Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)

Wednesday, March 30, 2011

Питагор - Natali

в един форум попаднах на това описание на животът му -
статията е на Natali, от тук
....................................................


Попадайки веднъж в Делфи, бъдещите родители на Питагор решили да попитат Пития, пророчицата на Аполон, ще бъде ли съдбата благосклонна при обратния им път в Сирия. Делфийският оракул не отговорил на въпроса им, но казал нещо друго, а именно, че ще им се роди син, който ще превъзхожда всички по красота и мъдрост и ще донесе огромни блага на човечеството. 

Когато момчето се родило между 600 и 590 г. пр. н. е., по някои твърдения,  в Сидон, Финикия, те го нарекли Питагор, така че името му да бъде във връзка с името Пития, защото те вярвали в нейното предсказание. Питагор попаднал на доста ранна възраст сред евреи и от равините научил много за тайните традиции на Мойсей. Освен това легендата твърди, че той е бил иницииран последователно в египетските, вавилонските, елевсинските и халдейските мистерии (мистериите на Изида в Тива, мистериите на Адонис във Финикия и Сирия, че е учил магия при халдейците, а по-късно станал ученик и на двама брамини в Индия). 

Според учението на Питагор, човешкият живот се дели на 4 равни отрязъка. До 20 години човек е дете, до 40 е млад, до 60 е зрял индивид и до 80 е стар. Тези 4 възрасти били алегории на четирите годишни времена, от пролет до зима. След 80, твърдял Питагор, човек вече не принадлежи към живите. 

Известна е теоремата на Питагор, доказваща, че сборът от квадратите на двата катети е равен на квадата от хипотенузата при правоъгълния триъгълник. 

Тъй като питагорейската математика в посветителската си част твърде малко се различава от Кабалата, можем да приемем тук, че в раздела “кабала” ще се занимаваме и с тази математика. В основата й стои идеята, че всички числа  могат да бъдат приведени до числата от 1 до 9, ако събираме помежду им техните цифри, и после отново ги събираме, докато постигнем желаното просто число.

Освен това Питагор е твърдял, че Земята е кръгла и обитаема във всички посоки. Смятал е, че въздухът, който живеещите на земята същества дишат, е груба и относително неподвижна материя, и че именно той ги прави смъртни. И е вярвал, че въздухът на небето е направен от някаква фина и подвижна  есенция, която придава божествени характеристики на Слънцето, Луната и звездите, и че те са потопени в тази есенция, която всъщност е елементът на универсалния живот.

Като мистик Питагор е изповядвал реинкарнацията, твърдял е например, че той самият е воювал при Троя и е бил тежко ранен лично от Менелай; и че задачата на всичките човешки прераждания е душата да се пречисти и да стане съвършена. 

Веднъж се скрил в някаква дупка, издълбана под самата му къща и изчезнал за една година от света. Когато излязъл, разказал на хората какво се е случило през времето на неговото отсъствие и всички били много впечатлени от това му знание. Те го помолили да вземе съпругите им като ученички и да им предаде своята мъдрост; оттогава е известна питагорейската школа на жените от Кротон (някогашна гръцка колония, намираща се в днешна Италия), наричани още “питагорейки”.

Твърдял, че боговете не обичат кръвни жертви и сам им принасял единствено хляб и сладкиши. Че онези, които жертват животни пред олтарите, постигат тъкмо обратното на това, за което молят боговете. Хранел се само с хляб, мед, плодове и зеленчуци, с изключение на бобови растения, не пиел нищо, освен вода. Имотите на неговите ученици принадлежали на всички и постъпването в школата му  изисквало отказ от притежание на лична собственост. Така никой не бил нито беден, нито богат, а богатството на някои негови ученици служело за изхранването на останалите бедни, но даровити младежи. 

Първите 5 години от обучението си учениците прекарвали в абсолютно мълчание и слушане на напътствията и указанията на своя пряк учител. От тези, които издържали изпитанието с мълчание, бил избиран един, на когото се позволявало да се срещне със самия Питагор и да говори с него. Именно от тези допуснати в кръга му хора той избирал по-късно своите ученици.

В основата на неговото поведение стояла идеята за безстрастието. Той ходел облечен в бяла памучна тога, която винаги била чиста. Бил представителен човек, с хубава стройна фигура и красиво лице. Твърди се, че никой никога не го е виждал усмихнат или гневен, никога не държал роби и хората почтително се отдръпвали, когато го виждали да се приближава, правейки място за кръга на неговите ученици, в чийто център стоял той и преподавал. Към Кротон се стичали посетители от всички краища на земята, които считали за чест да прекарат дори и една кратка минута в неговото присъствие. Учениците му го смятали за Аполон, възхитени от физическата му красота и голямата му мъдрост. Те били убедени, че в неговото тяло живее бог. 

(Ще се натъкнем на този модел и нататък: безмесна храна, безимотност, безстрастие и безбрачие, когато говорим и за други посветени на различните древни школи.) 

Мнозина били облагодетелствани от близостта си до него, така например скитът Залмоксис, който бил негов прислужник, толкова напреднал духовно чрез общуването си с великия посветен, че като се завърнал обратно в родината си, бил приет от невежата тълпа в редиците на боговете и дори му били принасяни жертви. Питагорейството е захранило с идеи не една по-късна школа. Прието е да се смята, че учението на есеите е почти изцяло построено върху питагорейските символи.  

Според Питагор, в началото на всички неща стои Единицата, от която произлизат останалите числа, от тях произлизат точките, от точките линиите, от линиите повърхнините, от повърхнините телата, и от телата четирите мистични елементи огън, въздух, вода и земя, от които пък произлиза целият свят.

Интересен е паралелът, който Менли Хол прави между Питагор и Христос, но тук няма да се спирам на този въпрос, защото съществената част от лекцията на Хол може да се намери в нета при добро желание

Животът, както и смъртта на Питагор са голяма загадка. Една от легендите твърди, че недопуснати до школата му ученици запалили къщата му в Милет, където той се намирал в момента. Други твърдят, че самите кротонци предизвикали пожара, от страх той да не стане господар на страната им. Виждайки огъня, той се оттеглил заедно с 40 свои ученици в гората, където всички умрели от глад. 

Един от вариантите твърди, че бегълците били изправени пред необходимостта да прекосят поле с млад боб, и Питагор предпочел да загинат от ръцете на враговете си, но не и да стъпчат растенията. 

Каквато и да е истината, легендата твърди, че по онова време Питагор бил на 100 години, което, според неговите собствени твърдения, означава, че от 20 години така или иначе вече не принадлежал към живите.



.....................
и MakRina:


Мистерийната школа, която основава Питагор през 520 г. пр.Хр в гр.Кротон – южна Италия е наброявала 2000 последователи, от които 600 посветени мъже и жени. 
От тази школа произлиза култа, посветен на Аполон, слънчевия бог на мъдростта и изкуствата.

Из „Златните стихове” на Питагор 
„Не започвайте нищо без да имате благословията на Боговете. Мислете преди да действате, за да не предприемете нищо прибързано.

Не правете нищо, което не разбирате и учете онова, което ви е необходимо. Така ще живеете щастливо.

Каквито и страдания да са ви отредени от съдбата в името на Бог, за да ви изпитат, понасяйте ги с търпение.

Постарайте се да подобрите живота си и вярвайте, че съдбата не изпраща нищо непреодолимо на хората.

Каквото и да ви се случва, останете верни на учението ми.

Лекуването на душата може да ви предпази от много нещастия.

Имайте силата да се научите да побеждавате страстите си: започнете с алчността, после продължете с ленността, чувствеността и накрая с гнева.

Нека уморените ви очи не се затварят вечер преди да сте си задали три въпроса: Какво направих или не направих? Какво лошо сторих? Направих ли това, което трябваше да направя?

Преразгледайте всичките си действия, от първото до последното. 
Ако сте сторили лошо, съжалявайте за това, а ако сте направили нещо добро, радвайте се. 
И запазете смелостта си – хората имат божествен произход. 
Свещената природа разкрива най-дълбоките си тайни.

Божеството няма никакво място на тази земя и колкото повече природата на душата отговаря на божественото, толкова повече тя е чиста и свещена. 


Теолозите и проповедниците в древността свидетелстват, че душата, вследствие на наказание, е обвързана с тяло, в което е погребана като в гроб. 


Всичко, което виждаме, когато сме будни, е мъртво, а когато спим – е един блян.

Нека разумът, тази божествена дарба, да бъде висшият ви водач. 
Там където разбирането е правилно, действа божественото. 
А там, където е неправилно – работи злото.

Отделяйки се от смъртното тяло и въздигайки се в етера, вие ставате безсмъртни и нетленни богове. Смъртта няма вече никаква власт над вас.”


„Златните стихове” са били събрани в древността от Ямблик и съдържат учението на Питагор, запазено от неговите ученици. Марсилио Фичино /превел „Корпус Херметикум”/ ги публикувал отновопрез 1490 г. след което са били издавани многократно.
И забравяни… Многократно…

Saturday, March 19, 2011

Яна - Прана - идеи на Дънов

.............................................

Формата на сегашните хора не е нищо друго освен “прана в движение”. 
Когато праната не е еднакво разпределена в човешкото тяло, се раждат болестите; 
когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството; 
когато праната не е еднакво разпределена в мислите, ражда се безсмислието.

Живата енергия, която трябва да освежи организма ви, идва от гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм. Яви ли се някакво подпушване в малкия мозък, праната не може да продължи пътя си към главния мозък, а това се отразява зле на целия организъм.

Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на организма и в създаване на правилни отношения с всички звезди. Сегашният човек не възприема правилно енергиите на Космоса, вследствие на което на някои места в организма са натрупани повече енергии, отколкото трябва, а на други места – по-малко. Това неправилно разпределение създава доста страдания. И най-възвишените енергии, натрупани на едно място, създават тягостни състояния.

