I will kill you! When do we start?

Ето това са Планини!!! :)

Почина Маргарет Хилда Тачър

Една статия от стената на
Rozmari De Meo


Почина Маргарет Хилда Тачър - най-дълго управлявалият премиер на Великобритания през ХХ век и единствената жена, била някога на този пост.

Безкомпромисната ѝ политика и лидерски качества ѝ спечелват още през 70-те години прозвището „Желязната лейди“, дадено ѝ от съветската пропаганда.

Тя отбелязва, че знае как да ръководи бюджет на домакинство, следователно може разумно да управлява държавата.

Бих искала да споделя тук някои от мислите на Баронеса Тачър, които ще останат след нея, освен делата й:
* Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!
* Да бъдеш властен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си.
* Да носиш сърцето си на ръкава не е добра идея; трябва да го носиш вътре, където то функционира най-добре.
* Да стоиш по средата на пътя е много опасно; удря те трафикът и от двете страни.
* Може да се наложи да водиш битката повече от веднъж, за да победиш.
* Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него. (Маргарет Тачър коментира разговорите с Михаил Горбачов)
* Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държавата.
* Петелът може и добре да кукурига, но все пак кокошката снася яйцата.
* Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, няма да се изморя никога!

Светът изгуби много днес. И най-вече Великобритания.
Пожелах си скоро да дойде момент, в който България да заслужи да има такъв лидер!

Устойчиво Земеделие – Основни Понятия

Чудесна статия на проф.д.с.н Йорданка Станчева,

постната в блога на http://trayanabio.wordpress.com

С понятието устойчивост в екологията се характеризира способността на екосистемите да се съпротивляват на външни въздействия или нарушения. В контекста на екологичното понятие устойчивост трябва да се обособи проблема за устойчивото земеделие и факторите, които са причина за неговата неустойчивост, като към него се добавят и икономически акценти.                                                                                                               

Съвременното земеделие се характеризира с висока чувствителност по отношение нерегулируемите фактори на външната среда, което е резултат от ниската му степен на устойчивост.

Неустойчивостта в земеделието трябва да се компенсира от човека посредством внасяне на енергия при провежданите културални практики, което го прави високо енергоемко.
Анализите показват, че енергията внасяна в интензивното земеделие отдавна е прехвърлила екологичната и икономическата целесъобразност. Удвояването на продуктивността при основните зърнени култури е възможно при неколкократно увеличаване на разходите за торове, пестициди и земеделска техника.

Избраната стратегия на земеделско производство, основана на преимущественото използване на химичните фактори за интензификация, е на път да превърне земеделието от най-големия продуцент на енергия и основа за съществуването на живота на Земята в най-значимия потребител на невъзобновима енергия. Тази стратегия превръща съвременното земеделие в екологично опасен и икономически нерентабилен отрасъл. Поради това въпросът за повишаване на устойчивостта и за намаляване необходимостта от компенсирането й чрез външни енергийни дотации е от първостепенно значение за земеделското производство и определя възможността за постъпателното му развитие в дългосрочен план.

Тези изводи са причина за формиране на концепцията за устойчиво земеделие (sustainable farming), т.е. използване на биологични фактори за интензификация на производството и на вътрешните регулиращи механизми на агроекосистемите с цел максимално намаляване на външните енергийни дотации, необходими за поддържане на тяхната стабилност и устойчивост.                                                                                                              

Един елементарен анализ на сега съществуващата ситуация, в духа на изложените разбирания за необходимостта от съществени материално-енергийни вложения, може да подскаже какъв тип земеделие е по-устойчив и ще има бъдеще в дългосрочна перспектива.

Традиционно (екстензивно) земеделие: – ниска производителност, поради значително използване на човешки труд и животинска тяга;
- съотношение производител – консуматор от 1:1 до 1:3;
- изключително ниска енергоемкост на производството (от една калория вложени фосилни горива се получават 20-30 калории хранителна енергия);
- съвършено ниска степен на амортизация на почвите;
- висококачествена, екологично чиста продукция;
- висока икономическа рентабилност, без субсидии от държавата.
Обща характеристика на този тип земеделие е, че не се използват силни въздействия в технологиите за отглеждане на земеделските култури.

Съвременно (интензивно) земеделие: - изключително висока производителност на труда, дължаща се на пълна механизация и частична автоматизация на работните процеси, висока степен на химизация, концентрация и специализация на производството;
- съотношение производител-консуматор от 1:25 до 1:40;
- изключително висока енергоемкост на производството, стигаща до икономически абсурд (от вложени 20-30 калории фосилни горива се получават 1-2 хранителни калории);
- изключително висока степен на амортизация на почвата, която в редица случаи се унищожава за около 2-3 десетилетия;
- некачествена, химически замърсена продукция, която е опасна за здравето на хората;
- икономически нерентабилно земеделие, което се субсидира от държавата, т.е. от данъкоплатците. 

