Тази статия е публикувана в сайтът на
Списание Осем, автор:
Мария Бончева и разбира се смятам, че е чудесна, затова я съхранявам и тук, с малки съкращения:
Енергията на Земята е навсякъде около нас и човек може да черпи от нея по много начини и на най-различни места.
Тя няма цвят, форма и мирис. Но ефектът й може да бъде възприет чрез всяко сетиво.
Не можем да я докоснем, но можем да я усетим.
Не издава звук, но определено можем да я чуем. А щом си позволим да се заслушаме, времето спира, умът притихва, сърцето бие равномерно в синхрон с това на майката Земя.
Оставаме тук и сега, отворени за живителната енергия на природата, за могъщата чи или прана, която зарежда клетките ни, успокоява ума, подмладява ни и връща усмивката на лицето ни.
Кой ли не е усещал как става истински витален, щом поседи малко под сянката на някоя стара борова гора или когато се качи високо в планината, по-близо до слънцето? ... Това са енергийните места.
Някои са 100%-ово творение на природата
Водопади, високи върхове, стари гори, самодивски поляни – недокоснати кътчета от природата, където въздухът е толкова чист и наситен, че чак можеш да видиш енергията да пулсира в него.
Места като Седемте рилски езера, Чудните мостове, Райското пръскало и още, и още...
Те действат като естествена лечебница, където за кратко време се балансира физическото, емоционалното и менталното състояние на човек.
Балансира се и духовното и естествено идва чувството за цялостност, за единение с Твореца и творението.
За благотворното, понякога чудотворно дори въздействие на този тип природни енергийни точки науката дава отговор. Или поне за част от него. Той е свързан с това, че те са мощни генератори на отрицателни йони.
Всяка материя, включително въздухът, е съставена от атоми, в които има ядро с положително заредени протони и отрицателно заредени електрони, обикалящи около него.
Електроните са над 1800 пъти по-малки от протоните и затова много лесно биват измествани при замърсяване.
Ако протоните станат повече – имаме положително зареден йон, и обратното – отрицателен йон при преобладаване на електроните.
Над 700 научни изследвания от целия свят са категорични, че излишъкът от положителни частици е вреден за човешкото здраве. Докато преобладаването на отрицателни е полезно.
В градската среда почти всичко заобикалящо ни излъчва такива със знак "-" „благодарение" на електрическите уреди и кабелите, на замърсяването на въздуха и т.н. Макар днес да има различни апарати, произвеждащи от „добрите" с цел лечение, нищо не може да се сравни с естествените мощни генератори на отрицателни йони – основно водопадите, моретата, боровите гори и гръмотевичните бури.
Отрицателните йони успокояват
и в същото време възбуждат. Заставайки близо до водопад например, само за няколко минути усещаме разликата. Той излъчва точно обратното на телевизора. Докато водопадът изпуска
мощен порой от прана, то черната кутия – антипрана. Първата е
живителна и лекува, а втората отнема частица от физическото и психическото ни здраве (и то, без да вземаме предвид съдържанието на гледаната програма).
Редица лабораторни изследвания са доказали, че с помощта на йонотерапия могат да бъдат излекувани разстройства на нервната система и да се нормализира нивото на серотонин в организма.
Учени от Израел отглеждали бактерии, включително стафилококи, стрептококи и кандида в среда, богата на отрицателни йони. Броят им драстично намалял с 50% за 6 часа и със 70% за 24 часа, което подсказва, че отрицателната йонизация е начин за контролиране на заболяването, пише Дениз Лин в книгата „Фън шуй – свещеното пространство".
Според изследване на д-р Корнблу в САЩ, обхващащо стотици страдащи от астма и сенна хрема, 63% от болните се възстановяват напълно, или имат частично подобрение, когато са поставени в среда от много частици със знак минус.
Руско изследване доказва, че богатата на отрицателни йони среда действа забележително върху физическата работоспособност на мъжете. След 5 дни по 25 минути в такава общото им здравословно състояние рязко се подобрило. След 9 дни работният капацитет на изследваните се покачил с 50%. На 25-ия ден техният КПД вече бил с 87% по-висок.
Ето и какво показват замерванията: светкавиците съдържат 100 милиона отрицателни йони на куб. см, водопадите – 25 000, океанските вълни – 5000, планинските гори – 4000, градската среда на открито – от 0 до 500, повечето домове и офиси в града (ако в тях не се пуши, няма работещо парно или климатик) – от 0 до максимум 200 на см3.