Ранните слънчеви лъчи са най-благоприятни за човека. В Слънцето има един голям трансформатор, който изпраща енергия по цялата Земя; има и специален трансформатор за всеки човек на Земята. Всеки човек има трансформатор, който приема специално изпратените за него светлина и енергия.

Енергията постоянно еволюира във Вечността.

Праната идва от Слънцето, от планетите, от звездите. С мозъка си, с мислите си ти акумулираш праната от Слънцето и от там изпращаш по цялото тяло. Ако те боли някой орган, можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към него, да го лекуваш.

За да се пригоди към умовете на хората мисловната енергия, специални същества слизат от особено високи светове и я обработват. Не мислете, че човешкият мозък се нуждае от същата енергия, която е нужна на стомаха. Една е енергията, при която стомахът функционира, друга е, при която белите дробове функционират, различна е и тази на мозъка. За да се образува формата на една благородна, възвишена идея в мозъка, се изисква специфична енергия, която обхваща само горната част на челото. Долната част на челото може да схване друга идея.

Мъгливите и влажни дни са по-добри проводници на Божествените енергии, които идват отвън. Влажните дни са магнетични. Има организми, които определено се нуждаят от влага.

Човек не може да бъде здрав, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на прана. Човек трябва да постъпва правилно, за да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят правилно, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Ако не мислиш, чувстваш и постъпваш правилно, нервната, дихателната и стомашната система ще се лишат от нея и няма да могат да извършват правилно своите функции.

Всеки отделен ден има различна енергия. Във всеки ден различни разумни същества функционират.
Дните се различават един от друг, месеците – също, годините – също.

Грамадна енергия е заключена в камъните, моретата, Космоса. Човекът не е използвал докрай възможностите на своя мозък, нито се ползва от тези необикновени източници на енергия.

Дишането е прослава на Господа. Онзи, който не може да диша, нито себе си хвали, нито Господа хвали. Ако дишате правилно, вие сте оградени с Божието благословение.

Духът Божи дава енергията на Слънцето, то пък я внася в главния мозък, в ларинкса, в сърцето и в душата. Хилядолистникът (коронната чакра) черпи някои от цветовете си от Сириус и Орион.

Високите планини са приемници на най-хубавата част от слънчевата енергия. Те са складовете на Божествената енергия, място за разумна работа.

Отклони ли се човек от естествените движения, от естествения живот, губи красотата и пластичността си. Чрез движенията си регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират тези енергии. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло чрез двойника. Той е антена, чрез която човек възприема впечатления от външния свят. Поради това двойникът обвива тялото и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатления от външния свят.

Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени трансформатори, затова се препоръчва да се носят като предпазно средство от зловредни влияния и като трансформатори на низши желания.

Живата енергия, която трябва да освежи организма, идва чрез гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има свойството да поглъща праната от въздуха и да я предава на целия организъм.

Малко прана – слаба памет.

Всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко, пълно и съзнателно дишане. Онези хора, които не дишат дълбоко, с любов, не могат да възприемат праната от въздуха.

"Чудеса на лечението с прана" Мастър Чоа Кок Суи

.......................................

"Прана , или ци, е тази жизнена енергия, която поддържа тялото живо и здраво. На гръцки тя се нарича пневма, на полинезийски мана, а на староеврейски руах, което означава "дъхът на живота"....

Съществуват 3 главни източника на прана: слънчева прана, въздушна прана и земна прана. Слънчевата прана идва от слънчевата светлина. Тя укрепва цялото тяло допринася за доброто здраве....Праната, която се съдържа във въздуха, ... се приема с помощта на белите дробове в процеса на дишането или директно чрез енергийните центрове( чакри) на биоплазменото тяло....чрез дълбоко плавно дишане... или... през порите на кожата...

Праната, която се съдържа в земята...се приема през стъпалата. Това става автоматично и несъзнателно. Ходенето с боси крака.... Може да се научите и съзнателно да извличате повече земна прана...Прана може да бъде излъчена към друг човек с цел лечение.

Хората с много излишна прана карат околните да се чувстват по-добре и по-жизнени. Хората, които са изтощени, несъзнателно приемат прана от други хора....Някои дървета...излъчват голямо количество прана..."

Източник: "Чудеса на лечението с прана" Мастър Чоа Кок Суи

АКАША И ПРАНА - от УЧИТЕЛЯТ

............................
Ето как Учителят е насочвал вниманието към праната:
"Акаш и прана"

Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. .. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми.

Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната.... „Прана“ на български се казва „Яна“. Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.

За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. ... Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.

За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм. ...

Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната.Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.

.............................

...........................
"В началото на пролетта има повече прана и организмите я приемат повече. През лятото топлината е повече, а не праната. Има известни признаци, по които може да се познае кога има набрана повече прана в природата."

"Планините са складове на енергии, които помагат на хората да трансформират състоянието си. "

"Праната е необходима за човешкия организъм. От нея зависи здравето на човека. Затова именно се препоръчва на хората да излизат сутрин рано, да възприемат по-голямо количество прана. След това те трябва да обработват енергията, която са възприели, да я използуват разумно. Не я ли използувате, тя ще ви причини пакости." 

Friday, March 11, 2011

Играта на живота и как да я играем - Флорънс Сковъл Шин

Флорънс Сковъл Шин
Играта на живота и как да я играем 


Флорънс Сковъл Шин (1871–1940) е една от най-известните писателки в сферата на духовната литература, създала класически произведения сред книгите за личностно усъвършенстване.

Извадки от `Играта`



Играта на живота и как да я играем - 1







...............................

Играта - 4 - Флорънс Сковъл Шин

Интуиция или водачество

Няма по-велико постижение за човека от това да познава силата на думите си и да следва интуицията си. Чрез словото той задвижва невидими сили и може да възстанови тялото си или да преобрази делата си.

От всичко това се разбира, че е изключително важно да подбираме правилно думите си, а така също и твърденията, които искаме да изпратим в невидимия свят.

Човек трябва да направи първата крачка. „Приближете се към Бога, и Той ще се приближи към вас“.

Често ме питат как се постига това.

Аз отговарям: „Облечи в думи искането си и не прави нищо докато някак си не ти се подскаже. Поискай да ти се подскаже с думите: «Безграничен разум, разкрий ми, моля те, пътя, нека да разбера мога ли да направя нещо».

Отговорът ще получите по интуитивен път (или хрумване); случайна реплика или пасаж от книга и т.н. Отговорите понякога ни стряскат с точността си. Например: една жена искаше да получи голяма сума пари. Тя се обърна с думите: «Безграничен разум, моля те, разкрий за мен пътя към незабавно благоденствие, нека всичко, което ми се пада по божествено право стане мое, нека над мен завали изобилие от блага». После добавила: «Подскажи ми чрез нещо, какво мога да направя».

Скоро просветнала мисълта: «Дай на някоя приятелка (която ти е оказвала духовна помощ) сто долара». Тя споделила хрумването с друга приятелка, която я посъветвала: «Почакай да ти се подскаже с още нещо, преди да дадеш». И тя зачакала. Същият този ден срещнала жена, която казала: «Днес дадох на един човек един долар; за мен това е все едно ти да дадеш сто долара някому».

Това било безпогрешно подсказване — тя разбрала, че трябва да даде стоте долара. Това било подарък, който се оказал голяма инвестиция, защото наскоро след това по забележителен начин получила голяма сума пари.

Когато дава, човек отваря пътя за получаване. За да създаде активност във финансите, човек трябва да дава. Десятъкът, т.е. даването на 1/10 част от дохода, е стар еврейски обичай, доказал, че води до увеличаване на средствата. Много от най-великите хора на тази страна са раздавали една десета част от доходите си и не зная случай това да не се е оказало добро вложение.

Раздаденият десятък се завръща благословен и умножен, но подаръците или десятъкът трябва да се дават с любов и с радост, защото Бог обича «оногова, който драговолно дава». Сметките също трябва да се плащат с добро настроение. Парите трябва да се дават без страх, с благословия.

Такова отношение прави човека господар на парите. Те са негови, за да го слушат и тогава думите му отварят огромни източници на богатства.

«В ума, тялото и в делата да настъпи Божествен порядък»

Нерешителността е препъни-камък по пътя на много хора. За да я превъзмогнете, често изричайте следното твърдение: «Непрекъснато съм под въздействието на вдъхновение. Вземам бързо правилни решения».

Идеалната себереализация или божественият замисъл

„Безграничен разум, разкрий пътя за проявата на божествения замисъл за моя живот; нека се прояви талантът в мен; нека видя ясно съвършения план“.

Съвършеният план включва здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Това е квадратът на живота, който носи пълно щастие. След като човек предяви това искане, той ще стане свидетел как в живота му настъпват големи промени, защото почти на всеки се е случвало да се скита далеч от божествения замисъл.

Формулирайте ясно молбата си и постигането на желанието ви ще бъде лесно и успешно.

Не е необходимо човек да онагледява или да търси непременно мисловна картина за своето желание. Когато иска от божествения замисъл да му се разкрие, ще получи изблици на вдъхновение и ще започне да вижда собствените си големи постижения. Това е картината или представата, към която той трябва да се придържа без колебание.

Онова, което човек търси, от своя страна търси него — така телефонът е търсил Бел!

Бог обича хората, които с радост дават и с радост получават.
...............................................

Отричане и утвърждаване

Всичко добро, което трябва да се прояви в живота на даден човек, е вече осъществено в божественото съзнание и се реализира чрез благодарността на този човек или чрез изричаните от него думи. Така той трябва да бъде внимателен и да се стреми към проявяването единствено на божествената идея, защото често с „празните си думи“ човек си изпросва неуспехи и нещастия.

Следователно от изключителна важност е да се формулират правилно исканията, които човек предявява, за което стана въпрос в предишната глава.

Ако човек желае да получи дом, приятели, пост или други добри неща, то нека в искането си спомене „божествения избор“.

