Ангелът в теб

в темата за подсъзнанието, Desss, споделя притчи и мъдри слова... това ми харесва:)


Ангелът в теб

Представи си, че в теб живее Ангел и че ти от време навреме му позволяваш да погледне през твоите очи. Колко различен би изглеждал светът! Когато Ангелът гледа през твоите очи и в най-сивия ден ще съзреш дъга. Няма да пропуснеш нито една благоприятна възможност.

Представи си, че в теб живее Ангел и ти му позволиш да мисли вместо теб. Тогава ще изчезне безпокойството, няма да се страхуваш от нищо, защото си позволил на ангелските мисли да станат твои мисли.

Представи си, че усетиш неговата ръка в своята. Тогава всичко, до което се докоснеш, ще бъде благословено и ще оздравее в миг.

Представи си, че позволиш на този Ангел да насочва стъпките ти. Той ще те отведе далеч от отъпканите пътеки и ще ти покаже места, които не си подозирал, че съществуват. Ако позволиш на Ангела да те води, ти ще се изправиш пред неща, от които винаги си се страхувал, но Той ще ти ги поднесе като дар, който си чакал от години.

Представи си, че неговото Ангелско сърце открие светлината в теб! Тогава всеки удар на сърцето ти ще е благословия, а пулсът ти - безконечна песен на небесен барабан.

Представи си, че този Ангел наистина живее в теб. Колко чудесно е да слушаш как гласът ти изрича неговите думи и как всеки, когото срещнеш в живота си, получава от теб напътствия и изцеление.

Представи си, само си представи, че вътре в теб живее и диша Ангел!

Ако му позволиш, той ще се свърже с другите ангели, които живеят във всяко човешко същество. И тогава ще видиш, че светът е пълен със сияещи ангели.

Ако му позволиш. Тогава ти вече няма да си самотен, никога повече няма да се чувстваш изгубен сред човешкото множество. И никога повече няма да търсиш отговорите извън себе си. Никога!

Представи си, о, представи си, само си представи, че в теб живее Ангел и че този Ангел е безсмъртен и никога няма да те изостави! Ако си позволиш да повярваш, най-сетне ще усетиш, че Ангелът наистина живее в теб.

Блажени братя и сестри, Ангелът в мен поздравява сияещия Ангел във вас!

Стефани Уилсън

Много приятна мантра

********************

Аз излъчвам спокойствие и сигурност към хората около себе си.

Аз зная, че моето подсъзнание е продуктивно и че всичко, което му внушавам чрез моите мисли и вяра ще намери израз и ще се прояви в моя живот.

Аз се вслушвам в своя вътрешен глас, който ме допуска винаги и само до доброто и правилното.

Ние Сме Едно...

..........................................................................

от албума на *rob-i
в DevianArt

Притча - Спуканата делва

-----------------------------------------------------
Спуканата делва

Една възрастна жена имала две големи делви, които носела на кобилица на врата си. Едната делва имала пукнатина, а другата била идеална и винаги доставяла цялото количество вода. В края на дългия път от извора до къщата, спуканата делва пристигала наполовина пълна.

Цели две години жената така донасяла вода до вкъщи – по една делва и половина.
Разбира се, здравата делва била горда със своята цялост.
Бедната спукана делва била засрамена от своята непълноценност и се чувствала отчаяна, че правела само наполовината от това, което се очаквало от нея.

След тези две години на служба, спуканата делва казала на жената:- Срамувам се от себе си, защото през пукнатината ми изтича вода по целия път обратно до твоя дом.
Възрастната жена се усмихнала:
- Забелязала ли си, че има цветя от твоята страна на пътеката, но не и от другата страна на кобилицата, където е другата делва? Това е защото, знаейки за тази пукнатина, аз засадих цветни семена от твоята страна на пътеката и всеки ден, когато се връщаме от извора – ти ги поливаш. За тези две години аз берях тези красиви цветя и украсявах масата вкъщи. Без да си това, което си, до сега нямаше да имам тази украса.

Всеки от нас си има своята уникална пукнатина… Но именно недостатъците и пукнатините, които имаме правят живота ни заедно така интересен и възнаграден. Просто трябва да възприемеш всеки човек такъв какъвто е и да търсиш доброто в него.

За Кармата - цитат от един форум

Това мнение на Lilibon, от форума на мамите, много ми допадна!

При всички приказки за любов в литературата, някак не мога да възприема кармата като НАКАЗАНИЕ за всичко, че дори и за мислите. В моята вселена Бог не е този, който се чуди как да те накаже дори и само за това, което си си помислил. А може би просто никога не съм се възприемала като жертва. Цялата идея за кармата само те поставя на тръни да не би случайно в нещо да прегрешиш, а човек, който се чувства под лупа и потенциален грешник ще сгреши непременно. Най-малкото ще хване невроза. Не виждам особена разлика с християнската идея, че грешниците ще горят в ада, а страдащите ще имат живот в рая.

За мен кармата е начин да изживееш всички страни на дадено нещо - ако си бил многодетен в предишен живот, може да решиш този път за разнообразие да изживееш живот без деца. Ако си бил беден, може да решиш за разнообразие да си богат, или умерено осигурен. Ако си пътувал много, може да решиш да живееш на едно-единствено място. И това не е наказание. Това е твой избор. Начин да обхванеш много аспекти на едно нещо. Да видиш плюсовете и минусите на всяко състояние.

Търсачът - Хорхе Букай

Една история на Хорхе Букай, която ме накара да настръхна...


"Търсачът" - Хорхе Букай
Из "Приказки за размисъл"

Това е историята на един човек, когото бих определил като търсач...
Търсачът е някой, който търси; не е непременно човек, който намира. Не е и някой, който непременно знае какво търси. Просто е човек, чийто живот представлява търсене.

