Все още не знам, защо е наречен така - Пръстенът на Атлантида, а понякога го наричат Пръстенът от Луксор. Вероятно продължава да носи това име, защото откривателят му го е нарекъл по този начин.
Става въпрос за пръстен, който е открит в една от гробниците в Египет и му се придават свръхестествени сили.
През 1860 г. го открива френски египтолог – маркиз д`Агрен (Marquis d’Agrain) при разкопки в Долината на Царете.
Известната снимка на оригиналният пръстен вероятно е взета от изданието на една книга - "Cet Maisons Qui Tuent" by Roger de Lafforest
published by Robert Lafont 1972 Paris
там Lafforest дава много детайли относно пръстенът.
Репродукцията вероятно е от 1910 или 1920 г.
Редица истории, преживявания и измервания показват, че той има силно енергийно поле, което резонира с носещият го и действа като силна енергийна защита срещу всякакви нехармонични посегателства.
Геометричните фигури са гравирани в такъв мотив, че резонират на определени честоти.
Последният известен притежател на пръстенът е Андре де Белизал (Andre de Belizal), който е бил женен за внучката на откривателят му – маркиз д`Агрен. Освен всичко друго, той се занимавал с Радиестезия.
Анализирал вълните, които се излъчвали от пръстенът. Открил, че не пръстенът, а фигурата, гравирана върху него разпространява защитно поле за носещия го и за обкръжението му (къща, бизнес и т.н.).
Защитава собственика си от видими и невидими външни негативни сили.
Открил, че когато фигурата, гравирана върху пръстенът е прерисувана на лист хартия и е закачена на стената на дома, електромагнитните и геопатогенни вредни лъчения силно се редуцират.
Най-известната история е тази на британският археолог Хауърд Картър (Howard Carter), който е притежавал сребърен дубликат на атлантския пръстен и го е носил до смъртта си през 1939 г.
Твърди се, че чул за Пръстенът на Атлантида някъде към 1900 г. и поръчал да му направят копие.
Така през 1922 г. той и лорд Карнарвон (Lord Carnarvon ), който финансира експедицията, откриват гробницата на Тутанкамон (
Tut Ankh Amon). На вратата имало надпис: `Крилата на смъртта ще докоснат този, който някога наруши вечната почивка на фараона`. Те разбира се пренебрегнали предупреждението и влезли вътре.
И направили едно от най-значимите археологически открития в съвременната ни история – почти недокосната гробница на египетски фараон – Тут Анкх Амон, син на Бога на Слънцето и Владетел на Двата Свята.
Стените били покрити с удивителни фрески, ковчегът бил от масивно злато, тежащ цял тон, царският трон също бил покрит със злато, разровили също многобройни скулптури и финни украшения, както и лични принадлежности на фараона, с неоценима стойност.
Скоро обаче започнали да се случват нещастия. Смята се, че бил вирус, пренасян от растения, животни или насекоми(според уики), но каквото и да било, от деветнадесет участника, единствено Картър останал жив и починал от естествена смърт.
Малко повече инфо тук:
а и на доста други места в мрежата.
Хауърд Картър ръководил разкопките от начало до край, направил пълен опис, преместил съкровището и бил първият влязъл и видял мумията.
През седемнайсетте години до смъртта му, когато бил питан, как се е спасил от проклятието, той отговарял: `Имам талисман, който ме пази`, но не е споделял нищо за него. Едва 1940 г., след смъртта му, докато са разглеждали личните му документи, са обърнали внимание на споменаването на талисмана – намерили Пръстенът на Атлантида.
И така, оригиналният пръстен бил открит през 1860 г. от маркиз д`Агрен.
Предполага се, че е на няколко хиляди години и е направен от асуанска глина (сиена, глина от Асуан, Assouan, Aswan, Assuan).
Върху него са гравирани три полуцилиндрични ивици, от двете им страни има по три квадрата (правоъгълника - общо шест), който би могъл да е основата на пирамида и завършва с два триъгълника.
Както се вижда, от едната страна линията на триъгълника продължава и след върха на триъгълника.
Средната полуцилиндрична ивица е по-издадена от останалите две.
В сайтът, който предлага едни от най-точните копия на пръстенът на Картър (
http://www.atlantisrings.com/), твърдят, че на върха на двата триъгълника, пръстенът е перфориран и от вътрешната му страна има жлеб, който съединява двете дупки. А в средата на триъгълника се забелязва неясна точка.
Има и други подробности, но да не навлизам в спекулации.
Използват го за:
- Защита от невидима агресия.
- Защита от лошо влияние и опасности от всякакъв тип
- Създава защитно поле, което неутрализира вредни вибрации, проклятия и дори срещу магия.
- Подобрява общото здравословно състояние и усилва имунитета
- Съдейства за метафизично общуване.
- Той е личен инструмент, тъй като се настройва към магнетизма на носителя си.
Смята се, че е основан на принципът на И-Дзин и работи използвайки неуловими микро-вибрации.
Носен на Лявата Ръка, защитава от свръестествени сили.
По време на сън или медитация повишава психичната комуникация.
Носен на Дясната Ръка, филтрира и концентрира вибрациите на носителя си, които му позволяват да повиши силата си да убеждава, подкрепя го в преговори от всякакъв тип.
Влиянието му ще доминира над определена част от тялото, в зависимост на кой пръст се носи. (Принцип на меридианите)
Палец: глава и скелет.
Показалец: дихателна и нервна система, жизненост, движения.
Среден пръст: влияе на всички телесни функции, храносмилателна система.
Безименен: полова и пикочна система.
Кутре: сърце и кръвообращение.
Твърди се, че носен до сърцето, символът комбинира горепосочените действия.
Инфото е събрано от материали в нета и по-специално:
И още една интересна връзка, в която се твърди, че жена, която се свързва с висши съзнания, отговаря на въпроси относно Пръстенът.
И гривна, която ако имаше диаманти за ивиците, пирамидите и триъгълниците, щеше да е превъзходна
J... ах, да я имам!
и още интересна информация има тук, а също и доста картинки, само не спирайте да скролвате надолу J:
в горепосоченият линк, пръстените са изгравирани от вътрешната страна с 10 елипси, които образуват символът на безкрайността, на английски - `Lemniscate`, най-пълна и интересна информация за този символ, намерих тук:
(Петото споразумение на Дон Мигел Руис, Дон Хосе Руис)