Ето пример за това: „Безграничен разум, разкрий, моля те, пътя, за да ми бъде дадена възможността да получа подходящия дом, подходящия приятел, подходящия пост. Благодаря, че това ще се разкрие, с Божията милост, по идеалния начин“.

Планът на Бог за всеки човек надхвърля ограниченията на разсъдъка и винаги изразява квадрата на живота, съдържащ здраве, богатство, любов и идеална себереализация. Много хора изграждат във въображението си малка къщичка, докато биха могли да изградят дворец.
..................................................

Отрицания и утвърждения

ЗА ПРОСПЕРИТЕТ:

Бог е непресъхващият източник на моите блага и при мен бързо достигат големи суми пари, с Божията милост, по безупречни начини.

ЗА ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ:

Всичко, което не е планирано от моя небесен Отец, да се провали и разпръсне; да се осъществи само божествената идея.

ЗА ЗДРАВЕ:

Божествената любов облива съзнанието ми със здраве и всяка клетка в тялото ми е изпълнена със светлина.

ЗА ЗРЕНИЕТО:

Моите очи са от Бога, аз виждам с очите на Духа. Ясно съзирам открития път. По пътя ми няма препятствия. Схващам отлично съвършения план.

ЗА СЛУХА:

Слухът ми е от Бога. Чувам със слуха на Духа. Не оказвам съпротива и с охота се оставям да бъда воден. Долавям радостни вести за голямо щастие.

...............................

Играта - 3 - Флорънс Сковъл Шин

Законът за несъпротивата

Хората често казват „Защо малкото дете, което е твърде малко, за да знае какво означават представите, привлича болест?“

Аз отговарям, че децата са чувствителни и добри приемници на мислите на хората около тях и често си представят страховете на своите родители.

Веднъж чух един метафизик да казва: „Ако сам не направляваш подсъзнанието си, някой друг ще го направлява вместо теб“.

Обаче хората, които са уравновесени и разсъждават правилно, които излъчват само добронамереност към другите и не се страхуват, са недосегаеми за отрицателните мисли на другите. Фактически те получават само добри мисли, така както те самите изпращат само добри мисли.

Съпротивляването е ад, защото човек изпада „в състояние на терзание“.

Тя знаеше, че за да забогатее, трябва първо да се почувства така, сякаш вече е получила — чувството за изобилие трябва да предшества самото проявление.

Повтаряйте си: „Всеки човек е златна нишка от веригата на моето добро“, защото у всеки човек има нещо от бога и той само очаква да му се предостави възможността да служи на божествения замисъл в своя живот.

„Като благославяш врага си, ти му отнемаш оръжието“. Стрелите му ще се превърнат в благословия.

Този закон важи както за народите, така и за отделния човек. Благослови един народ, изпрати любов и добра воля на всеки човек от него и по този начин ще им отнемеш способността да нанасят вреда.

Човек може правилно да разбере идеята за несъпротивляването само ако е на сравнително високо духовно ниво. Моите курсисти казват често: „Не желая да ставам изтривалка“, на което аз им отговарям: „Когато прилагаш несъпротива, съчетана с мъдрост, никой никога повече няма да може да те използва“.

Докато човек се съпротивлява на дадено положение, то ще продължава да го безпокои. Ако се опита да избяга от него, то ще го последва.

Това означава, приемай, че неблагоприятната ситуация е добра, не се безпокой от нея и всичко ще си дойде на мястото: „Тези неща не ме вълнуват“ — е едно чудесно твърдение в такива случаи.

Нехармоничните ситуации произтичат от някаква нехармоничност в самия човек.

Когато той не отговаря емоционално на дадена нехармонична ситуация, тя изчезва завинаги от пътя му.

Следователно човек трябва да работи върху самия себе си.

Човек често се излекува от грешките си, когато ги открие у другите.

Животът е огледало и ние виждаме себе си отразени в хората около нас.

Да се живее в миналото е метод, който води до провал и нарушава духовния закон.

Иисус Христос казва: „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“

Миналото и бъдещето са крадци на време. Човек би трябвало да благослови миналото и да го забрави, ако то продължава да го държи в плен; да благослови и бъдещето, като вярва, че му предстоят безброй радости, но да живее изцяло в настоящето.

Човек трябва да изживява мига, без да мисли за минало или за бъдеще.

„Вгледай се внимателно в този ден! Такъв е поздравът на Зората!“.

Човек трябва да бъде духовно буден, в непрекъснато очакване на знаците на съдбата, възползвайки се от всяка възможност.

Ето едно утвърждение, донесло успех на много хора: „Имам прекрасна работа, която получих по прекрасен начин; аз съм полезен по един прекрасен начин и ми плащат прекрасно за това“.
.......................

„Имам прекрасен бизнес, който се развива по прекрасен начин, а аз осигурявам прекрасни услуги срещу прекрасно заплащане“.

Думите от всяко твърдение трябва да се подбират внимателно, и да „покриват напълно“ случая.

Божествено право на всеки човек е да има в изобилие! Повече отколкото му е нужно.

...............................................
Кармичният закон и законът за опрощението

Това е съвършената идея за човека, отпечатана в божественото съзнание, в очакване да бъде препотвърдена от човека; защото хората могат да бъдат само това, което сами си представят, че са и постигат само това, което сами си представят, че постигат.

Желанието притежава огромна сила и трябва да се канализира правилно, защото в противен случай настъпва хаос.

Ето защо, най-важната стъпка е първата — трябва да се иска „правилно“.

Човек винаги трябва да иска само това, което му принадлежи по божествено право.

Прехвърляне на грижата
Въздействие върху подсъзнанието

„Прехвърлям негодуванието, което ми създава грижи, на Христос в мен и се освобождавам от него, за да продължа да живея в любов, хармония и радост“.

Твърдението трябва да се повтаря многократно, понякога по няколко часа на ден, на ум или на глас, спокойно, но решително.

Често съм го сравнявала с навиването на „музикална кутия“. Трябва да „навием себе си“ с изричаните от нас думи.

Забелязала съм, че скоро след „прехвърлянето на грижата“ като че ли човек вижда по-ясно.

Повтаряйки неуморно твърдението: „Прехвърлям грижата си на Христос в мен и съм свободен“, представите ми се проясняват и аз изпитвам чувство на облекчение, а след известно време идва проявлението на доброто, било то здраве, радост или материални блага.

„В божественото съзнание не съществува раздяла, следователно нищо не може да ме раздели от любовта и приятелството, които са мои по божествено право“.

Подсъзнанието се впечатлява често от музика. Музиката има качество, присъщи на четвъртото измерение, и освобождава душата от затвора. Музиката ни помага да вярваме, че могат да се случат прекрасни неща и че постигането им не е така трудно.

Страхът е зле направлявана енергия, която трябва да се пренасочи или да се преобрази във вяра.

Често моите ученици ме питат: „Как да се отърся от страха?“.

На което аз отговарям: „Като посрещате лице в лице това, от което се страхувате“.

„Лъвът черпи безстрашието си от вашия страх“.

Приближи се до лъва и той ще изчезне; побегни от него и той ще се втурне подире ти.

... лъвът на недоимъка изчезва, когато човек харчи без да се страхува, показвайки по такъв начин, че Бог е първоизточникът на неговите блага, следователно благата му са неизчерпаеми.
............................................

Любовта

Успенски казва в „Tertium Organum“, че „любовта е космично явление“ и че тя разкрива пред хората света на четвъртото измерение, „света на прекрасното“.

Не е нужно страдание, за да се развива човек, то идва в резултат от престъпването на духовния закон, но като че ли малко хора могат да събудят от „съня на душата“ без страдание.

Веднъж при мен дойде един мъж, много потиснат и нещастен, жена му се занимавала с „науката за числата“ и му гледала. Явно му беше предсказала неприятни неща, защото той каза: „Според жена ми никога нищо няма да постигна, защото съм двойка“.

Аз му отговорих: „За мен няма значение какво число сте, защото вие въплъщавате съвършената идея в божественото съзнание и ние ще търсим успеха и просперитета, които вече са запланувани за вас от Безграничния разум.“

Хората понякога са изпълнени с угризения за това, че са се държали нелюбезно с някого, дори и след като са минали години оттогава.

Ако лошото не може да се поправи, ефектът от него може да се неутрализира като се направи някакъв жест на добра воля в настоящия момент.

„Правя това, загърбвайки миналото, с поглед към нещата, които предстоят!“

.......................................................

Играта - 2 - Законът за просперитета - Силата на думата

Законът за просперитета

Не е лесно за обикновения човек да навлезе в духовната сфера. От подсъзнанието се надигат враждебни мисли на съмнение и страх. Те са „чуждата армия“, която трябва да се прогони. Това обяснява защо „е най-тъмно преди зазоряване“.

Проявлението на нещо голямо обикновено е предшествано от мъчителни мисли.

Когато човек произнесе някоя възвишена в духовно отношение истина, той предизвиква старите схващания на подсъзнанието и то трябва да преодолее чувството за „грешка“.

Това е моментът, когато човек нееднократно трябва да препотвърждава истината пред себе си, да се радва и да бъде благодарен, че вече нещо му е било дадено. „Преди да си ме повикал, аз ще ти отговоря“. Това означава, че трябва да сме благодарни за „всяко хубаво нещо, което ни се дава“.

Човек може да получи само толкова, колкото той счита за възможно.

Обикновено човек се вглежда прекалено отблизо в проблемите си и започва да изпитва съмнения и страх.

Приятелят или „изцелителят“ вижда ясно успеха, здравето или просперитета и не се разколебава, защото не е така потопен в дадената ситуация.

Много по-лесно е да „направим всичко това“ за друг, отколкото за себе си. Затова човек не бива да се колебае да потърси помощ, ако не се чувства уверен.

