"Ляво / дясно - обозначават степента на намеса на държавата в икономиката (в тесен смисъл) и във всички останали зони на публичния и частния живот (в широк смисъл).
НЕ обозначават "грижа за онеправданите", "социална справедливост", "добрите бедни и лошите богати", "общностните интереси преди частните" и подобни евфемизми, които прикриват намерението на едни хора да правят прекрасни работи, за които вие да плащате сметката.
Либерално / консервативно - обозначават политически предпочитания, продиктувани от индивидуалния темперамент.
Либералните хора са отворени, толерантни, творчески натури, ориентирани към прекрачване на границите на познатото и известното. Обикновено не зачитат авторитетите, и на тях дължим развитието и прогреса.
Консервативните хора предпочитат реда и сигурността, познатото пред непознатото и предвидимото пред неочакваното. Консервативните хора са подозрителни към чуждото, различното и непознатото. Зачитат важността на йерархиите и авторитета за функционирането на обществото и опазването на мира. Чувстват се добре, когато има ясни граници, за тях централно място заема личната отговорност.
Най-общо казано, либералните хора измислят нещата, консервативните хора ги управляват добре. Либералните хора не са способни да си управляват изобретенията, консервативните не са способни да измислят това, което иначе са много способни да менажират.
Двете групи имат нужда една от друга, за да се свърши каквато и да е работа.
НЕ обозначават "традиционни ценности", "национален суверенитет", "човешки права", "толерантност" и прочие евфемизми, които прикриват намерението на едни хора да правят прекрасни работи, за които вие да плащате сметката.
Заради различното отношение към авторитетите, консервативните хора е по-вероятно да са религиозни и да вярват в личната благотворителност, когато опре до грижа за онеправданите; либералните хора е по-вероятно да са нерелигиозни и да търсят обществена организация за социална сигурност.
Това е и връзката между либералните хора и лявото в политиката - грижата за другите не е лична, а "обществена" отговорност. Както споменах, либералните хора са големи специалисти да измислят нещо, за което други да отговарят 
. Но "ляво" и "либерално" не са синоними, нито групата на левите хора съвпада с групата на либералните, въпреки претенцията на левите да си присвоят етикета "либерални".
. Но "ляво" и "либерално" не са синоними, нито групата на левите хора съвпада с групата на либералните, въпреки претенцията на левите да си присвоят етикета "либерални".Авторитарно / либертарно - обозначават степента, в която политическите идеологии разчитат на централизация / контрол / регулации или пък на плурализъм / свобода / самоуправление за реализация на несъмнено добрите си намерения.
Както всичко по отношение на политическите идеологии, и тук данните от реалния свят изобщо не са в състояние да повлияят на убежденията - въпреки хилядите свидетелства за последиците от авторитарното управление, повечето хора са убедени, че нищо добро не може да се случи, ако няма силна ръка, която да го наложи.
Авторитарното мислене обяснява провалите на авторитаризма с поведението на неговите жертви или с външни врагове. За привлекателността на авторитаризма много помага слабостта на човешката природа, която наивно се надява, че авторитарното насилие ще засегне другите (тези с обратните на нашите убеждения) повече, отколкото нас.
Затова и когато някой говори за свобода, винаги се сблъскваме с подозрителност, недоверие и страх от свободата - и дори и когато личния опит в живота говори точно обратното, хората са склонни да прехвърлят отговорност на другите, тоест на държавата, която има ресурсите и властта да наложи добрите неща с насилие над всички, вместо да се разчита на добрите плодове на личната отговорност.
Тук може би е мястото да кажем и че както ляво не значи непременно "либерално" не съвпадат, така и дясно не значи непременно "консервативно". Но поради обстоятелството, че просто няма място за всички авторитаристи в левия ъгъл (този с етикета "либерално") затова по принуда някои заемат свободните етикети "дясно" и "консервативно".
И в двата случая става дума за (не помня дали вече не казах това) евфемистична употреба на думи, които прикриват намерението на едни хора да правят прекрасни работи, за които вие да плащате сметката, след като изядете боя.
Защо написах това - за да е ясно защо на изборите няма нито десни, нито либертарни партии (такива, които да говорят за икономическа и лична свобода, дерегулация, децентрализация и самоуправление). Има различни цветове леви (предлагащи все повече несъмнено добри неща да са държавна/обща отговорност) авторитаристи (предлагащи това да се постигне с повече регулации, контрол и насилие над другите), които са си разпределили идеологическите етикети според либералните или консервативните предпочитания на различните части от публиката."
2-4-2021
