Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)

Monday, September 12, 2011

Още за Валдорфската педагогика 5 -

из "Царството на детството" на Р. Щайнер?  не съм попадала на тази книга, но във форумът прочетох по-долната статия и много ми хареса :)

`Вие трябва да обучавате, изхождайки от самата природа на човека, като поради тази причина обучението, свързано с моралния живот трябва да върви паралелно с обучението, което досега описвах. И сега като заключение, искам да добавя няколко забележки по въпроса, защото и тук ние трябва да можем да четем от природата на детето как трябва да се държим с него. Ако дадете на едно дете на седем години концепция за причинно-следствени връзки, вие работите против развитието на неговата природа, а често и наказанията работят против истинското развитие на природата на детето.

Във валдорфското училище сме имали много обогатяващ опит с това. Какъв е обикновеният начин на наказване в училищата? Ако детето е направило нещо лошо, то трябва да “остане” и, например, да смята по аритметика. Веднъж имахме в училището много странно преживяване: на три или четири деца им бяха казали, че са си свършили лошо работата и затова трябва да останат и да смятат още събирания на числа. И тогава другите казаха: “Но и ние искаме да останем и да събираме числа!” Защото те бяха научени по такъв начин, че мислеха за аритметиката като за нещо приятно, не като за нещо, което се използва като наказание. Не бива да създавате у децата представата, че това да останат и да смятат събиране на числа е нещо лошо, но че това е нещо хубаво, което могат да правят. Ето защо целият клас искаше да остане и да събира числа. И в тази връзка, вие не трябва да избирате наказания, които не могат да бъдат именно наказания, ако детето трябва да бъде обучено по един здравословен начин в своя душевен живот.

Ще взема един друг пример: Д-р Щайн, преподавател във валдорфското училище, много често измисляше добри образователни методи на момента, докато преподаваше. Веднъж, той забеляза, че неговите ученици си подаваха бележки под чина. Те не внимаваха в урока, но пишеха бележки и ги подаваха под чиновете на своите съседи, които след това им пишева отговори. Д-р Щайн, обаче, не би смъмри за писането на бележки и не каза: “Сега трябва да ви накажа” или нещо от този род, но изведнъж започна да говори за пощенската система и им даде един урок върху нея. В началото, децата бяха много очудени защо изведнъж им се предаваше урок за пощенската система, но после разбраха защо това беше направено. Този фин метод на променяне на урока накара децата да се чувстват засрамени. Те започнаха да се чувстват засрамени от себе си и спряха да пишат бележки поради това, което учителят беше вмъкнал за пощенската система в урока.

Първото важно условие за учителя е себепознанието. Ако, например, детето драска в учебника си или на чина, защото е станало нетърпеливо или е ядосано за нещо, което съседчето му е направило, тогава учителят никога не трябва да сика на детето за това, че драска и да му каже: “Не трябва да се ядосваш! Ядосването е нещо, което един добър човек никога не прави! Човек не бива да се ядосва, а трябва всичко да търпи спокойно. Ако те видя още веднъж да се ядосаш, тогава – ще ти хвърля мастилницата по главата!”

Ако преподавате така (което често се случва), ще постигнете много малко. Учителят трябва винаги да се контролира и, преди всичко, никога да не прави тези грешки, за които вини децата. Но тук трябва да знаете как подсъзнанието на детската природа работи. Съзнателните интелект, чувство и воля на един човек са само една част от душевния му живот; в дълбините на човешката природа, дори и в детската, се разгръща астралното тяло с прекрасните си удачност и мъдрост.

Винаги се изпълвам с ужас, като видя учител, който стои в клас с книга в ръка и преподава от книгата или от тетрадка, в която е написал въпросите, които иска да пита децата и на които постоянно набляга. Детето изглежда така, сякаш не забелязва това със своето по-горно съзнание, това е вярно; но ако разбирате от такива неща, тогава може да видите, че децата имат подсъзнателна мъдрост и си казват: Той самият не знае това, което аз трябва да уча. Защо тогава аз трябва да го уча, когато той не го знае? Това винаги е оценката, която се предава от подсъзнателната природа на деца, на които учителят преподава от книга. Такива са трудно-разбираемите и фини неща, които са от толкова голямо значение при преподаването. Защото още когато подсъзнателната природа на детето, или неговата астрална природа, установи, че учителят сам не знае това, което трябва да преподава, но трябва първо да го чете в книга, тогава детето заключава, че не е нужно и то да учи това. А астралното тяло работи с много по-голяма сигурност от горното съзнание на детето.`

No comments:

Post a Comment