Един много наблюдателен в житейските въпроси човек каза веднъж: „Човек не би се провалил, ако някой друг човек в представите си вижда неговата сполука“. Ето, такава е силата на въображението и много велики хора дължат успеха си на съпругата си, сестра си или приятеля си, който е „вярвал в тях“ и не е изпитал колебание по отношение на добрия изход.

..............................................................
Силата на думата

Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, това, което пожелава на другия, пожелава и на себе си.

Тялото може да се поднови и преобрази чрез думите, които се изричат и чрез добрите мисли, а болестите трябва да се изхвърлят напълно от съзнанието.

„Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и се молете за ония, които ви обиждат и гонят“.

Добрата воля създава аура с много силна защита около този, който я излъчва и „няма оръжие, което да е в състояние да го сломи“.

С други думи, любовта и добрата воля разбиват враговете в самите нас, от което следва, че те повече не съществуват и извън нас!

„Слава и чест и мир всекиму, който прави добро!“

via chitanka.info
...............................

Играта на живота и как да я играем - 1

............................................................................
Флорънс Сковъл Шин
Играта на живота и как да я играем




Флорънс Сковъл Шин (1871–1940) е една от най-известните писателки в сферата на духовната литература, създала класически произведения сред книгите за личностно усъвършенстване.



Извадки от `Играта`


Повечето хора считат животът за борба, но той не е борба, а игра.

Старият и Новият Завет ни разкриват правилата на тази игра с изумителна яснота.

Иисус Христос учи, че това е голямата игра на Даване и Получаване. „Каквото човек посее, това и ще пожъне“.

Това означава, че каквото е словото или делото на човека, такова ще му се върне. КАКВОТО ДАДЕ — ТОВА ЩЕ ПОЛУЧИ.

Това означава, че каквото човек си представя, то рано или късно се проявява в живота му.

Ето защо, за да играем успешно играта на живота, ние трябва да тренираме въображението си. Когато въображението на човека е тренирано да си представя само хубави неща, той постига всяко праведно желание на своето сърце — здраве, богатство, любов, приятели, идеална себереализация, най-висшите си идеали.

Умът се състои от три части: подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието е просто сила без посока. То е нещо като поток или електричество и върши това, към което го насочиш; не притежава индукционна сила.

Това, което човек дълбоко чувства или ясно си представя, се отпечатва върху подсъзнанието и се осъществява до най-малката подробност.

Свръхсъзнанието съдържа съвършена представа за това. Тя обикновено проблясва в съзнанието като недостижим идеал — „нещо, което е прекалено хубаво, за да е истина“. В действителност истинската съдба (или назначение) на човека проблясва в съзнанието му от Безкрайния Разум, който е в самия него. Обаче много хора са невежи по отношение на истинските си съдби и се борят за неща и положения, които не са техни, и които биха им донесли само провал и неудовлетвореност, ако ги постигнат.

Само съмнението и страхът разделят хората от най-възвишените им идеали и от всяко желание на сърцето им. Когато човек е в състояние да желае, без да се безпокои, всяко желание ще бъде незабавно на мига изпълнено.

Целта при играта на живота е да се разбере ясно кое е добро за човека и да се заличат всички въображаеми картини на злото. А това трябва да стане като внушаваме на подсъзнанието си осъществяването на хубави неща.

Нашето подсъзнание е верен слуга на човека, но човек трябва да внимава какви заповеди му дава. Нашето подсъзнание е нашият постоянен мълчалив слушател.

Всяка мисъл, всяка дума се запечатва в него и се осъществява до най-малката подробност по удивителен начин.

Изречете на глас, силно и убедително, следните думи: „Сега с моите думи аз развалям и унищожавам всеки неверен запис от моето подсъзнание. Нека те се превърнат на пепел и прах, и нека повече да не означават нищо за мен, защото те са плод на неистинни представи. Сега аз правя моите безупречни записи с помощта на Христос — записи на здраве, богатство, любов и пълна себереализация“. 


...............................................................

Friday, March 4, 2011

Германската Нова Медицина

............................................


Българският сайт за ГНМ

http://gnm-bg.com/joomla/ 


........................................................


Германската Нова Медицина - 1


Всеки рак започва като силно драматично психично изживяване.


Германската Нова Медицина - 2


"Завещание на Новата Медицина"

автор Рике Герд Хамер


Германската Нова Медицина - 3


Писмо от 31.12.2006 на Председателя на АЛБА

Как си прокарва път Новата медицина на др.Хамер?


Германската Нова Медицина - 4



ЕЛЕОНОРА БРИЛИЯДОРИ - "ПОБЕДИХ РАКА, БЕЗ ДА СЕ ЛЕКУВАМ"



Германската Нова Медицина - 5


Списък на основните конфликти и какво пораждат те.
( по Р.Г. Хамер)


Германската Нова Медицина - 6

Интервю с д-р Хамер, относно Германската Нова Медицина

Германската Нова Медицина - 6


Интервю с д-р Хамер, относно Германската Нова Медицина

 Интервюто бе преведено от касетъчен запис, направен в Германия от издателство „Amici di Dirk”, Кьолн, през 1992 г.
То е своего рода въведение към „Новата Медицина” на д-р Хамер и неговите книги „Ракът, болест на психиката” и „Завещание на Новата Медицина, том 1, Онтогенетичната система на туморите, включително рак, левкемия, психози и епилепсия”. Тази информация ще ви запознае с предмета на тези книги.

Въпрос 1 – Д-р Хамер, какво ви подтикна да изследвате рака и да правите връзка между психика и болест?

Не съм се занимавал с това до 1978 г. Бях лекар по Вътрешни болести и работех в университетската клиника 15 години, пет от които като професор. Имах също така и частна практика няколко години, до 1978 г. След това се случи нещо ужасно: докато спял на една лодка, синът ми, Дирк, бил прострелян, без причина, от един луд, италианския принц. Това бе ужасен шок за мен, изненадващ и съвсем неочакван, така че нямах сили да реагирам.

Всекидневните събития или конфликти обикновено не ни „хващат неподготвени”, в смисъл, че не сме били бдителни по отношение на тях. В повечето случаи имаме възможност да предусетим нормалните конфликти, с които се сблъскваме в живота, но конфликтите, за които не сме били способни да се подготвим и които причиняват безпомощност и невъзможност да се реагира, създават всъщност панически шок. Ние ги наричаме биологични конфликти.

През 1978 г. аз развих рак на тестисите от такъв биологичен конфликт, т.нар. „конфликт на загуба”. Тъй като никога не съм бил сериозно болен, се зачудих да не би състоянието ми да има нещо общо със смъртта на сина ми. Три години по-късно, като шеф на вътрешни болести в онко-гинекологичната клиника на Университета в Мюнхен, имах благоприятната възможност да изучавам пациентки с рак и да сравнявам моите открития, за да видя дали техния механизъм на получаване на рак е същият като моя; дали те също са преживели неочакван шок.

Открих, че всички, без изключения, са преживели същия тип биологичен конфликт като мен. Те бяха в състояние да си спомнят шока, последващите го безсъние, загуба на тегло, студени ръце и началото на растежа на тумора. От този момент, гледната ми точка бе коренно различна от всичките общоприети медицински концепции и когато представих тези открития пред мои колеги, те ми дадоха ултиматум – или да се отрека от откритията си, или да напусна клиниката незабавно!

Въпрос 2 – Това звучи като за през Средните векове! Вие как реагирахте?

Не бих могъл да се отрека от нещо, което съм убеден, че е истина, така че напуснах. Това несправедливо уволнение ми причини друг биологичен конфликт – изгубих вярата в себе си. Съвсем ясно си спомням безсилието и разочарованието от това да бъдеш изгонен от клиниката, заради представянето на добре проучено, неоспоримо и ново познание. Не вярвах, че такова нещо е възможно! Беше доста травматично и имах затруднения при изследването на останалите 200 пациенти. Въпреки всичко, завърших проучванията си и в последния ден, желязното правило на рака (ЖПР) бе родено!

Въпрос 3 – Може би ще може да обясните накратко кои са основните критерии на ЖПР?

ЖПР е биологичен закон. Той има три критерия. Първият е, че всеки рак или еквивалентна на рака болест се развива от ДХС. Това е много тежък, изключително силен, драматичен и изживян в изолация конфликт – шоково събитие, който се проявява едновременно на три нива: в психиката, в мозъка и в органа.

ДХС е Дирк Хамер Синдром. Нарекох го така, защото шокът от смъртта на сина ми причини моят рак на тестисите. Този ДХС стана оттогава главната фокусна точка на ГНМ.

Във всеки отделен случай на заболяване можем да открием ДХС с всичките му вариации. Трябва мислено да се върнем назад до специфичното събитие, за да разберем защо някой е бил засегнат от този биологичен конфликт; причината, поради която това е станало толкова травматично; защо не е имало с кого да споделим и защо това е било проблем.

Добрият лекар би трябвало да е в състояние да се превъплъти в душата на бебе, на ембрион, на възрастен, на младо момиче или дори на животно. Той трябва да съпреживее точния миг на ДХС. Само тогава ще бъде в състояние да открие биологичния конфликт и да го разграничи от стотиците други проблеми.

Въпрос 4 – ЖПР има още два критерия?

Да. Вторият критерий е, че в момента на ДХС съдържанието на конфликта определя огнището на Хамер (ОХ) – специфично място в мозъка, както и местоположението на рака или неговото подобие в органите на тялото.

Всеки конфликт има свое специфично съдържание, което е ясно изразено, както и точния момент на ДХС. Резултатът от конфликта е „асоциативен”, което означава, че той се случва на подсъзнателно ниво и затова волята ни избягва съзнателното разбиране. Например, представете си шофьор на цистерна, който по някаква причина губи товара си (гориво, мляко, вода...) – типичен пример за „воден” или „свързан с течности” конфликт. Асоциацията от шока от инцидента с течност, причинява воден биологичен конфликт, който се регистрира като специфична болест – рак на бъбреците.

