Това мнение на Lilibon, от форума на мамите, много ми допадна!
При всички приказки за любов в литературата, някак не мога да възприема кармата като НАКАЗАНИЕ за всичко, че дори и за мислите. В моята вселена Бог не е този, който се чуди как да те накаже дори и само за това, което си си помислил. А може би просто никога не съм се възприемала като жертва. Цялата идея за кармата само те поставя на тръни да не би случайно в нещо да прегрешиш, а човек, който се чувства под лупа и потенциален грешник ще сгреши непременно. Най-малкото ще хване невроза. Не виждам особена разлика с християнската идея, че грешниците ще горят в ада, а страдащите ще имат живот в рая.
За мен кармата е начин да изживееш всички страни на дадено нещо - ако си бил многодетен в предишен живот, може да решиш този път за разнообразие да изживееш живот без деца. Ако си бил беден, може да решиш за разнообразие да си богат, или умерено осигурен. Ако си пътувал много, може да решиш да живееш на едно-единствено място. И това не е наказание. Това е твой избор. Начин да обхванеш много аспекти на едно нещо. Да видиш плюсовете и минусите на всяко състояние.
Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)
No comments:
Post a Comment