За Лимеца - статия в ЯНТРА ДНЕС

Емил Елмазов, шеф на Съюза на билкарите в България

Древното жито на фараоните пази от рак и укрепва организма

Емил Елмазов

От дивото жито вече се прави вкусен хляб.

Кирлиановата фотография (вляво) разкрива високата енергийност на пшеничните зърна в организма на жена, болна от рак на гърдата.

Древното жито на фараоните, хлябът на траките и последната храна на Христос е непозната лечебна храна, която цивилизацията отдавна е забравила. Тази дива пшеница, наречена по-късно лимец, спелта, камут или капладжа, е прекрасна хранителна добавка срещу болестта цьолиакия - непоносимост към глутена, за повишаване на имунитета на човека, лечение на стомашно-чревни заболявания и алергии, твърди Емил Елмазов, шеф на Съюза на билкарите в България.

Божествена хармония е събрал в себе си лимецът, който хората наричат дива пшеница, а не знаят, че това жито е прекрасен антиоксидант и предпазва от рак на червата.

Изследвания са показали, че този “брадат веселячко”, както гальовно го наричат билкарите, енергизира тялото на човека, насища го с позитивизъм по най-бързия и най-простия начин и така му помага да се бори с болестите. И ето лимецът е много добро средство да устоим на грипа, който очакваме в края на януари, казва Елмазов.

Дълбоко в структурата на човешкия геном е втъкан лимецът. Колкото години е имало човечество, толкова години е имало дива пшеница и човекът е израснал с нея. Лимецът се възприема направо от живата природа, така че нямаме друга генетично чиста храна. Древното жито не изисква почти никаква преработка. Вечер семенца се накисват в кисело мляко и сутрин човек закусва с тях. Не изискват замразяване или затопляне. И най-важното е, че дивата пшеница се поема в естествен вид, нейните лечебни качества са както в зародиша, така и в обвивката.

Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални. От официалната медицина се смята вече, че спелтата или капладжата са лечебни храни за алергичните към глутена. Но те не могат да стигнат нивото на полезност на еднозърнестия лимец, казва Елмазов. Изненадата е, че в градините си билкарят отглежда такава дива пшеница, която въобще не съдържа глутен и това е спасение за болните от цьолиакия. Лечението е много просто. Болните спират да ядат уж безглутенов хляб и преминават на храни от лимец.

Може да се правят питки, да се приемат покълнали семена в кисело мляко, а от брашната още сладкиши с мед. След някой ден ще извадим и кафе от лимец, така че и любителите на кафето ще бъдат удовлетворени, обеща Елмазов

Освен това в дивата пшеница има почти два пъти повече мазнини, белтъчини, фосфор, витамини от групите на В и А от останалите видове.  И това е неговата полезност. Така с древното зърно може да се замести спокойно месото, зеленчука и хляба.

Именно затова в древните векове човекът е оцелял. Тогава не е имало картофи и домати, а хората са разчитали само на пшеницата. Ако една майка захранва детето си с кашичка от лимец, то расте здраво, спокойно, не боледува често.

Полезното е също, че дивото зърно не приема торенето, не гълта тежките метали, което е особено важно за децата. Затова не го обичат земеделците, че не могат да вдигат добивите. Радиацията също бяга от лимеца. На 200 км от Чернобил дивата пшеница е останала чиста заради много твърдата обвивка.

Зърното не се подава и на олющване, трябва специална техника. А всичко това не е изгодно на земеделеца, преработвателя и хлебаря.

Но е изгодно за човека, защото зърното не полепва по червата и предпазва от рак. Именно затова лимецът се е отдалечил от човека, но вече идва неговият ред в билкарството и медицината. И защо, защото много малка част от храните могат да бъдат съхранявани така дълго като дивото зърно, без да се променят качествата, казва Елмазов. Растението вирее на всички почви, където другите пшеници не могат да стъпят. Лимецът дава истинско пълноценно хранене, за което сега ни лъжат много производители, които тъпчат храните с консерванти и бои.

България е облагодетелствана страна по отношение на лимеца, тъй като в Южна България все още расте това древно жито. И българинът може да го пренесе в дворовете си, на полето, защото самото растение не е капризно за отглеждане, но не дава високи добиви, понеже просто не приема торенето.

Тъкмо обратното съдържат днешните храни, пълни с консерванти и химикали. Ирисовата диагностика показва, че дори младите хора днес са пренаситени с тежки метали. Забележете, дори това, което днес се препоръчва като най-здравословна храна - мюслите, не е здравословно. Те се произвеждат след сваряване на определени видове пшеници, размачкват се между метални валци и се ликвидира всичко природно. После се пекат в метални пеши на 280 градуса и се заливат с изкуствени витамини. Пропагандира се, че мюслите ще спасят хората от стомашно-чревни заболявания. Няма такова нещо, твърди билкарят.