Въпрос 5 – Тогава това означава, че всяко съдържание на конфликт или събитие е свързано с точно определен вид рак и се регистрира в определена част на мозъка?

Да, много специфична програма в мозъка. В случая с рака на бъбреците, причинен от инцидент с вода или друга течност, късото съединение се случва в момента на ДХС, в предварително определено място в мозъка и причиняващо проблем в левия или десния бъбрек, в зависимост от страната на мозъка.

Това късо съединение, което се появява като лезия (поражение, повреда) в мозъка, може да бъде снимано с компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс и изглежда като концентрични кръгове на мишена или като снимка на повърхността на вода, в която е хвърлен камък. Радиолозите бъркат тези кръгове с грешка в апарата, т.е. смятат ги за дефект. Тези лезии в мозъка се наричат ОХ. Това име, междудругото, идва от моите опоненти, които подигравателно наричаха тези области „Hamersche Herd” – странните огнища на Хамер.

Въпрос 6 – А кой е третият критерий на ЖПР?

Третият критерий е, че посоката на конфликта съответства/определя точното развитие на ОХ в мозъка, както и съответния рак или негов еквивалент в органа.

С други думи, този биологичен конфликт атакува на три нива едновременно: психика, мозък и орган. Вече е ясно и проверено, че развитието на конфликта е синхронизирано и на трите нива.

Същината се състои в това, че ако знаете точното положение на проблема, на което и да е от нивата, другите две могат да бъдат открити и отключени. Това означава, че имаме организъм, мислещ на три нива, но всъщност представлява едно цяло.

Следващата история ще илюстрира това: след една лекция, проведена във Виена през Май 1991 г., един лекар се приближи и ми връчи мозъчна томография на пациент и поиска да определя състоянието на органите на човека, както и към кой конфликт  принадлежат. Наоколо имаше двайсетина колеги, включително някои радиолози и специалисти томографи. От трите нива аз имах само мозъчното пред мен. От тази мозъчна томография бях в състояние да диагностицирам свеж кървящ карцином на пикочния мехур, в лечебна фаза; стар карцином на простатата; диабет; стар карцином на белия дроб и сензорна парализа на отделни части от тялото и разбира се, активни конфликти. Лекарят се изправи и ме поздрави. „Пет диагнози и пет попадения. Точно това има пациентът, а Вие дори посочихте какво има сега и какво преди. Фантастично!” Един от радиолозите ми каза: „Убеден съм във вашия метод. Как разпознахте свежия кървящ карцином на пикочния мехур? Аз не бих могъл да открия нищо на томографията, но след като ни показахте програмата, мога да проследя находките.”

Въпрос 7 – Може ли да поговорим малко за психичното ниво. Как бих могъл да разбера дали съм преживял шок, чийто резултат би бил рак? Как мога да го разпозная?

Има специфични знаци, които ясно разграничават обикновените конфликти и проблеми в ежедневието ни. От първия момент на ДХС вие бихте преживели продължителен стрес на симпатиковата нервна система. Симптомите биха се изразявали в студени ръце и/или крака, загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние и постоянни мисли денем и нощем за съдържанието на конфликта (мисли върху проблема). Тази ситуация може да се промени, само ако конфликтът бъде разрешен. В противовес на обикновените ежедневни проблеми, тук пациентът попада във фаза на постоянен стрес, който ще причини специфични проблеми/симптоми, както и растящ тумор/рак. ОХ в мозъка, които са незабавно видими, показват, че психиката на пациента има много ясно очертани симптоми, които не могат да се пренебрегнат.

Въпрос 8 – Какво се случва тогава, когато такъв биологичен конфликт бъде разрешен?

Когато един биологичен конфликт бъде разрешен можем да видим много ясни симптоми на психично, мозъчно и органично ниво.

На психично ниво, както и външно, виждаме, че пациентът вече не мисли постоянно за съдържанието на конфликта. Изведнъж ръцете отново са топли, увеличава се апетита, нормализира се теглото и той спи по-добре. Може да има умора и слабост, както и нужда от почивка. Това по някакъв начин е началото на края, но всъщност е много позитивен знак. Тази лечебна фаза варира по продължителност, в зависимост от продължителността на главния конфликт. В пика на лечебната фаза, когато тялото задържа много вода, се наблюдават епилептични или епилептоидни кризи, които показват различен симптом за всяка болест.

След епилептоидната криза тялото изхвърля вода от едема (оток), като постепенно се нормализира и пациентът отново възвръща силите си.

На мозъчно ниво се наблюдава същото развитие – по време на активната фаза на конфликта са видими концентричните кръгове в ОХ, които в лечебната фаза преминават в едем. Можем да видим на томография как кръговете от ОХ стават по-тъмни и неясни като цяло и постепенно се издуват. Тази епилептоидна криза, управлявана от мозъка, маркира кулминационната точка на отока и съответно повратната точка към нормализиране. Във втората половина на лечебната фаза, незасегнатата съединителна тъкан в мозъка изпълва мястото на ОХ, за да го възстанови. Всъщност, тази незасегната съединителна тъкан, която се оцветява в бяло на томографията, като приложим контрастно вещество (йод), преди беше смятана погрешно за мозъчен тумор и се оперираше. Тъй като мозъчните клетки НЕ МОГАТ да се делят след раждането ни, РЕАЛЕН мозъчен тумор не може да съществува.

На ниво орган наблюдаваме как растежа на тумора спира. Това означава, че биологичния конфликт е бил разрешен – наричаме това „конфликтолиза”. Това е много важно да се схване, защото то води терапията напред. Дори епилептоидната криза се проявява на останалите две нива толкова ясно, колкото и при органа.

Въпрос 9 – Може ли да опишете една такава епилептоидна криза?

Епилептоидната криза е нещо, което Майката Природа е промислила и създала преди милиарди години. Тя се проявява и на трите нива едновременно. Тя се случва в кулминационната точка/пика на лечебната фаза, като целта й е да се нормализира отново. Тя е и това, което обикновено наричаме епилептичен гърч, т.е. спазъм на мускулите, но той е само една от проявите на епилептоидната криза, която се случва след разрешаването на моторен/двигателен конфликт.

Епилептоидна криза настъпва при всяка болест, но с известни вариации. По средата на лечебната фаза, пациентът преживява едно повтаряне на физиологичния конфликт, което означава, че той преживява едно повтаряне на своя конфликт за кратко (стрес фаза) отново навсякъде, включително студени ръце, студена пот, както и всички симптоми на активната фаза. Това се случва така, за да може мозъчният оток да се подтисне/да се свие и течността да се елиминира от него, а пациентът да се нормализира.

След епилептоидната криза пациентът ще се затопли и ще претърпи първата малка уринарна фаза. От тази криза нататък започва нормализиране. С други думи, ако пациентът преживее кризата, по-нататъшни усложнения или сериозни кризи са необичайни. Втората уринарна фаза настъпва в края на лечебната фаза, когато тялото елиминира по-голямата част от урината, останала от отока. Опасната точка се намира точно преди края на епилептоидната криза, когато ще е доказателство дали  е била достатъчна, за да управлява регулатора в мозъка.

Най-познатата епилептоидна криза е сърдечният инфаркт. Такава е и емболията на белия дроб, хепатита, пневмонията... За да се подпомогне тялото в извършване на съответните промени, особено при конфликти с голяма продължителност, понякога е нужно да се приложи една силна доза кортизон. При много трудни случаи кортизонът може да бъде даден незабавно.

Въпрос 10 – Бихте ли описали някои типични конфликти и да обясните защо ги наричате „биологични конфликти”?

Причината, поради която ги наричаме биологични е, че те протичат аналогично при хората и при животните, като се има предвид разбирането ни за еволюцията в исторически план, както и установените съответствия. Биологичните конфликти нямат нищо общо с нашите интелектуални или психологични конфликти/проблеми. Те са от фундаментално различно естество. Те са по природа полу имплантирани проблеми-събития в архаичната поведенческа програма на нашия мозък. Вие си мислите, че мислите! Всъщност, конфликтът вече е намерил отговора асоциативно, за части от секундата, преди дори да започнете да мислите. Например, когато един вълк убие едно агне, овцата (майката на агнето) ще преживее конфликт майка-дете, точно както би го преживяла и човешката майка. Тя ще развие рак на зърното на гърдата от същата страна, в която човешката майка ще получи рак на гърдата. Страната (в случая гърдата) зависи от това дали човекът е десняк или левак, както и животното.

ОХ (огнище на Хамер) при конфликт майка-дете „територия за гнездото”, ще бъде на същото място в мозъка на майката, където е и програмата за  конфликт майка-дете „връзка/родство”.

ОХ при конфликт дете-майка, особено конфликтът, свързан с кърмене и сучене, също ще бъде на това място в мозъка на детето/бебето, където е и програмата за връзката дете-майка.

Всичките ни биологични конфликти могат да бъдат категоризирани според историческата логика на еволюцията. Когато специалното поведение е било създавано по време на еволюцията, не само органите и мозъчните части са принадлежали заедно, но и конфликтите са се свързали. Всичките тези психологични проблемни събития се намират исторически и органически много близо в нашия мозък. Те дори имат едни и същи хистологични образувания (органични тъкани). Научим ли се веднъж да гледаме организма си от гледна точка на еволюцията, ще видим един прекрасен порядък в природата.

Въпрос 11 – Можете ли да дадете някои примери от ежедневието?

Представете си как една майка стои на тротоара, държейки детето си за ръка и  говори с приятелка. Детето се отскубва и изтичва на улицата. Чува се свирене на спирачки и детето е ударено от колата. Майката не е предупредена и е напълно неподготвена. Тя замръзва от шока. Детето е закарано в болница и е в критично състояние няколко дни. Майката има ледено студени ръце, не може да спи, нито да се храни и изпитва постоянен стрес, от който започва да расте възел в лявата й гърда, ако е деснячка. Тя преживява типичен майка-дете конфликт, с дискови формирования в десния церебелум (малкия мозък). От момента, в който детето се прибере вкъщи и лекарят каже „Имахме късмет, детето се оправи”, ръцете на майката ще се стоплят и лечебната фаза ще започне; тя ще спи по-добре и ще възвърне апетита си. Това е типичен конфликт с едни и същи последствия при хора и животни.

