"Само твойте ръце са ми точно по мярка...."

Не светът ме възпира да се върна обратно,
там, далече, във тихите дни на сърцето ми,
във които аз бях идентична стократно
със онази душа – сътворила вселените,
и взривила простора на градивни частици,
изначални отпървом, но безкрайни в последствие.

 А сърцето ми – пърхаща влюбена птица,
със крилцата си правеше необмислени бедствия...

Не светът ме възпира. Аз самичка го правя.

И сама си поставям и стени, и табели.

Как успях? Как успях? Как успях да забравя,
че съм себе си, точно аз, необятна и смела...

Ти дойде да ме спомниш, да ме върнеш обратно.

Само твойте ръце са ми точно по мярка.

Сътворяваш вселени, с вкус на влюбено лято,
а пък аз се превръщам във една нестинарка,
дето боса танцува по комети-отломки
и така заличава страхове и тегоби...

Най-накрая разбрах, осъзнах и си спомних,
че градивната сила на живота е... обич.

Мира Дойчинова - irini

от страницата на ирини във фейса