Не само наличието на отрицателни йони прави едно място енергийно
Много по-загадъчни, понякога и по-силни като ефект, но доста по-недоказани научно са дооформените от човешка ръка енергийни места.
В България са много и от различно естество. Древни мегалитни светилища, куполни гробници и храмове, чудодейни параклиси и манастири, лечебни извори, оброчища, текета, скални манастири, пещери на монаси аскети... Общото между всички тях е, че имат по-особено въздействие.
Откриваме ги навсякъде по света. И интересът към тях търпи глобално експанзивно възраждане. Оставили са ни ги предците ни.
Те са живеели със Земята, знаели са, че е жив организъм и е осеяна с енергийни канали, наричани още лей линии, със земни решетки и завихряния, от които блика особена енергия.
Използвали са ги и са ги почитали като свещени.
Били наясно, че където са концентрирани, се лекуват физически, емоционални и духовни болки. Използвани като място за единение с Твореца, предците знаели, че тези енергийни точки повдигат груповото или индивидуалното съзнание и подсилват душата.
Древните цивилизации познавали и пътеките на лей линиите, сравнявани често с акупунктурните меридиани в човешкото тяло и умеели да усилват вече изобилната енергия по тяхното продължение.
Северноамериканските индианци ги наричат пътища на духа,
аборигените в Австралия – песенни линии.
Предците ни често пътешествали по тях в усамотение, позволявайки единението между физическото, менталното и емоционалното им тяло и божественото.
Знаели, че когато тези енергии взаимодействат с тях, пътешественикът често изпитвал чувството на засилено самоосъзнаване и духовно центриране.
 |
| Снимка: Веселина Колева, 2006 г. източник |
На нашата малка територия има значителна концентрация на подобни места на силата. Те са стари, повечето - много древни. Дали са дооформени от човешка ръка малки пещери, използвани за уединение и медитация, или гигантски скални светилища; куполни храмове като този край Старосел, или пръснатите из Странджа, Сакар и Източните Родопи долмени. Можем да изреждаме безкрай.
Повечето са построени на някоя от лей линиите или на пресечна точка на две или повече от тях, особено по-старите мегалитни светилища. По скалните площадки на места като Белинташ, Бегликташ, Глухите камъни и други има изсечени успоредни или пресичащи се плитки канали. Мнозина са на мнение, че те изобразяват именно потоците от земна енергия.
Но тъй като развитите по-фини сетива, даващи възможност да се „видят" енергийните потоци, все още не се приемат като правдиви доказателства, тези твърдения са приемани за хипотетични.
Съществуват и множество радиестезични замервания, които дават качествени оценки на енергията на „силните" места. Но и тях не всички учени смятат за достатъчни.
Най-прецизният инструментариум за замерване естествено съществува във всеки един индивид.
Човек реагира различно на тези средища и това е трудно да се отчете или анализира от научната апаратура. Местата на силата почти при всички хора имат засилен ефект върху психофизическото състояние. Най-честите „симптоми" са повишаване или понижаване на телесната температура, промяна на пулса, рязко усещане за студ или горещина, проява на спонтанни силни чувства. След посещение на подобни центрове по-чувствителните имат странни сънища. Могат дори да се отключат свръхсензорни способности.
Понякога древните са изменяли енергията посредством градежите си. Например на определени позиции в тракийската гробница край село Мезек има отклонение с до 30о на стрелката на компаса. Кой знае на какво точно се дължи? Физиката ги нарича геофизични аномалии, но не може да ги обясни.
Други енергийни средища,
като някои манастири, храмове и оброчища, може и да не се намират на специално място, но личната сила на техния създател или колективното присъствие и молитви на множество хора са завихрили в тях мощно поле.
Енергийната камера на текето край с. Оброчище, в която почиват мощите на неизвестен светец, е типичен пример.
Или пък църквата със стаичката на преподобна Стойна край село Златолист. Чудотворната им сила е излекувала десетки болни, а здравите си тръгват още по-здрави и заредени.
Днес благодарение на физиката знаем, че всичко около нас е енергия; че всичко видимо и невидимо в природата излъчва и приема вълни; че всяка материя, колкото и да е плътна, където и да се намира, в каквото и състояние да е, е съставена от елементарни частици, които трептят и излъчват, които са сбор от вълни...
Съвсем естествено е на места концентрацията да е по-засилена. Нека тръгнем заедно по тези енергийни вихри и да се заредим с виталност, радостно настроение и сила.
автор: Мария Бончева
