Окултната памет на душата

За да преминем от едно съществуване към друго се нуждаем от водите на Лето. 

Но забравата не е пълна. 

Ние се раждаме с цял «вързоп» неясни спомени, стремежи, предчувствия. 

Понякога в един скромен живот се среща висш идеализъм. Не е ли той свързан с обет, даден в отвъдното? 

Окултната памет на душата е изключително силна. 

Истинската вяра е безмълвната преданост на душата към себе си. 

Земният живот е място за придобиване на воля, небесният е духовен ръст и осъществяване на започнатото на земята.

Едуард Шуре

от тук