Ние сме отгледани в общество, което ни дресираше.
Това се смяташе за възпитание.
Да си Послушен беше по-важно, отколкото да Бъдеш.
Да се държиш подобаващо беше по-значимо от това да зачиташ (под "зачиташ", слагам смисъла на приемането на това, че някой е различен и има право да съществува такъв, без да се налага да отговаря на очакванията ти за него).
Да отговаряш на очаквания беше по-важно, отколкото да имаш творчески импулс и спонтанност.
Да проявяваш съжаление беше по-важно, отколкото да прявяваш съчувствие и разбиране.
Да спориш, беше равно на това да се докажеш.
Да победиш в състезанието беше най-важно, другите, техните вълнения и ценности не бяха съществени.
Оттам, да усетиш някого се считаше за страшна глупост.
Всичко това беше с цел Контрол.
Контролът поражда страх, а страхът е обратното на Любовта.
А както са казали The Beatles
All we need is Love
No comments:
Post a Comment