Един ден търсачът почувствал, че трябва да тръгне за град Камир. Бил се научил да обръща сериозно внимание на тези усещания, които идвали от непознато място в него самия, така че оставил всичко и потеглил.

След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината. Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно от пътя, покрит с чудна зеленина и обсипан с множество дървета, птици и прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе.

Изведнъж усетил, че забравя за града и отстъпва пред изкушението да си почине за малко на това място. Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които изглеждали безразборно разпръснати между дърветата.

Позволил погледът му да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните:
Абдул Тарег, живял 8 години, 6 месеца, 2 седмици и 3 дни

Малко се разстроил, като видял, че камъкът не бил просто камък: бил надгробна плоча. Натъжил се при мисълта, че там било погребано толкова малко дете. Като се огледал, човекът установил, че на съседния камък също имало надпис. Приближил се и прочел:
Ямир Калиб, живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и всеки камък бил надгробна плоча. Една по една, започнал да чете плочите. Върху всяка имало подобен надпис: име и точната продължителност на живота на покойника. Обзел го ужас, когато установил, че възрастта на детето, живяло най-дълго време, едва надвишавала единайсет години... Налегнат от неизмерима мъка, седнал и заплакал. Пазачът на гробището, който минавал наблизо, се приближил. Известно време го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой близък.

- Не, не плача за близък - казал търсачът. - Какво става в този град? Какво ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви дeца, заровени на това място? Какво е това страшно проклятие, което тегне върху хората, та ги е принудило да направят детско гробище?

Старецът се усмихнал и казал:
- Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там, че при нас има отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет години, родителите му подаряват тетрадка като тази, която нося аз на врата си. И всеки път, когато нещо много го е зарадвало, той трябва да отвори тетрадката и да запише в нея: В ляво - това, което го е зарадвало. В дясно - колко време е продължила радостта.
Запознал се с годеницата си и се влюбил в нея: колко време е продължила тази безмерна страст и радостта, че я познава? Седмица? Две? Три седмици и половина?...
След това вълнението на първата целувка - колко е продължило? Минута и половина, колкото целувката? Два дни? Седмица?
Бременността и раждането на първото дете?...
А женитбите на приятелите?
А най-мечтаното пътуване?
А срещата с брата, който си идва от далечна страна?
Колко е продължила радостта от тези събития? Часове? Дни? Така в тетрадката записваме всеки момент на радост... Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и да съберем времето на неговата радост, за да го запишем върху гроба му. Защото това според нас е единственото и истинско живяно време...

от тук

Искам - Хорхе Букай

Искам... Безусловно!

Публикувано от Хорхе Букай за първи път в предговора към третото издание на "Писма до Клаудия" през 1989г., а в последствие добавено и в книгата "Приказки за размисъл"

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш
~ Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
~ Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
~ Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
~ Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
~ Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш,
~ Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
~ Искам да знаеш..., че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно!

от тук

За Мудрите

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ МУДРИТЕ

Мудрите са жестове или определени положения на ръцете, водещи до активиране на дадени енергии в тялото ни, които внасят изцеление, душевен покой, изчистване на токсини и негативни енергии и подпомагат духовното ни израстване.

1. Мудра за изчистване на токсините и шлаките от тялото с противоболков ефект

Палецът се съединява със средния и безименния пръст. Докосват се само възглавничките на трите пръста. Останалите пръсти са свободно изправени.

2. Мудра при стрес, психични проблеми, нарушена координация на движенията

Показалците на двете ръце са изправени, а останалите пръсти са прегънати към дланите.

3. Мудра при нарушено зрение, при умора и липса на енергия

Възглавничките на безименния пръст, кутрето и палеца се съединяват, а останалите пръсти са свободно изправени.

Мудрите се правят по 45 мин дневно или 3 пъти по 15 мин, като краката са стъпили на пода, без да се кръстосват, а гръбначният стълб се държи изправен. В зависимост от мудрата и нейното предназначение, има и такива мудри, които се правят само в продължение на няколко вдишвания и издишвания.

от тук

А тук има списък на мудрите и техните значения :)

Молитва според зодията :)

Овен: "Боже, дари ме с търпение... И си го искам ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ?!!!!"


Телец: "Боже, дай ми сили да променя живота си... ама не веднага!"


Близнаци:"Ей, Боже (или Богиньо)... Кой си всъщност? Какъв си? Какво си? Колко сте? Изобщо не мога да си го представя..."


Рак: "Отче наш, знам, че не бива толкова много да завися от теб... но на кого друг да разчитам за важните неща в живота?"


Лъв: "Ей, тате, знам, че съм любимото ти хлапе и се гордееш с мен..."


Дева: "Боже, направи света едно по-добро място и не се издънвай като предния път."


Везни: "Господи, знам, че е крайно време да взимам решения сам, но искам да знам: какво мислиш ти по въпроса?"


Скорпион: "Боже, помогни ми да простя на враговете си, защото тези копеленца изобщо не заслужават!!!"


Стрелец: "О, всемогъщи, всезнаещи, всесилни, вечен Боже! Моля те за сто милионен път - помогни ми да не преувеличавам!"


Козирог: "Отче наш, мислех да се моля, но знам, че трябва сам да се справя с проблемите си, така че... все пак благодаря!"


Водолей: "Господи, едни казват, че си мъж... други, че си жена... А аз казвам, че всички имаме по нещо божествено! Така че, защо да ти се молим въобще?"


Риби: "Отче наш, ти, който си на Небето... Понеже животът е гаден и смятам да му друсна една стограмка, нека тежкото ми пиянство и махмурлукът след това бъдат в твоя чест... Наздраве и амин!"