Не че е съвсем исторически коректна, но тази история е интересна:
***В 716 г., изпълнявайки волята на пророка Мохамед, войските на Халифата нахлуват в Европа през двете й врати - Гибралтарския проток и Босфора. На запад, макар и с по-слаби сили, превземат цяла Испания и ще бъдат спрени едва в 734 г., във Франция при Поатие, 6000 французи ще разгромят 6000 арабски бойци.
На изток нещата са далеч по страшни. Тук е главният удар. Двеста хиляди араби - джихадисти с 5000 кораби десантират пред Константинопол и атакуват града - столица в тази епоха на християнска Европа. Изнурените му защитници отбиват поредната атака, знаейки, че за следващата вече нямат хора и сили. Отчаянието им става пълно, когато забелязват по хълмовете над Града гъстите редици на български конни полкове. Византия е в лоши отношения с България, преди пет години сме воювали и те смятат, че българите идват да помагат на арабите.
В следващите минути обаче защитниците на Константинопол виждат, че българската конница тръгва в атака срещу арабите. Българите секат сарацините като тръстика.
Въпреки проблемите си с Византия, Кан Тервел решава да я спаси.
В разгърналите се сражения българите избиват 195 000 араби, само в последното сражение - 33 000. Успяват да избягат само 5 000.
Кан Тервел Български е обявен за спасител на Европа и като такъв е бил тачен до ХVIII век. За него във Франция, Италия и Германия са създадени десетки драми, романи, поеми. Обявен е за светец и от Западната, и от Източната църква под името „Свети цар Тривелий". Образът му краси стотици възрожденски църкви.***