В предпланините на Крим,  Балканския полуостров и земите на север от Черно море много отдавна, когато е започвала човешката цивилизация, е имало едно растение, което днес се класифицира като дива пшеница. Новите проучвания сочат, че цивилизацията не е започнала от земите покрай Тигър и Ефрат, а от предпланинските райони, твърди Елмазов. Именно там е имало ливади, слънце и вода. Още от тогава хората са отглеждали тази дива пшеница, която и днес остава непроменена дори в някои части на България. Никой не знае откъде се е появила тази древна пшеница, но слизайки от планините в равнините, човекът е пренесъл зрънцата и е култивирал растението, после го е нарекъл еднозърнест лимец.

В древните книги се разказва как са създадени културните зърнени храни като пшеница, ръж, ечемик, просо от дивите растения и археолозите са намерили овъглени семена от еднозърнест лимец от преди 15 000 години, казва Елмазов. Тази дива пшеница е останала непроменена. Каквото е намерено в египетските пирамиди, такова и в тракийските могили, същото е и днес. Все това, силно стиснато в плевите си зърно с дълбока бръчка по средата. И да го вършееш, не можеш да го съблечеш. Трябва майсторски да го олющиш, все едно, че го мамиш, за да го измъкнеш на бял свят, както се измъква диво животинче от дупката му. И да го оскубеш, не можеш да го унищожиш. ще се появи на друго място. И ако тръгнете на юг от Стара планина ще разпознаете еднозърнестия лимец като плевел покрай пътищата и по синорите на Югозападна България. В Източните Родопи - още по-сигурно. Стъблото му е високо повече от метър, тънко и здраво. Класът му е сбит като свит юмрук, зърното е силно и сплеснато отстрани. А ниският хромозомен състав на лимеца е дал тази вековна издръжливост.

Четейки древните билкарски книги, Елмазов среща много информация за лимеца. От много дълго време билкарят търси билка, с която да нахрани човека и заедно с това да го излекува. Но билките са силни и стигат до нивото на подправките. Хипократ ме караше всеки ден да търся храната-лекарство. И ето ти го лимеца. Още 11-12 век пророчици са препоръчвали дивата пшеница като храна-лекарство и за това си пророчество са умирали на кладата. Още по-дълбоките ми проучвания стигнаха до знанието, че лимецът е баща на всички по-късни пшеници, които можем да датираме отпреди 7000 г. Затова цяла Европа вече е луднала по дивата пшеница. Но всяко следващо зърно е с променен състав според желанието на хората или според ветровете, валежите, торенето, мутациите, радиацията. В Германия и Швейцария масово отглеждат дива пшеница за производство на екохрани.

Независимо че лимецът носи много висока имунна устойчивост, все още няма проучвания дали това зърно ще повлияе на лечението на СПИН, казва Елмазов. Човекът е свикнал с пшеницата, но експеримент е показал как зърно от лимец се стапя в устата, а зърно от сегашното жито остава непроменено. Това показва, че организмът приема древната пшеница като своя, а днешната не като храна от боговете. Може би ще минат още 15 000 години докато човек се нагоди към днешните хибридни пшеници, които уж са полезни и вредностите са в нормата.

Вече съществуват много рецепти в кухните на Западна Европа, а храните от лимец навлизат и у нас. Вече се разпространява запазен патент на т.нар. “Тракийска питка”, която се приготвя много лесно от брашно от лимец, сода, кисело мляко и вода. От същото брашно стават чудесни
палачинки.

Искам да запаля хората да отглеждат дивата пшеница, за да се елиминират половината болести, които човек носи със себе си, твърди Елмазов. Всички тежки колити, рак на дебелото черво, ентероколити се повлияват много добре от лимеца. И в зависимост от стадия на заболяването, се избира дали житото да бъде варено, като хляб, покълнало. Но удивителното е, че със 100 грама покълнало жито човек може да изкара цяла седмица, без да яде друго. Калориите са еднакви с останалата храна, която човек би ял седем дена.

Като доказателство за това Емил Елмазов показва две снимки на Кирлиановата фотография на жена с рак на гърдата. Болната употребявала един месец храни от лимец. Казва се Пенка Григорова от София. Дивото жито засилило имунната система и на снимката ясно се вижда засиленият енергетизъм на тялото. Жената така се запалила по лимеца, че увлякла и други болни.

Днес всеки производител на храни или лекарства успява да помести вредностите на своя продукт в някакви норми. Когато е на горния праг на поредната норма настават спорове. Споровете се решават с промяна в технологията, ако е възможно, или плющят пачки от банкноти. И се получава разрешение да произвежда своето, защото на пазара все пак трябва да има някакви храни и медикаменти. Отварят се работни места. Но никой не пита колко вредности се събират от храните за едно денонощие.

Вася ТЕРЗИЕВА, сн. авторката