Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)

Wednesday, February 8, 2012

За Мъжката и Женската Сила

Розмари Де Мео се протяга назад към българските корени и ни предлага плодовете на българските традиции, минали през нейното тяло, ум и дух. 
Това е нейният сайт: http://www.narichane.com/
Всеки път е удоволствие да чета нейните притчи, наричания и размишления.
Днес във фейса попаднах на чудесен пост от нея и го споделям:

...Изобщо малко за мъжката и женската сила седнах да попиша...

Собрали се триста момци.
Триста юнака да се надхвърлят.
Всеки грабнал по камик
и с всите сили го запокитил.
Дорде заник слънце да дойде все камъне хвърляле,
надалече от татък гората.
И все не найдале първенеца.
Току някой най-силно да хвърли,
друг юнак го предварвал.

Изгряла ясна месечина.
На поляна излязла бяла Рада,
бяла Рада , наречница.
- Добра стига , юнаци, на таз самодивска поляна.
Що са ви тез камъне, тъй надалече нахвърляне?
- Радо ле, бела девойко,
не ти требе да знаеш наште работи, мъжките.
Нашта сила, Радо ле,
не ти требе да питаш!
- А що ви е сила, юнаци,
кога си немате работа и с нея камъне метате?
- Радо ле, бела девойко,
не ти е тука мястото, на таз мъжка поляна!
По-ни се чини, Радо ле,
дома да си ходиш, дечица да си отчуваш!


Пристъпила напред Рада,
насред дружината, мъжката.
Черни си плитки разплела,
бели ръкави засукала,
па се навела Рада
и тя камик вдигнала.
Тих вятър повеял.
Сова изпискала нейде.
Месецът по-силно засветил!
А Рада тихом продумала:
“На таз мъжка поляна,
кладенец да бъде отворен!
И дорде тоз камик положа.
Реченото да бъде сторено!”

Камикът вдигнала Рада,
момците дъх притаили
и дорде се юнаци озърнат,
девойката камик положила.
И там, насред мъжка поляна,
насред сила мъжка юначна,
кладенец бликнал в тревата
изпод Радиния бел камик.

Усмихнала се тогаз Рада,

плитки си черни заплела,
бели си ръкави спуснала ,
па се обърнала да си ходи.
- Що е чудо станало? – завикали след нея юнаците.
- Де сте чудо видели? – през рамо погледнала Рада.
- Не е чудо кладенеца – продумал им тихо вятъра -
а женската дума, наречена!
Наречена и с камик положена!

No comments:

Post a Comment