слушане на музика, изливаща се от съвременната звукозаписна техника.

С помощта на музикалната терапия, детето се научава да се вслушва в музиката, както и да различава отделните музикални тонове. Въздействието на музикалният ритъм, напр. представлява сам по себе си движение, което е отправено повече навън, докато мелодията – навътре. И това са отново 2 полярности, каквито напр. имаме при забравянето и натрапчивостта, за които стана въпрос по-горе.

Съществуват достъпни по цена и овладяване музикални инструменти, като например т.н. блок-флейта, която в съчитание с един-два тимпана може да направи дори една музикална група, нещо много полезно в посока социализация. /нежеланието на децата да учат е нежелание да подражават на модела на възпитание. По този начин те могат да бъдат въвлечени в една социална активност./

Много полезни са също така рисуването, което се използва като терапия и замества простото запълване на картинки, което затвърдява в децата едни граници отвън, но не работи върху това, тези граници да бъдат изработени със собствени сили отвътре. Когато детето се научи само да си поставя граници, тогава то ще може не само за в бъдеще да се справя със здравословни проблеми, но това ще изгради в него и едно добро социално общуване, както и ще затвърди определени морални норми.

При лечението с рисуване, детето изживява цветовете, техните особености, противоположности и съвместимости. С това, също така, могат да се насърчат или подтиснат определени телесни процеси.

Пластицирането също има място в терапията, защото там децата създават определени форми и това, освен като терапия, може да се използва в уроците по математика. Някои деца имат проблеми с пространствените форми. При пластицирането, децата създават и заедно с това изживяват непосредствено пространствените форми. По този начин те са подпомагани в процеса на усвояването на учебния материал. Не е за пренебрегване факта, че чрез докосването и движението, детето изживява и подпомага развитието на формиращата способност на своите ръце. А всичко това се отразява на самите формообразуващи сили на неговия организъм.

Формирането на говора също може да се използва като вид терапия. Сили, които при детето импулсират движенията на крайниците, по-късно се локализират в двигателния организъм на говорните звуци. За това работата при деца с говорни проблеми трябва да се подпомага като по разнообразен начин се упражняват отделни звуци или поредица от звуци, ритми, стихове и по този начин, не само се насочва вниманието към звуковия образ на думата и нейните съставни срички, но и те се свързват с ритъма на двигателната с-ма, за да се използват нейните сили. Още един терапевтичен аспект е изживяване на творческата сила на словото. По този начин се активират формиращите дихателни потоци .

Ако се върнем върху темата на болестите, трябва да споменем, че едно важно откритие е факта, че туморите не притежават нормално дишане. За това вниманието ни трябва да се насочи към общия процес на дишането, който, както е известно, принадлежи към основния ритъм на всеки одушевен организъм, а при човека - посредством сърдечния ритъм - формира и ритмическата система. Всяко разстройство или отслабване на жизнените ритми действува увреждащо чак до глъбините на организма. За съжаление днешният човек - със своето отчуждение от природния свят - е почти постоянно подлаган на подобни посегателства.

От особена важност е работата с евритмия. Нещо още непознато у нас. Там основните движения, присъщи на говорните звуци - следи, от които откриваме в жестикулацията на ръцете, съпровождащи говора - се пренасят съзнателно в отделни звуци и звукосъчетания. Лечебната евритмия е един метод, който хармонизира мислите, чувствата и волята. Докато при физическата култура в училище се включва единствено двигателната с-ма на детето, в евритмията се изживяват заедно звука, чувството, което стои зад дадена дума и всичко това се свързва с определено движение. Много от движенията, които се използват в евритмията действат лечебно за подобряване на дишането, концентрацията, освобождаване от страхове при страхови неврози при децата, депресивни състония.

При лечението с цветове, през всеки ден от седмицата, децата се потопява в различно цветово усещане, като при неговото прекъсването води до появата на противоположното цветово усещане. Стига се до едно мощно активиране на възприемателната способност, която в днешно време е значително закърняла. /деца с нарушена или ограничена способност да получават или преработват впечатления/

Рисуването на симетрични форми влияе благотворно върху дислексията и легастенията. Също така се стимулират подражателните способностипри детето-предпоставка за възможността за учене като цяло.

