....просто е трудно човек да се променя на 50. .....казва, че човекът е "инат". За мен инатът е положително качество, което обаче не откривам у него в описаното от .....поведение.
По-скоро виждам човек, който решава проблемите си с изключване, без диалог, без мисъл за отсрещната страна, без опит да се осмисли ситуацията от другата гледна точка, без отговорност към чувствата на партньора.
Това са качества, които възрастта задълбочава, ако съзнателно не се опитваме да ги обмислим и тушираме. Затова и такива хора логично задълбочават "инатливата" си натура. В този смисъл го казах.
И не, възрастта не е оправдание, тя е логика. Ако цял живот си бил жизнерадостен, обичащ, грижовен, с възрастта ставаш все по-спокоен, уравновесен, всеотдаен, все по-желана е твоята компания от околните, ако си бил от другия тип, обаче, просто ставаш все по-голям темерут, все повече си неудовлетворен, все повече другите и обстоятелствата са ти виновни и нещата излизат съвсем от релсите. Това са мои лични наблюдения. Разбира се, винаги човек може да преосмисли живота, поведението и ценностите си и да преоткрие света и хората, както и своето място сред тях.
Ако цял живот си бил радостен от това, което имаш, колкото и да е било то, с възрастта ставаш все по-щастлив, защото все повече виждаш, че времето ни е дадено да му се радваме. Ако цял живот си се чувствал прецакан, с възрастта ставаш все по-заядлив и озлобен. Изобщо, възрастта засилва и положителните, и отрицателните ни качества. Така ги виждам аз нещата.
No comments:
Post a Comment