Друг пример: жена заварва съпруга си в леглото с най-добрата си приятелка. Тя ще изживее сексуален конфликт. На биологичен език конфликтът, бидейки копулативен (свързан с половия акт), ще причини карцином в матката, при жена  деснячка.

Не всеки би получил такъв конфликт в подобна ситуация. Например, ако жената не обича съпруга си и е обмисляла да го напусне, тя няма да изживее този шок като сексуален конфликт, а по-скоро като човешки такъв, поради другарството в брака. Конфликтът тогава ще бъде с партньора и ще причини рак на гърдата (дясната, ако жената е деснячка).

Едно и също събитие може да има различно психологично значение за всеки индивидуално.

Решаващият момент не е какво се е случило, а как пациентът е усетил/ преживял в душата си ДХС. Това същото събитие би могло да бъде и страх-погнуса конфликт, предизвикващ хипогликемия (ниска кръвна захар), ако жената е хванала мъжа си в много грозна ситуация, да речем с проститутка. Или би могло да предизвика чувство на самообезценяване, със или без сексуален конфликт, ако жената хване съпруга си с двадесет години по-младо от нея момиче. Чувствата й може би ще бъдат „не мога да се конкурирам” или „не мога да му предложа това, което тя може”. В такъв случай конфликтът засяга скелета, лонната кост на таза (пубиса), като се наблюдава остеолиза (дефицит на калций), като резултат на сексуално самообезценяване.

Трябва да знаете всичко това, за да откриете мислите на пациента по време на ДХС, защото те определят как ще се развие болестта. Тези мисли са пълни с много и значими, важни картини, тъй като всичките евентуални „връщания” назад и рецидивиращи проблеми ще са зависими от това еднократно събитие. Можем дори да говорим и за конфликтна алергия.

Въпрос 12 – Д-р Хамер, може ли човек да се лекува чрез ЖПР?

Принципно, да, но ЖПР е само първият закон от биологичния процес на Германската Нова Медицина. Общо имаме пет биологични процеса (закони), които съм доказал емпирично, т.е. те са наблюдавани при над 15 000 събрани и документирани случая. Ако човек работи съвестно, би трябвало да проучи всичките пет биологични процеси.

Въпрос 13 – Нека да следваме реда. Какъв е вторият закон на биологичния процес, който сте открили?

Вторият биологичен закон на Германската Нова Медицина е фактът, че всяка болест има две фази.

Въпрос 14 – Всички болести? Не само рака?

Да, всички болести имат две фази – „студена” и „топла”. В миналото лекарите откриваха около 1000 болести, но не знаеха/не забелязваха тези две фази. 500 би трябвало да бъдат „студени” болести, когато кръвоносните съдове се свиват, причинявайки бледност и загуба на тегло. Другите 500 би трябвало да бъдат „топли” болести, съпроводени с треска, разширени кръвоносни съдове, силна умора и добър апетит. Всички тези неизбежни болести бяха смятани за отделни, различни. Сега знаем, че това не е така. Според сегашното ни познание, само 500 болести имат две фази. Първата е винаги „студена”, активна фаза на конфликта, със стрес в симпатиковата нервна система, а втората, ако конфликтът бъде разрешен, е винаги „топла”, възстановително-лечебна фаза. Разбира се, ОХ за двете фази се намира на едно и също място в мозъка, така че може да ги смятате за едно и също ОХ. По време на активната фаза, компютърната томография показва ясно очертани кръгове, мишена, а в лечебната фаза кръговете постепенно преминават в оток.

От този пример виждаме, че този биологичен закон е важен не само за рака, но и за цялата медицина. Да вземем за пример един стар елен, който е бил изгонен от територията си от по-млад елен; той ще бъде в продължителен стрес, преживявайки биологичен конфликт, а именно териториален, с ОХ в областта над дясното ухо в мозъка. Старият елен ще предизвика по-младия с цел да си спечели обратно територията. Той не може да спи или да яде, отслабва и евентуално би имал сърдечен спазъм или ангина пекторис. Говорейки органично, той има язва, което означава, че има малък абцес/възпаление на коронарната артерия. Той предизвиква по-младия елен, защото това е единствения начин да изгони съперника от територията си. След това ще навлезе в една дълга лечебна фаза (ваготонна). Ще се затоплят крайниците му, ще яде отново и ще е много уморен. В пика на лечебната фаза  ще преживее сърдечен инфаркт, като израз на епилептоидната криза. Ако оцелее, ще бъде в състояние да запази територията си.

За човека, негова територия би могла да бъде фермата му, работата му, семейството, личните дела и т.н. Имаме няколко територии едновременно; дори автомобилът може да бъде територия.

При хората, един сърдечен инфаркт ще бъде видим единствено ако конфликтът е продължил поне три-четири месеца; обаче, ако е продължил повече от година и началото на лечебната фаза не е било забелязано, изходът обикновено е фатален. Мозъчната томография е много бърз начин за диагностициране.

Някой може да попита защо медицината не е открила този закон за двете фази отдавна, след като той е толкова очевиден. Отговорът е толкова лесен днес, колкото е бил труден преди. Ако конфликтът не се разреши, болестта остава в първата фаза, означавайки, че индивидуалната издръжливост в активната фаза постепенно отслабва и накрая човек умира от изтощение или какхексия (хронично умствено или физическо изтощение). Законът за двете фази при всички болести се прилага само, където индивидът е разрешил конфликта. Въпреки това, законът се прилага за всяка болест и респективно за всеки конфликт, защото по принцип всеки конфликт може да се разреши по различни начини.

Въпрос 15 – Д-р Хамер, какъв е третият биологичен закон, който установихте?

Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.

Въпрос 16 – Какво означава терминът „онтогенетичен”?

Онтогенетичен означава, че всички болести (в медицината) водят началото си от еволюцията. Той се отнася за ембрионалния живот на индивида.

Въпрос 17 – Как стигахте до него?

Открих Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти след наблюдение на около 10 000 случая. Работех напълно емпирично (практично, по опитен път), както би трябвало да постъпи един добър учен. Документирах всичките събрани случаи, както и компютърните томографии на мозъка с техните хистологични находки. Едва след това ги разгледах и сравних, за да видя дали има някаква закономерност, някаква система. Беше поразително, имайки предвид, че го смятахме за невъзможно.

Имаше много пациенти, при които компактни тумори израстват чрез клетъчна аугментация (увеличаване, уголемяване) в активната фаза, а други нарастваха в лечебната фаза, след като конфликтът е бил разрешен. Просто не би могло да става въпрос за една и съща болест. Така че се наблюдаваше два вида клетъчно нарастване: едно в активната фаза и друго в лечебната.

Болести, при които се наблюдава клетъчно свиване или смаляване (т.е. дупки, язви, некрози, общо наречени абцеси) в активната фаза – имат клетъчна аугментация в лечебната фаза.

Сравних тези различни находки и винаги виждах систематичността. Туморите, които се формираха в активната фаза с нарастване на клетки винаги имаха своите програми едновременно в мозъчния ствол и в малкия мозък (церебелума). Тези две части на мозъка се наричат „стар мозък” (така го нарича Хамер, бел. на прев.). Затова всички ракови болести, характеризиращи се с клетъчна аугментация в активната фаза, имат своите програми в стария мозък, откъдето и получават инструкции. И всички т.нар. тумори, които са всъщност само преливащ вид на лечебен симптом, минаващ през клетъчна аугментация по време на лечебната фаза, имат своите програми в церебелума.

Тази систематична връзка беше открита през 1987 г. и наречена „Онтогенетична система на туморите и раковите еквиваленти”. С ЖПР и законът за двете фази при всички болести, беше изведена първата систематична класификация в Германската Нова Медицина.

 „Онтогенетичен” означава произхода и развитието на индивидуалното житейско съществуване. Означава установяване на връзка/свързване с развитието на човешката същност. Така че Онтогенетичната система на туморите означава, че нито мястото на ОХ в мозъка, нито видът на тумора или некрозите, които се развиват впоследствие, се случват просто по случайност, защото всичко е било логически предопределено през еволюцията на човека.

Смята се, че онтогенезата е повторение на филогенезата (еволюционното развитие на един организъм или група), което означава, че развитието на различните видове до човек е повторено в ембрионалното развитие на детето и по време на ранното детство. Знаем, че трите основни клетъчни слоя се създават през първите седмици на човешкото ембрионално развитие и всички органи произлизат от тези три основни клетъчни слоя:
- вътрешен или ендодерма;
- среден или мезодерма; и
- външен или ектодерма.

Всяка клетка и всеки орган от нашето тяло имат отношение към един от трите слоя. Органите, които се развиват от вътрешния клетъчен слой имат своите програми в мозъчния ствол, най-старата част от мозъка. В случаите на рак те произвеждат,  чрез клетъчна аугментация, компактни тумори от адено клетъчен тип.

Клетките, респективно органите, които се развиват от външния клетъчен слой имат програми в церебралния кортекс на церебрума (кората на главния мозък), най-младата част на нашия мозък. В случаите на рак се причинява клетъчно свиване, под формата на абцеси, язви или функционални нарушения на органно ниво, като диабет или парализа.

В средния клетъчен слой се различават по-стари и по-млади групи клетки. Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-старата група на средния клетъчен слой, имат програми в церебелума, което значи, че те всъщност принадлежат към стария мозък и заради това произвеждат компактни тумори от аденоиден клетъчен тип по време на активната фаза.

Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-младата група на средния клетъчен слой, се ръководят от медуларния слой на церебрума (продълговатия мозък). Затова те произвеждат некрози или дупки в тъканите, респективно свиване на клетки, като дупки в костите (в костната плътност), в далака, в бъбреците или яйчниците, наречени костни остеолизи, бъбречни остеолизи, остеолиза на далака или некрози на яйчниците, по време на активната фаза.

От това става ясно, че ракът не е безсмислено развитие на подивели клетки. Той е едно разбираемо и дори предвидимо събитие, което се придържа точно към онтогенетичния процес.

Въпрос 18 – Не всички тумори са еднакви. Може ли да обясните и разясните разликата в растежа при определени болести?

Да, това е така, защото досега човек не беше в състояние да забележи някакъв порядък при раковите формирования. Сегашното обучение по медицина, което аз наричам „медицина за малолетни”, има класификация без никаква систематична връзка. Хората казват, че има рак, когато клетките произвеждат свръх растеж, но както можем да видим сега, клетките могат да формират различни образувания през различните фази.

Например, пациент има храносмилателен конфликт на („неусвояване”), когато е полупреглътнал голям залък, но не може да го смели.  Да предположим, че си е купил къща и изведнъж открива, че договорът за продажба е невалиден, че е бил измамен и губи къщата. От този шок той би могъл да развие новообразувание в стомаха, наречено адено карцином, който израства със структура, подобна на карфиол. Този карцином се появява по време на активната фаза, с ОХ в дясната половина на мозъчния ствол, най-старата част от мозъка, в т.нар. понс.

Друг пример: пациент преживява конфликт, свързан с вода;  докато плува в океана, той губи сили, близо е до удавяне, но е спасен в последната минута, така да се каже. Месеци наред  сънува удавяне и не е в състояние да се приближи до вода. Страда от рак на бъбреците (паренхимна некроза) и развива клетъчна некроза на бъбречната тъкан (паренхима), докато бъбреците спрат да функционират.

Години по-късно пациентът отива на ваканция със семейството си, на море. Понеже дъщеря му обича водата, той я придружава; с това действие той разрешава своя конфликт. По време на лечебната фаза ще израсте една голяма киста на бъбрека. Тя ще се втвърди постепенно, подобно на съединителна тъкан, което от своя страна ще помогне на бъбрека в задачата му да произвежда урина, т.е. образува се нов бъбрек. Това е и всъщност истинската причина за тумора. В този смисъл туморите не са безсмислени, а напротив, те са нещо полезно.

Същата интелигентност виждаме и в предишния пример със залъка, който не може да се смели и организмът произвежда голям тумор, който да помогне на залъка да се усвои – това не е лишено от смисъл, защото стомашните и чревните клетки произвеждат последователно храносмилателен  сок и с появата на тумора (много стомашни клетки), се увеличава и количеството на отделения сок, необходим за усвояването на залъка.

Това е причината за различните тумори и различното клетъчно нарастване, която не бихме могли да разграничим преди.

Сега сме в състояние прецизно да диференцираме и да разграничим туморите, според хистологичните находки и конфликти. Всички тези връзки са обобщени в онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.

Явленията в психиката и в мозъка са еднакви, по време на една и съща фаза, но на органично ниво се различават. Тук виждаме управляваните от стария мозък органи, които пораждат клетъчна аугментация в активната фаза, докато церебрума насочва органите да формират дупки, некрози и улцери по време на активната фаза. В лечебната фаза има обратен процес – старият мозък насочва органите да разрушат туморите, с помощта на специални микроби, докато церебрума дава команда да се запълнят дупките, некрозите и улцерите, с помощта на вируси и бактерии, което е съпроводено с подуване.

Въпрос 19 – Предполагам стигнахме да четвъртия закон?

Да, онтогенетичната система на микробите.

Въпрос 20 – Д-р Хамер, каква роля играят микробите във вашата система? В тази връзка, говори се много за имунна система.

До този момент смятахме, че микробите причиняват инфекции. Тази гледна точка би била вярна, ако микробите се откриват при всяка инфекция. Всъщност това не е така. Цялата имунна система е просто една „фата моргана”, един мираж, основан на хипотези.

При болестите, които могат да бъдат избегнати, ние забравяме или пренебрегваме първата фаза – активната фаза. Само след като конфликтът бъде разрешен, микробите влизат в действие. В действителност те се управляват и активират от мозъка. Те НЕ са наши врагове; те ни помагат и работят за доброто на организма ни. След като получат команда от мозъка, те спомагат за елиминирането на ракови тумори или запълват наново дупки, некрози и тъканни щети от другите групи на церебрума. Те са наши верни помощници, наши работници! Концепцията за имунната система, за армията, която се бори срещу лошите микроби, просто е грешна.

Въпрос 21 – Това ме подсеща за белодробната туберкулоза. Как са могли хората преди петдесет години да стоят в санаториумите и да си лекуват белодробната туберкулоза?

Ако оставим обикновената туберкулоза настрана и се съсредоточим върху истинската белодробна туберколоза, ще видим, че тя е винаги лечебна фаза след напреднал белодробен рак. Този белодробен рак е винаги вследствие на страх от смъртта конфликт и винаги се управлява от мозъчния ствол. Туморът расте по време на активната фаза, но се редуцира в лечебната чрез туберкулозна микобактерия, ако е налична в организма ни. След това тя  ще бъде изкашляна, често с кървави храчки, наречено експекторация, което плаши хората и поражда нов страх от смъртта. Веднъж разпознато – става порочен кръг.

При животните протича по същия начин; белодробният тумор се изкашля и това, което остане са кухини, които позволяват по-добро дишане от преди; но ако туберкулозните микобактерии липсват, тогава ще останат кръгли лезии (поражения) в белия дроб.

И днес, след толкова десетилетия, все още намираме стари белодробни лезии, въпреки, че са неактивни, откакто са спрели да растат. В миналото виждахме кухините, празни туберкуломи, защото имаше туберкулозни микобактерии навсякъде.

Въпрос 22 – Може ли да ни кажете нещо за петия биологичен закон?

Петият биологичен закон е всъщност квинтесенцията, същината на предишните четири. Тази квинтесенция съдържа не само предишните строго научни закони, но също така отваря и едно ново измерение. Тя е, както и преди, душата на Германската Нова Медицина.

Петият природен закон ни позволява да свържем научните факти с това, което преди смятахме за нещо трансцендентално, свръхестествено, парапсихологично или обяснимо само чрез религията, нещо, което чувстваме и преживяваме, но за което няма място в научните модели. Този закон ни дава разбираемата връзка с Вселената, която ни заобикаля и от която сме част. В същината си, всяка болест би трябвало да се разбира като една изпълнена със смисъл еволюционна биологична програма на природата. С други думи, всяка болест представя специфична програма, която дава решение на един изключителен, неочакван биологичен конфликт. Той е един нов начин да гледаме на болестите като научна биологична програма на природата, интерпретирана през еволюцията на видовете.

Сега можем да видим и да разберем за пръв път не само факта, че съществува един природен, естествен ред, но и че всеки отделен процес в природата има значение, с респект към всичко, което съществува.

Въпрос 23 – Д-р Хамер, може би ще се спрем на практичната терапия на конфликтите. Разговорът ли е първата стъпка от терапията?

Не съвсем. Нямаме нужда от разговор в смисъла, в който се използва в психотерапията, но трябва разбира се, да говорим за проблема.

Нека отново да погледнем към животинското царство. Едно животно може да оцелее единствено чрез истинско решение на конфликта. Еленът ще може да оцелее само, ако си спечели отново територията. Животинската майка, на която са й отнели малкото, може да оцелее само, ако си го върне. Майката Природа има вградено лекарство, така че майката бързо да се сдобие с ново поколение и да разреши конфликта.

Би трябвало и ние да разрешаваме конфликтите си така практично и реалистично, както и животните. Мъж, чиято жена го е напуснала има нужда да си върне жената обратно или да си намери друга. Еленът има нужда да си върне територията или да си намери нова. Временното решение е най-доброто решение!

Ако това не може да се направи, ние се опитваме да говорим с пациента, като втора възможност. Традиционната терапия, използвана до сега, беше „Вземи малко транквилизанти, за да се успокоиш”.

Майката Природа не е създала тази стрес фаза без някаква определена цел и това е така, защото поради стреса индивидът ще бъде в състояние да си разреши конфликта. Този стрес трябва да бъде активиран, за да позволи на пациента  да си реши конфликта. Ако дадете успокоителни на елена, той няма да е в състояние да се бие и да си върне територията; вместо това би бил „парализиран”, ако трябва да се бие с някого.

Можем да видим как в психиатрията пациенти, на които са били давани успокоителни, често стават хронично болни. Естествената им способност за разрешаване на конфликтите, им е била отнета с последствието, че някои от тях трябва да живеят остатъка от живота си в психиатрично отделение.

Въпрос 24 – Д-р Хамер, как може човек да работи терапевтично с петте биологични закона, които сте открили?

Трябва да си представим, че пациентът има три нива: психика, мозък и органи, които заедно формират организма. Новата терапия трябва да бъде мислена от гледна точка на тези три нива или като тяхно продължение.

Преди всичко е важно да се открие ДХС (конфликтният шок) и съдържанието на конфликта, ако е възможно и на трите нива, като това трябва да се направи много съвестно и внимателно. Обсъждането трябва да се води в зависимост от това дали пациентът е десняк или левак, за да се установи с коя от двете мозъчни хемисфери работи той. Трябва да установим и хормоналния статус: дали пациентката е сексуално зряла или е бременна? Дали приема противозачатъчни, които блокират производството на хормони в яйчниците или е в менопауза? Същото важи и за мъжа.  По време на хормоналните промени се променя и мозъчната страна, с която работи пациентът. Така че жена, която приема хапчета, ще реагира с мъжественост, с мъжки характеристики; жена, която взема противозачатъчни, ще има териториален конфликт, когато съпругът й я напусне, т.е. наруши територията й.