Този тип земеделска дейност е свързана със силни въздействия при отглеждането на земеделските култури, в резултат на което се нанасят непоправими щети на Природата, отравят се водоизточниците, унищожава се растителният и животинският свят.

Чрез съпоставяне на тези два основни типа земеделие и внимателна преценка на техните положителни и отрицателни страни, е изведена концепцията за устойчивото земеделие, като един компромисен вариант за бъдещо развитие. Основното определение на системата за устойчиво земеделие е дадено на конференцията на FAO в Холандия през 1991 г. То включва „управление и консервация на природните ресурси, както и технологични изменения, обезпечаващи продължително задоволяване на човешките потребности в бъдеще. Устойчивото земеделие има за цел да съхрани почвените, водните, растителните и животинските генетични ресурси и да запази околната среда от деградация. То трябва да бъде технологично осъществимо, икономически оправдано и социално поносимо”.

Устойчивото земеделие се базира на разбирането за поддържане на максимално балансиран материален и енергиен обмен в агроекосистемите, като се използват вътрешните им ресурси, не се допускат непроизводителни загуби или ненужно изнасяне от системата.

Елементите, изграждащи структурата на устойчивото земеделие, не са нови, но в тази концепция са подчинени на изискванията на агрокултурата и цялостното социално развитие на селските райони.

Оценката за устойчивост на агроекосистемите се извършва чрез показателите – продуктивност, стабилност, устойчивост и равновесност, към които по-късно са добавени изискванията за еластичност и за автономност.

Осъществяването на поставените цели може да се постигне чрез следните конкретни мерки: 

- разнообразни земеделски култури и смесени посеви;
- подходящи за условията сортове и породи животни;
- максимално използване на ресурсите, получени във всяка ферма;
- създаване на напрежение в хранителния баланс, с цел минимализиране на загубите;
- повишаване способността на почвата да съхранява и да освобождава хранителни елементи;
- поддържане на покривка от растителни остатъци или мулч, запазваща почвата от ерозия;
- подходящо сеитбообръщение с цел оптимално използване на хранителните елементи и контрол върху вредителите;
- ограничена употреба на разтворими неорганични торове;
-  интегрирана растителна защита.

В природата има много примери за устойчиви екосистеми. Такива са т. нар. климаксни (устойчиви) съобщества, намиращи се в равновесие с абиогенната среда, например гори или естествени ливади, които не са обект на стопанско използване. Най-универсалният критерий за характеризиране на климаксните съобщества е изравняването на съотношението между ежегодния прираст на биомаса и загубата й вследствие изхранване на консументи, дишане и т.н., т.е. устойчивостта в климаксните съобщества се гарантира от голямото количество енергия, което се натрупва в тях и се използва за поддържане на устойчивото им състояние, без да се изнася от системата.

Този факт обаче се намира в противоречие със същността на земеделското производство. Агроекосистемите се създават с цел да продуцират материя и енергия, която впоследствие се изнася от човека под формата на добив. Освен това голяма част от създадената биомаса се използва от консументите, както и за поддържане физиологичния статус на растенията. Поради посочените причини енергийният и веществен баланс на агроекосистемите винаги е отрицателен, което е основната причина за високата им степен на неустойчивост.

От икономически и социални позиции климаксът е нежелано състояние за агроекосистемите. Той се характеризира с висока обща, но с ниска чиста продуктивност на растенията, тъй като значителна част от нея се използва за поддържане на останалите елементи от екосистемата, а това всъщност означава на устойчивостта им. Обратно, всички дейности, които връщат съобществата към по-ранни етапи от тяхното постъпателно развитие, т.е. на начални етапи от сукцесията, създават условия за увеличаване на тяхната продуктивност. 

Точно такава е философията на растениевъдството от най-древни времена. Разоравайки необработени площи, човек принуждава Природата да започне формирането на системите от нулата. Засявайки семена на културни растения и отглеждайки ги почти без конкуренция, а това значи спестена енергия и материя, човек е в състояние да получи значителна чиста продукция. Отново следва оран и агроекосистемата се връща в началния етап от развитието си. Така крайната цел на природната диалектика – климаксът с характерното за него състояние на устойчиво развитие, се намира в противоречие с основната задача на земеделското производство, целящо максимална чиста продуктивност.

От посочените факти и особености в енергийния обмен на естествените екосистеми е ясно, че устойчивост, в екологичния смисъл на тази дума, е невъзможно да се постигне в агроекосистемите, тъй като това е в противоречие със смисъла на земеделското производство. Но мерки за повишаване нивото на устойчивостта могат и задължително трябва да се предприемат, за да се спести поне част от голямото количество невъзобновима енергия, която се внася в агроекосистемите за поддържане на устойчивостта им, под формата на торене, поливане, препарати за растителна защита, механизация на работните процеси и т.н. Голяма част от тези мерки могат да се изведат по аналогия от естествените екосистеми чрез създаване на земеделски модели, които ги имитират.

