В ниски дози, да речем няколко бири или няколко глътки спиртно питие, алкохолът е лек депресант. Той предизвиква отпускане, а при някои дори еуфория (или чувство на въодушевление). Тези ефекти обаче не са продължителни и отстъпват място на ужасния махмурлук, характеризиращ се с чувствителност към светлина и звук, главоболие, гадене и повръщане. Колкото по-висока е дозата алкохол, толкова по-голяма е вероятността човек да припадне. [1]
Забелязвате ли, че всички тези симптоми са свързани с функциите на мозъка? Това означава, че алкохолът влияе пряко върху централната нервна система на пиещия и по-специално върху основния орган на системата - мозъкът. Симптомите се влошават при по-чест и по-голям прием на алкохол.
Може би сте си мислили, че след като махмурлука си отиде, напълно се връщате към нормалното. Изследванията обаче разкриват, че както дългосрочната, така и краткосрочната злоупотреба с алкохол може необратимо да повреди мозъчната тъкан. Според проучване на Оскар-Берман и Маринкович през 2007 г. [2] частите на мозъка, които са най-уязвими от увреждане при злоупотреба с алкохол, са предните дялове, лимбичната система и малкия мозък. Тъй като алкохолът засяга тези области, той влияе и вреди на нормалната функция на мозъка. Но страшното е, че тези зони могат да се свият или да атрофират, причинявайки лека до тежка дисфункция, която може да е, но може и да не бъде обратима дори след алкохолно въздържание.
Фронтален дял
Твърдението, че „алкохолът намалява задръжките“ е абсолютно правилна! Колкото по-високо е съдържанието на алкохол в кръвта, толкова е по-вероятно човек да вземе лоши и рисковани решения - решения, за които може да съжалява на следващата сутрин. Това е свързано директно с това как алкохолът влияе на предния дял. Предният дял на мозъка е отговорен за вземането на решения и паметта.
Лимбична система
Някои хора се засягат силно на емоционално ниво от алкохола - което означава, че могат да станат много депресирани или много еуфорични, когато нивата на алкохола в кръвта им станат достатъчно високи. Това може да се отдаде на ефекта на алкохола върху лимбичната система, зоната на мозъка, отговорна за регулирането на определени емоции. Алкохолът обикновено усилва най-силната емоция, която пиещият изпитва - и при високи дози може да причини силна депресия.
Малък мозък
Малкият мозък е тази част от мозъка, която седи в тила; тя е отговорна за баланса и координацията. Една от най-често срещаните характеристики при пиян човек е невъзможността да ходи или да стои изправен - това е така, защото алкохолът засяга малкия мозък.
Алкохолизъм
На определени места по света алкохолът е неразделна част от храненето - като вино в Италия или бира в Германия. Докато социалното пиене на алкохол не се счита за проблем и дори потенциално може да има определени ползи за здравето (отпускане и сърдечно здраве от ресвератрола в червеното вино), вредата, която алкохолът причинява на мозъка, е проучена и доказана. Пиенето на твърде много алкохол може да причини сериозни здравословни проблеми, особено ако човек пие достатъчно алкохол, за да се счита за алкохолик. Обикновено алкохолиците проявяват: (1) рисково поведение (2) депресия и (3) лош двигателен контрол - всичко това е показателно за увреждане на челния лоб, лимбичната система и малкия мозък. [3]Алкохолизмът се характеризира с рискови модели на пиене и поведение. Обикновено алкохолиците се отбелязват с агресивно и насилствено поведение, което се влошава с течение на времето. Това състояние е не само вредно за физическото здраве на човека, но и за психическото и емоционалното му здраве. Това също може да навреди значително на отношенията на човек с другите. [4] Ако човек има лична или фамилна история на алкохолизъм или злоупотреба с алкохол, би било по-добре да избягва напълно алкохола.
***
References:
[1] Hendler, R., et. al. (2013). Stimulant and sedative effects of alcohol. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21560041
[2] Oscar-Berman, M. & Marinković, K. (2007). Alcohol: Effects on Neurobehavioral Functions and the Brain. http://link.springer.com/article/10.1007/s11065-007-9038-6
[3] Harper, C. , et. al. (2003). Neuropathological alterations in alcoholic brains. Studies arising from the New South Wales Tissue Resource Center. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0278584603001556
[4] Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK44358/
