Да бъдеш Учител е дарба – една от тези духовни дарби, за които е говорил ап. Павел.
Божият Дух по Свое осмотрение определя кому каква дарба да се даде.
Затова някои са Учители, други Пророци, трети Лечители, четвърти с дарбата да гонят бесове, пети – да говорят езици, а други – да тълкуват езици…
Така че ако не ти е дадено Свише, ако не си предопределен за Учител, колкото и да се напъваш, не можеш да бъдеш в действителност такъв, пък дори и някои хора да те припознават.
Но едно е да си действително Божи Син, а друго – да бъдеш припознат за такъв. Има много такива припознати, които минават за Учители, но в действителност не са, и само заблуждават себе си и тези, които им вярват.
Преди всичко истинският Учител има характерна аура, носител е на специфична енергия, атмосфера на святост, която се нарича „нюкс”. За да я разпознаеш, трябва да си на определено ниво, да притежаваш известна будност на съзнанието, която да ти позволява да правиш пренос и съпоставка, т.е. да си способен да събудиш спомен от предишен живот или от излъчвания и срещи в духовните полета, когато си бил с този Учител, когато си познавал тази специфична харизма, наречена „нюкс”.
Децата и някои животни също могат да бъдат чудесен индикатор.
Енергията, присъствието на Учителя приповдигат, възраждат, възкресяват душата и живота ти – дават му ново, стремително направление и нов, много по – дълбок смисъл.
Учител е този, който чувства единството си с всичко съществуващо.
Контактите ти с Него, потапянето в Неговата аура, твоето упование, откритост могат да пробудят и у теб съзнанието за Единната Същност.
Думите, които изрича един Учител, не са просто обикновени думи. Те са Слово, те са Сила и Живот и моделират у нас Новия човек. Учителят не измисля това Слово – Той е проводник и чрез Него говори и се проявява цялото Небе – всички високоразвити, възвишени, просветлени същества.
Учителят, за разлика от индивидуалността, която е Негов носител, е колективен Дух. Той не е искра, отделена от Божествения пламък, а искра, която е едно с този Пламък.
За истинския Учител няма скрито – покрито – Той вижда и знае всичко. Не е проблем за Него да чете мислите ти, да види твоето минало, настояще и бъдеще. Дори не е необходимо да Му задаваш гласно въпроса, който те вълнува в момента, за да ти отговори.
Той свети с истинска, а не с отразена светлина.
Разликата между Него и мнимия Учител е подобна на разликата между една натурална ябълка, която може да задоволи глада ти, и една нарисувана, която не може.
Истинският Учител е Лечител – Той лекува преди всичко човешките души. За да е такъв, у Него трябва да живее несътворения Огън – този, който всяка година на Великден слиза в йерусалимския храм и възпламенява свещите, за да потвърди, че великденското чудо може да се случи и в нашите души, и че това, което „се сее в тление, възкръсва в нетление.”
Ние сме свещите, а Бог или Учителя, чрез когото се проява той, е несътвореният Огън.
Когато Вивекананда, изпълнен със съмнения, скептицизъм и книжни знания, отишъл при Рамакришна и му казал, че няма никакъв Бог, Рамакришна му отговорил, че това не е въпрос, който може да се дискутира – той не може да му докаже Бог, но може да му го покаже.
И съвсем изненадващо за Вивекананда скочил и стъпил на гърдите му. В този миг нещо се случило – някаква енергия прескочила от Рамакришна във Вивекананда, който изпаднал в тричасов транс.
Когато отворил очи, бил напълно различен човек. Рамакришна го попитал:”Кажи сега – има ли Бог, или няма?” Цялото същество на Вивекананда преливало от Любов, ликувало, къпещо се в океан от Блаженство. Чувствал се помилван, благословен. Не му оставало нищо друго освен да се поклони, да докосне нозете на своя Учител и да потвърди: „Да, има Бог!”
Ето, такава е силата, която притежава един истински Учител, ръкоположен не от хората, а от Бога! Затова е и казано, че „Царството Божие не е в слово, а в сила.”
Иначе има много дървени философи, ерудити, волно, красно и сладкодумци, които говорят от себе си, пък заблуждават, че Духът говори чрез тях и че изразяват върховната Истина.
Те са обикновени преподаватели, а препоръчват себе си за Учители, макар добре да знаят, че нямат небесен кетап. От такива трябва да се пазим, за да не се оплетем в мрежите на техните въображаеми конструкции.
И преди всичко да помним, че колкото и красиво да звучат нечии думи, те не могат да бъдат Слово Божие, ако не са израз на онази Любов, която дава живот на всичко съществуващо, на онази Мъдрост, която озарява със светлината Си съзнанието ни и на онази Истина, която изправя пътищата ни… като Словото на Учителя, с което трябва всекидневно да захранваме душите си!
No comments:
Post a Comment