Работа със земята? Връзката с природата, саденето на растения, грижата за животни? Възможно ли е да има градина в проекта? Училищното образование трябва да се насочи натам, да обръща внимание на детската индивидуалност и да я развива, пробуждайки в нея истински интерес към околната среда.

Уроците по човек и природа и човек и общество трябва да бъдат така поднасяни, че децата да изживеят определения годишен цикъл във всички негови аспекти.

Свързването на преподавания материал с опити и експерименти ще допренесе за това, знанието да не се получи само интелектуално, а децата да го изживеят в цялата си същност.

Ако искаме да действа оздравително върху децата, всичко това трябва да стане свързано с ритъма на природата около нас, т.е. напр.през есента децата трябва да се свържат с една епоха , която е в съответствие с това, което се извършва през това време на годината в обществото. Това е преди всичко земеделската работа, промяната в околната природа, подготовката на земята, растенията, животните и човека за идването на зимата.

Чрез работата с изкуствата се подпомага не само правилното развитие на децата, но тя може да спомогне и на децата с нарушено развитие или поведенчески проблеми да открият и развият в себе си, потенциала, който е скрит дълбоко и не е напълно развит, както и да доразвият или трансформират до границите на полезното този потенциал, който проявяват като евентуална едностранчивост на развитието

–аутизъм – нежелание да се влезе в контакт с външния свят, независимо от причината за това;

-„хиперактивно” дете – външният аспект на движението е силно изразен, докато вътрешното движение, което управлява концентрацията, вниманието страда от недостиг;

При работата с подходящото за тази цел изкуство, децата, които имат излишък от енергия и по тази причина проявяват

-дефицит на вниманието ще се научат да канализират тази енергия и това ще
стане по един естествен път, като се избегне употребата на съответните медикаменти;

-натрапчивостта при децата е нещо, което често се приема като каприз или инат от страна на детето, когато то иска нещо и не е в състояние да чуе никакви родителски или учителски доводи срещу това. Не иска да остави започната работа в клас и да премине към нещо друго или с часове говори само за едно нещо. Всъщност, то просто не е в състояние да остави едно впечатление, което се загнездва в него.

- деца, които не могат да помнят и поради това имат проблеми с усвояването на учебния материал.

В тази връзка, стремежът ще е - при всяка една ситуация да се привлече детето не като обект, а като един съучастник в процеса на собственото си оздравяване. Заниманията в областта на изкуството от всякакъв вид като музициране, рисуване, евритмия и други, както например и грижата по поддържането на една градина, имат наистина уравновесяващо въздействие спрямо деструктивната тенденция на съвременната цивилизация, понеже те се опират на органите на чувствата.

Чрез оформяне и постигането на определена естетичност в обкръжаващата среда на детето, то не само изживява различните цветови нюанси около себе си, но формира едно чувство, което ще бъде способно да противопостави на крещящата безвкусица, която нахлува в сетивните възприятия на детето чрез различните форми на обществен живот.

Факторът - атмосфера, в която детето работи е мног важен, защото това, как е оформено помещението, където децата работят, какви са цветовете, картините, материалите, които са използвани – всичко това се приема от децата и въздейства чак до тяхната душевна същност оздравително или разболяващо.

Благодарение на един ежеседмичен и ритмично повтарящ се процес, децата ще бъдат насочени към здравословно развитие.

Ритъмът и ритмичните закомомерности се явяват нещо основно, тъй като всичко около нас е един ритъм / Вдишването и издишването , работата на сърцето и кръвообръщението, денят и нощта, годишните времена/ и следователно това, което се намира под въздействието на ритъма, влияе укрепващо на детското развитие..

И ако този ритъм е нарушен се появява някаква аномалия. Точно поради това, ритмичността ще се включи активно в работата. Нека се има предвид, че ритъма, това не е просто някакво повторение на нещата, а това повторение трябва да има емоционален елемент. В основата на тези ритмични повторения са развитието на деня, седмицата, месеца и т.н.

Храненето на детето в училищна възраст, а и по-късно, следва да се вземе като обект на образователна политика.