"Животът отвън е циклон - непрекъсната бъркотия, борба, конфликт.Това обаче е така само на повърхността - като повърхността на океана -вълни, ужасен шум, непрекъсната борба. Но това не е целият живот. Дълбоко навътре съществува център - безмълвен, тих, без напрежение, без борба. В центъра животът е безшумен поток, релаксиран, река, носеща се без борба, без битка, без насилие. Този вътрешен център е това, което търсим.
Отъждествил си се с повърхността, с външното, от което произтича безпокойството, тревогата. Точно това се случва с всеки човек: отъждествени сме с повърхността и с борбата, която непрекъснато продължава върху нея. Повърхността е длъжна да е неспокойна, в това няма нищо нередно. А ако можеш да си вкоренен в центъра, неспокойствието на повърхността ще е красиво, ще притежава своя красота. Ако можеш да си безмълвен отвътре, тогава всички външни звуци ще станат мелодични. Тогава в тях няма да има нищо нередно; превръщат се в музика. Но ако не познаваш вътрешната същност, безмълвния център, ако си тотално отъждествен с повърхността, тогава ще полудееш.
Всички религиозни техники, техниките от йога, медитацията, зен, /QE
/ имат за цел по своята същност да ти помогнат отново да влезеш в контакт с центъра; да се насочиш навътре; да забравиш периферията; да оставиш периферията за известно време и да се релаксираш във вътрешното си същество така дълбоко, че външното да изчезне напълно и да остане само вътрешното /Pure Awareness-Чисто осъзнаване/. Когато се научиш как да се върнеш обратно, как да се спуснеш в себе си, това не е трудно. Но ако не знаеш, ако познаваш единствено умът, привързващ се към повърхността, е много трудно. Да се релаксираш в себе си не е трудно: трудно е да не се привързваш към повърхността. Това е ситуацията. Продължаваш да се държиш за повърхността, страхувайки се, че ако я оставиш, ще бъдеш загубен. В действителност, държейки се за повърхността, ти си загубен.
Когато се пуснеш от повърхността, периферията, ще бъдеш центриран. Това центриране е целта. След като си центриран, можеш да се насочиш към периферията, но ще си съвсем различен. Качеството на съзнанието ще е съвсем различно /innerthinking/. Тогава можеш да отидеш в периферията, но никога отново няма да си периферията - ще останеш центърът. А да бъдеш центриран в периферията е хубаво. Тогава можеш да е се радваш; това се превръща в една приятна игра. Тогава няма конфликти; това е игра. Тогава тя няма да поражда напрежение в тебе и около тебе няма да съществува тревога и безпокойство. И във всеки момент, в който ти дойде много, в който ти стане прекалено тежко, можеш да се върнеш обратно в първичния източник, можеш да се потопиш. Ще бъдеш обновен, подмладен; и отново можеш да се върнеш в периферията. След като научиш пътя... А пътят не е дълъг. Не отиваш никъде другаде, освен в себе си, пътят не е дълъг. Съвсем близо е.
Всички религиозни техники, техниките от йога, медитацията, зен, /QE
/ имат за цел по своята същност да ти помогнат отново да влезеш в контакт с центъра; да се насочиш навътре; да забравиш периферията; да оставиш периферията за известно време и да се релаксираш във вътрешното си същество така дълбоко, че външното да изчезне напълно и да остане само вътрешното /Pure Awareness-Чисто осъзнаване/. Когато се научиш как да се върнеш обратно, как да се спуснеш в себе си, това не е трудно. Но ако не знаеш, ако познаваш единствено умът, привързващ се към повърхността, е много трудно. Да се релаксираш в себе си не е трудно: трудно е да не се привързваш към повърхността. Това е ситуацията. Продължаваш да се държиш за повърхността, страхувайки се, че ако я оставиш, ще бъдеш загубен. В действителност, държейки се за повърхността, ти си загубен.Когато се пуснеш от повърхността, периферията, ще бъдеш центриран. Това центриране е целта. След като си центриран, можеш да се насочиш към периферията, но ще си съвсем различен. Качеството на съзнанието ще е съвсем различно /innerthinking/. Тогава можеш да отидеш в периферията, но никога отново няма да си периферията - ще останеш центърът. А да бъдеш центриран в периферията е хубаво. Тогава можеш да е се радваш; това се превръща в една приятна игра. Тогава няма конфликти; това е игра. Тогава тя няма да поражда напрежение в тебе и около тебе няма да съществува тревога и безпокойство. И във всеки момент, в който ти дойде много, в който ти стане прекалено тежко, можеш да се върнеш обратно в първичния източник, можеш да се потопиш. Ще бъдеш обновен, подмладен; и отново можеш да се върнеш в периферията. След като научиш пътя... А пътят не е дълъг. Не отиваш никъде другаде, освен в себе си, пътят не е дълъг. Съвсем близо е.
/Наблюдаваш двете точки....спокойствие.....радост.....наблюдаваш отстранено двете точки и спокойствието /триъгълника/......падаш в себе си......блаженство.../Единственото препятствие е твоето захващане, хващането за периферията и страхът, че ако се пуснеш, ще бъдеш загубен.
След като се научиш да релаксираш, нищо не може да те извади от равновесие. Не защото светът ще се промени, не защото нещата ще станат други. Светът ще е същият. Но в теб не съществува тенденцията, в теб не съществува лудостта; не си в постоянна готовност да се изпълниш с тревога. Тогава всичко, което става около теб, ще те успокоява - дори шумът от уличното движение може да ти действа успокоително, ако си релаксиран. Дори шумният пазарен площад може да ти действа успокоително. Зависи от теб. Това е едно вътрешно качество. А качеството възниква колкото повече се доближаваш до центъра; колкото повече отиваш към периферията, толкова по-неспокоен си.
След като се научиш да релаксираш, нищо не може да те извади от равновесие. Не защото светът ще се промени, не защото нещата ще станат други. Светът ще е същият. Но в теб не съществува тенденцията, в теб не съществува лудостта; не си в постоянна готовност да се изпълниш с тревога. Тогава всичко, което става около теб, ще те успокоява - дори шумът от уличното движение може да ти действа успокоително, ако си релаксиран. Дори шумният пазарен площад може да ти действа успокоително. Зависи от теб. Това е едно вътрешно качество. А качеството възниква колкото повече се доближаваш до центъра; колкото повече отиваш към периферията, толкова по-неспокоен си.
Ако си твърде неспокоен или, ако си предразположен към безпокойство, това показва само едно нещо: че живееш близо до периферията - нищо друго. Само това. Това е признак, че живееш близо до повърхността. А това е един фалшив подслон, защото истинският ти дом е в центъра, в самия център на твоето същество."
Ошо
..................................
..................................................
No comments:
Post a Comment