Не търсим конфликта само на психологично ниво; трябва да се локализира точното му място в мозъка, според фазата, в която е, в момента на снемане на анамнезата и прегледа. ОХ в мозъка трябва да е свързано точно с раковата болест в органа. Всяка специфична локализация в мозъка принадлежи на точно определен орган в тялото. Конфликтът трябва да се разреши,  започвайки от психологичното ниво, като се има предвид, че истинският проблем е в основата на конфликта.

Дете, пострадало при катастрофа, трябва да се възстанови. Мъж, който има териториален конфликт, защото е загубил работата си, трябва или да си намери нова (територия), да се пенсионира, да се присъедини към някой клуб или да се посвети на хобито си. Има много възможни решения за всеки конфликт!

В природата решенията са вградени. Например, когато на една овца й бъде отнето агнето, тя решава конфликта, като ражда друго агне. При хората също – бременността има абсолютното предимство от третия месец нататък – рак не се развива, докато има бременност!

Ние преживяваме повече усложнения на мозъчно ниво, когато отокът се появява като знак за излекуване. Налягането в мозъка на пациента трябва да се следи, така че той/тя да не изпадне в кома. При леките случаи, по време на тази фаза, кафе, чай, витамин С, Кока Кола или един леден компрес могат да бъдат от полза. При повечето трудни случаи, кортизонът е изборът, който правим. Кортизонът не лекува рак; той се използва само като симптоматично средство срещу мозъка и отоците в лечебната фаза, като за костни болки, с подутина. При трудните случаи, пациентите би трябвало да приемат по-малко течности, да си държат главите изправени и да избягват директната слънчева светлина. При случай на страничен оток, не трябва да се лежи на тази страна.

На органично ниво, това което лекарите виждат като тумор винаги е очертание, силует, независимо  дали в активната фаза, или в лечебната. На това ниво сега имаме нова перспектива за бъдещето. Ако конфликтът бъде разрешен, това ще е по-скоро изключение, отколкото правило; дали да се оперира или първо да се облъчва и после да се оперира, само ако растежът пречи механично на пациента, като например една голяма бъбречна киста или уголемяване на далака, което е открито след некроза на далака, в лечебната фаза. (Некрозите на далака са органичен субстрат на конфликт обида-страдание, с редуцирани тромбоцити в лечебната фаза.)

Това означава, че трябва да разбъркваме картите отново. Със знанието ни за Германската Нова Медицина трябва да обмислим: какво трябва още да се направи; какво е значението, смисълът на направеното; и какво не би трябвало да се прави повече.

Ако днес пациентът има право да избере дали да се оперира от тумор, когато знае, че конфликтът е бил разрешен и този тумор повече няма да расте, то той би казал, в 99.9% от случаите: „Докторе, ако не се възобнови през следващите тридесет или четиридесет години, ще рискувам; оставете го, където си е”.

Въпрос 25 – Д-р Хамер, бихте ли обяснили защо ЖПР е наречено „железен” закон?

Наречен е „железен”, защото е биологичен закон. Фактът, че едно дете трябва винаги да има баща и майка, е пример за биологичен закон – трябва винаги да има двама участници, за да има дете.

В Германската Нова Медицина има пет биологични закона:
-   ЖПР;
-   Двете фази при всички болести;
-   Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рак болести;
-   Онтогенетично-зависимата система на микробите;
-   Разбиране на всяка, т. нар. болест, която следва закона (онтогенетично и филогенетично разбиране) на една уникална програма в природата и същото време, пълна със смисъл.

Психична програма. Когато конфликтът е решен, съответната програма се активира и терапията следва автоматично; но ако пациентът не е способен  да реши конфликта, според тези биологични закони, програмата няма да продължи и той ще умре. Този точен закон е причината да се нарича „ЖПР”.

Въпрос 26 – А какво е значението на фактора  време, на който може да се разчита, особено като се имат предвид усложненията, които може да се очакват по време на лечебната фаза?

Пациентът естествено ще попита лекаря колко време ще е нужно на болестта, за да премине. Ако терапевтът работи внимателно и открие ДХС така добре, както и времето, което е било нужно, за да се реши конфликта, тогава е възможно да се изчисли колко време остава до края на болестта. С една добра анамнеза може също така да се открие и колко силен е бил конфликта, каква е била дълбочината на съдържанието на конфликта. От тази продължителност и интензитет е възможно да се определи, да се изчисли приблизително големината/обема на конфликта.

Епилептоидна криза в лечебната фаза. Трябва да се знаят тези усложнения, тъй като понякога могат да доведат до смърт. Обаче, ние можем да спасим тези животи, като се подготвим да противодействаме, да неутрализираме някои от усложненията по време на лечебната фаза, чрез медикаменти, особено кортизон.

Най-важният фактор във всичко това е, че пациентът знае за усложненията и има пълно доверие, че лекарят разбира целия процес на болестта, защото само тогава той ще има напълно различно и спокойно отношение спрямо болестта. Лекарят ще е наясно с активната фаза и конфликтолизната (решението) и ще е в състояние да ръководи курса на терапия по един смислен начин, в зависимост от ситуацията. Поради това, ще се изгради силно доверие между лекаря и пациента.

Пациентът е по-малко вероятно да се панира, когато му се каже, че има гнойна ангина. Какво е гнойна ангина? Това е лечебната фаза след адено карцином на сливиците. Лекарите увеличават практиката да вземат секрети от гърлото и сливиците, след което казват на пациента, че има карцином на сливиците, което само по себе си е вярно, но вероятният резултат би бил тотална паника. Тази паника може да доведе до нов конфликтен шок – например, рак-страх-паника или смърт-паника, провокирайки нов рак, който дефакто ще потвърди първоначалната диагноза.

Въпрос 27  -  Да не би да казвате, че не съществуват метастази?

Точно така! Това, което вижда неосведоменият лекар е нов рак и неговата  диагноза и прогноза са причината за нов конфликт-шок. Приказката за метастазите е приказка за незнайните и недоказани хипотези. Никой, изучаващ рака лекар не е виждал ракови клетки в артериалната кръв на раково болен пациент, където би трябвало да се открият, ако плуваха в периферната част на тялото (за да „метастазират” на други места).

Въпрос 28  - Каква е ролята на карциногенните вещества и може ли здравословното хранене да ни предпази или да възпрепятства рака?

Карциногенни вещества не съществуват! Учените са експериментирали върху толкова много животни и никога не са открили нещо, което да причинява рак. Имаше един идиотски експеримент, проведен с плъхове, при който в продължение на една година на плъховете бе пръскан в ноздрите концентриран формалдехид , вещество, което те нормално отбягват. Горките животни получиха рак на мукозната мембрана в носа! Но те не го получиха от формалдехида, а защото не можеха да  се противопоставят, така че накрая имаха ДХС – биологичен конфликт на „не искам да помириша” веществото!

Въпрос 29 – Каква е опасността от радиоактивното облъчване?

Радиацията, като тази причинена от Чернобил, ще обърка/разруши  безразборно клетките на тялото, в частност най-старите клетки, както и тези от костния мозък, защото те по природа имат най-голяма разделителна способност. Ако костният мозък (там където се образува кръвта), се повреди и тялото се разболее, се появява левкемия, която по принцип е същата като левкемията в лечебна фаза след рак на костите. ДХС при рак на костите  е „Аз съм безсилен”. За да бъдем точни, трябва да кажем, че симптомите за левкемия са неспецифични, не само при рака, но и при всяко лечение на костния мозък. Фактът, че едва единици преживяват левкемия е причинено от незнанието и невежеството на лекарите, които са назначили химиотерапия и/или лъчетерапия, докато наличния костен мозък се изтощи напълно. Това е точно обратното, от което се нуждае той.

Накратко, радиацията е лошо нещо; тя убива клетки, но не причинява рак, защото ракът започва от мозъка.

Въпрос 30 – А какво ще кажете за здравословното хранене?

Идеята, че здравословната храна ни пази от рак също е глупост. Здравият и добре хранещ се индивид, човек или животно, ще бъде естествено не толкова обект на различни конфликти. Когато имам достатъчно средства, за да си купя добра храна аз ще влизам в по-малко конфликти, поради спокойната си съвест, в сравнение с по-бедните хора, които се притесняват за всеки залък.

Въпрос 31  - Д-р Хамер, какво е значението на болката в Германската Нова Медицина? Понастоящем, тя се приема като отрицателен знак?

Да, болката е особено труден проблем. Имаме различни видове болка:
- болка в активната фаза, като ангина пекторис или стомашна язва; и
- болка в лечебната фаза, която е причинена от подутина, оток или рана.

Болката по време на активната фаза при ангина пекторис изчезва в момента на разрешаване на конфликта. Тази болка може да бъде обяснена и на психично ниво.

Разбира се, че лекарите знаят. Но е много по-удобно да се вземе традиционната гледна точка, че болката е началото на края и че няма какво друго да се направи, освен да се намали страданието. Естествената способност на тялото да се самолекува се пренебрегва, така че за неосведомения пациент, който лесно може да се манипулира, ракът остава смъртоносна болест.

Въпрос 32 – Как бихте обобщили важността на Германската Нова Медицина; каква е същността й?

Германската Нова Медицина е едно пълно обръщане спрямо  настоящата „хипотетична” медицина. Тази медицина се нуждае от около петстотин-хиляда хипотези и още около хиляда допълнителни, защото с тяхната колекция от факти те  не знаят нищо друго, освен да работят статистически.

Въпрос 33 – Д-р Хамер, какво имате предвид със заглавието „Завещание на Германската Нова Медицина”?

Вярвам, че знанието и познанието за ГНМ е завещанието на мъртвия ми син, Дирк. В резултат на неговата смърт самият аз се разболях от рак. Наистина аз спомагам това завещание да премине към тези, които са поразени от болест, така че с помощта на ГНМ да успеят да  разберат болестта си, да я преодолеят и да възстановят здравето си.

.....................................