ПРЕД ВЕЛИКДЕНСКО СПОДЕЛЯНЕ

Още една чудесна статия от стената на Розмари Де Мео
от 11-ти април 2012г.

Вчера отново отказах да бъда кръстница. Детенцето е на годинка, момиченце. Не познавам лично майка му. Обади ми се по телефона с думите: “Госпожо, искам да кръстя дъщеря си по Великден, за да порастне добра християнка и добра българка. Вие сте най-подходящия човек да й станете кръстница.”
Стана ми тъжно. За кой ли път трябваше да обяснявам...
Този път, обаче, ще си позволя да обясня тук.

Колко пъти ме е жегвало, когато някой по телевизията каже култовата фраза “според изконните ни християнски корени”...Ето и сега докато пиша се опитвам просто да събера цялото си чувство за хумор и добри намерения.
Но тъй като не желая да постилам пътя към ада с такива, ще опитам да споделя няколко мои си размисли по въпроса. Ей така, точно преди големия християнски Великден. Предполагам, че някои ще спрат да четат точно тук и ще бъдат прави :-)
Първо за кръщението - 90 % от българите кръщават децата си , защото така е редно и за да са в мир с роднините. Питала съм сериозно количество хора защо извършват това тайнство и отдавна разбрах, че всъщност никой не си задава този въпрос. Защо !?!? Та това е свето тайнство, отнасящо се до Душата!
Общо взето много малко от "вярващите" знаят, че акта на църковното кръщение се гради върху изчистването на душата от първородния грях.

Но кой ли е всъщност първородният грях?

Там някъде, в Райската градина Змията се явила на Ева и я провокирала. Тогава Ева откъснала червената ябълка от Дървото и я споделила с Адам. И после...следва историята с голотата, осъзнаването и...изгонването от Рая. ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ!

Но как се казвало онова дърво? ДЪРВОТО НА ПОЗНАНИЕТО.
Господ забранил на Адам и Ева да опитват плодовете му, за да не станат като него! Онзи същия Господ, създал човеците по свой образ и подобие.
Простичкият извод е, че първородният грях е свързан с познанието, наказанието и в последствие създаването на човешкия род.
Днешното християнство твърди, че човешкият род по рождение е грешен.
И акта на кръщението изчиства всяка новородена душа от въпросния грях!

Не, няма да правя дълги теологични упражнения, защото категорично вярвам в интелекта на хората, които биха прочели тези редове.
Ще кажа само, че се чувствам до голяма степен християнка. Смея да се нарека такава, защото дългите ми проучвания и търсения са ме убедили , че Исус е бил велик учител и наистина е променил света, проповядвайки любов и смирение. Но се убедих и в друго, векове наред църквата се опитва да изопачи великото му учение, поставяйки го на базата на греха и наказанието.

И сега да си дойдем на думата. В старите български практики, мнооого преди християнската църква да се наложи по нашите земи, е съществувало едно тайнство, с името РОЖБЕНО НАРИЧАНЕ. В последствие църквата го замества със светото кръщение.
Когато детенцето навърши 40 дни, са се сбирали жените и са правили рожбен кръг. В този кръг са се извършвали няколко обредни действия. Първото е свързано с почитта и приветстването на Душата, която се завръща! Изразява се благодарност към избора на тази душа към тази земя, тези родители и тези роднини за своя бъдещ живот. Целият рожбен кръг поднася почитта си към Избора.
Следващото действие е свързването с корените. Жените поднасят най-големия си дар : “Душата да чуе хорото, което дедите му са играли” . Хорото на кръвта , гените, опита и мъдростта.
И третото действие е същинското наричане. Наричат за обич, здраве, сбъдване, споделяне, добри другари, хубост, добруване, но отчитат Волята на душата.

Искрено се гордея, че съм част от тези корени, дори докато пиша това!
Колко трябва да е бил мъдър народът ми...
Кръщението? Бебето бива въведено в църква, за да бъде пречистено от първородния грях. Замълчавам...
Родителите му са тези, които вместо него решават в коя вяра да го врекат и как да се казва Бога му. Замълчавам...
Кръстницата му, от негово име се отрича от Сатаната. Позволете ми да се усмихна...
В същия момент обаче, ще ви кажа и друго. Ако наистина с цялата си душа усещате потребност да кръстите себе си или детето си, направете го! Със сигурност душата ви знае най добре!
А аз мога да говоря само от името на моята.
Категорично вярвам, че моята душа е направила своя избор. Научих се да го уважавам! Вярвам, че зачеването ми е плод не на грях, а на огромната обич на родителите ми, които съм си избрала. И вярвам, че мъдрата ми душата всеки път идва пречистена, за да учи новите си уроци.
Знаете ли, в старите практики има още едно тайнство. Казва се ЛЯСТОВИЧЕ НАРИЧАНЕ. Тогава детето е навършило седем. Вече е достатъчно голямо , за да има мнение и да взима решения (крилата му са достатъчно заякнали, за да лети само). Прави се лястовичи кръг. И детето се пита какво иска.
ОТЧИТА СЕ СВОБОДНАТА МУ ВОЛЯ!
Жената най-близо до слънцето (баба му) го подготвя един месец за този обред. По време на тайнството никой няма право да оспорва Волята на “лястовичката”. Жените могат само да помагат и насочват, а Бабата следи за “чистотата” на наричането.
Никой "не пипа Пътя му"! Което означава, че никой не може да нарича какво ще стане като порастне или как да се казва Бога му!
НИКОГА в Българско обредно наричане не се нарича за Вяра и Избор, защото това е свещено право на Душата!
Това е най-мъдрото Тайнство, до което съм стигнала и което посмявам да водя с цялата си обич и почит!
Не, не бих нарекла изконните ни практики християнски! И не бих станала ничия кръстница, точно заради това!
Но за мен винаги ще бъде огромна чест да бъда поканена за НАРЕЧНИЦА!
Благодаря ви, че ми позволихте да споделя това с вас, точно преди Великден!