Готови ли са науката и образованието да отговорят на тези задачи? Съществува ли достатъчно проверено от логиката и потвърдено от практиката знание, което трябва да се превърне в организираща сила за ефективно овладяване устойчивостта на агроекосистемите? Ефективно в крайна сметка означава само едно – със своята дейност да се вписваме в окръжаващата ни среда с възможно най-малък разход на енергия (в най-широкия смисъл на това понятие). За съжаление това са световни проблеми, които не само не са решени, но дори не се разглеждат в дългосрочна перспектива и не се търсят пътища за преодоляването им.

Основната причина за това е фактът, че биологичните системи, включително и агроекосистемите са не просто сложни, а свръхсложни, известни още като развиващи се или дифузни, тъй като между компонентите им се осъществяват многобройни и разнообразни връзки.

Предвид на посочените особености сложните системи са непредвидими в дългосрочен период от време, което е причина за появата на голям брой негативни последици от редица авангардни за времето си технологични решения, които не са оценени своевременно, дори и на вероятностно ниво.

Може ли да се ограничат споменатите негативни явления? Може, но до известна степен, и то само, ако винаги се държи сметка за тях! Първата стъпка в това направление е да се направи анализ на факторите, провокиращи неустойчивостта на земеделското производство, като се разгледат основните елементи от технологиите за отглеждане и се направи агробиологична оценка, в светлината на решенията, които Природата е направила в естествените екосистеми.

проф.д.с.н Йорданка Станчева

Ниско Температурен Двигател

Ниско Температурен Двигател

Прочетете внимателно колко различни двигателя съчетава. Уважение към създателя!

Това изобретение съчетава човешките постижения при изобретяването на парният двигател, Стърлинговият двигател, хладилната машина, термопомпата и климатика И работи В ЗАТВОРЕНА СИСТЕМА


Българин изобрети първия в света нискотемпературен двигател

С него всеки водоизточник с температура над 12 градуса се превръща във източник на енергия. Това ще промени цялата енергийна картина за години напред и то не само в България, но и в целият свят. Няма да се нуждаем от АЕЦ "Белене", край с монопола на "Газпром", край с безумните иде за заразяването на Добруджа, чрез добива на шистов газ и вкарването на 700 химикала под земята. По-чист въздух, по-чиста околна среда, по-здрави хора, край на глада. Една световна промяна може да започне и то с помощта на българският гений.

Първият в света нискотемпературен двигател, който ще промени живота
на човека, изобрети инженер от Видин. Устройството може да ползва всякакви топлоизточници, включително и 12-градусова подпочвена вода.

Според Никола Цеков, това може да е началото на нова индустриална революция в света. С принципно новия двигател ще се оползотворява огромно количество енергия, която сега се губи, а природата ще бъде съхранена. Изобретението вече има български патент и очаква да получи и световен.

"Отлага се краят на света" - казва инженер Никола Цеков, защото новият нискотемпературен двигател ще сложи край на безмилостната експлоатация на полезните изкопаеми и ще съхрани Земята като дом на човечеството. Използвайки принципът на разширяване на газа фреон при загряване, двигателят превръща топлоенергията в механична или електрическа.

Инж. Никола Цеков, изобретател на нискотемпературен двигател: - Примерно ТЕЦ-овете, които произвеждат енергия те стигат до коефициент
на полезно действие 15-20 % максимално. А другата топлина се изхвърля в
околната среда. С нашето устройство тази топлина вече може допълнително
да бъде използвана за допълнителни количества енергия... Даже може да се
използва за транспорт - тогава няма да има бензин, нафта, ще се движи само с топла вода, със слънчеви лъчи, с дървесни отпадъци.

Революционното в случая е нискотемпературният топлоизточник - казва Цеков, защото до момента всички технологии са високотемпературни. Двигателите с вътрешно горене, например, използват температура от над 500 градуса. Това изобретение е отнело близо 40 години от живота на инж. Цеков.

Инж. Никола Цеков, изобретател: - Попаднах на една информация за газовете в Балшая химическа енциклопедия, тогава ровех в нея за други
въпроси, но случайно попаднах на тия неща. И оттогава съответно мисля
върху него. Досeга сме направили 15 такива двигатели...

След 7 години практически опити да сработи принципът, резултатът е налице. Никола Цеков вече работи със своя колега Ради Лишков по промишен модел на двигателя, който очакват да бъде готов до 2 месеца.

Автор: Лидия Каменова
http://bnt.bg/bg/news/view/91534/bylgarin_izobreti_pyrvija_v_sveta_niskotemperaturen_dvigatel