Малко Питагор

в сайтът на http://valtcheva.com има интересна статия за Питагор

Интересни сведения

Често се задава въпросът по какъв начин се реализира обективния смисъл на питагорейския принцип за числото? Аристотел споменава в своята “Метафизика” следното: “...например едно свойство на числата е справедливост, а друго – душа и ум, трето – успех...” Нека разгледаме всяко едно число по отделно:

Единицата (ei|s, mi;a, e}n) е абсолютното единство. Тя съответства на разума. Точка.

Числото две (du;o) отговаря на двойната природа, различието. На двойката съответства мнението, че е противоположна на разума. (монада : диада = активно : пасивно начало). Линия.

Числото три (trei:s, tri;a) е съвършено число, обединява абсолютното тъждество и множествеността. Началото на плоскостта (триъгълникът е най-елементарната повърхност, която могат да формират правите линии).

Числото четири (te;ssara, te;ttara) се определя като математическа природа, разделена на две равни неопределени величини – справедливостта, равенството в отношенията между хората. 

Също така символизира четирите годишни сезона и четирите периода в живота на индивида (детство, юношество, зрялост, старост). 

Тялото, фигурата – подреждането на точките (монадите) дава линията (диадата). Разгърната в пространството, тя формира плоскостта (триас). Линиите образуват фигурите от тях се определят природните стихии (вода, въздух, земя, огън). 

Така на куба съответства земята, на пирамидата огъня, на въздуха - октоедъра, на водата – икосиедъра (ei[kosi - 20 страни).

Сборът от монада, диада, триас и тетарес(четири на гръцки) образува десетката. Тя е сбор съответно на мъжкото и женското начало, на тяхното единство и степенуването на реалността.

Числото пет (pe;nte) е също сложно число, защото е съставено от две и три и отговаря на брака, семейството.

Числото шест (e”x) е резултат от умножението на първото нечетно и първото четно (3 х 2). На него съответства живото.

Числото седем (eJpta;) е по-общо число, на което отговарят важни периоди от живота на индивида – на 7 г. поникват зъбите на детето, а на 14 г. започва пубертета. 

Питагорейците свързват с него радостта, светлото начало в живота, здравето. В по-късни извори седем е числото на посветените.

Числото осем (ojktw;) е сбор от две завършени и степенувани диади (2 х 2 + 2 х 2) и на него съответстват приятелството, любовта. То е хармония, израз на октавата в музиката.

Числото девет (ejnne;a) е сбор от три съвършени числа (3+3+3) и илюстрира справедливостта (както 4). Също така е резултат от умножението на две съвършени числа (3 х 3).

Числото десет (de;ka) представлява сбор от първите четири числа и олицетворява синтеза на пълното съвършенство и завършеност, понеже включва разум, мнение, съвършеното и справедливото.

От Филолай и Аристотел може да се реконструира следната космогония: светът и всичко в него се състои от два принципа: безграничното (четното) и ограничаващото (нечетното). 

От тях двете възниква единицата, която не е нито четна, нито нечетна. Единицата вдишва, така както новороденото дете вдишва въздух, празното от безграничното. По този начин от единицата възникват числата и светът, който се състои от числа. Следователно единицата може да се умножава. Това множество (ограничаващото) питагорейците представят с помощта на точки, като пространството между точките означава празното (безграничното). 

Съвършеното число е десетката (декада). Тя е сборът от първите четири числа и се представя с помощта на равностранен триъгълник, всяка една от чиито стани образува четворкa.
         1 1
     2        2
   3            3
4                  4

Тази фигура се нарича тетрактида. Филолай казва, че тъй като безграничното и ограничаващото били неравни помежду си, било необходимо да има нещо, което да ги свързва: хармонията. 

Под това понятие той има предвид аритметичната пропорция и дава като примери числовите съотношения на музикалните интервали: 

на октавата (1:2), 

квинтата (2:3) и 

квартата (3:4). 

Тези три основополагащи за цялата действителност съотношения се съдържат в тетрактидата.