Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)

Tuesday, September 13, 2011

Природата на Човек - Ганди

Предполагам от `Антология на Хуманната Педагогика` от Махатма Ганди

превод от Ваня Златева:

Ганди е предложил интересен подход към групирането на повечето педагогически проблеми около три възлови въпроса: човекът (детето) като обект и субект на възпитанието- образованието, същността на образованието (в широкия, включващ възпитанието, смисъл) и учителят- възпитател (проблемът на педагога).

При оценяването на човешката природа Ганди е изхождал от следните положения:
1. Всички хора са различни. Това е реалността. Ганди дори е приложил понятието „разнообразие в единството”, подчертавайки правото на всеки на уважение на своята уникалност.
2. Всички хора са несъвършени. На човека е свойствено да греши. Ганди е оставял на човека правото на грешка (а когато ставало въпрос за деца, в способността да се правят грешки е виждал и определена полза). Главното, подчертавал той, е в това човек да е способен да признае своите грешки и да е готов да ги поправи. При оценката на постъпките той съветвал да се изхожда преди всичко от мотивите за тяхното извършване, като се обръща повече внимание на намеренията, отколкото на резултата.
3. На човека е свойствен стремежът към съвършенство. Човешката природа може да се преобразува към по-добро, но само с помощта на ненасилието, с убеждаване и пример, а не с принуждаване. Само ненасилствените средства са обърнати именно към истински човешкото в човека, а насилието способства развитието на животинското начало. Опитвайки се да „превъзпитаме” човека, трябва да помним, че борбата е с порока, а не с този, който е изложен на него.
...
Ганди е изисквал обожествяване на истината и пълен отказ от лъжата, даже от тази, която се смятала за благородна. За такава „полезна” лъжа той е писал: „Но всеки знае, че лъжата развращава и унижава душата... Резултатът от нея може известно време да изглежда благотворен за обществото, но може да се докаже, че в края на краищата тя носи повече вреда, отколкотополза”. 
Истината трябва да стане светлина, която ясно и с цялата отговорност да покаже тъмните страни на живота, да засрами хората, да ги опази от извършването на зли дела.
Кое трябва да бъде критерий за истината? Как човек да знае кое е истинно и кое не? Единственният съветник, твърдял Ганди, е вашата съвест, „вътрешният глас”, чийто съвети единствено имат сила. 
Той писал: „На този свят аз признавам само един тиранин - тихия глас вътре.” И не е беда, че всеки има свой вътрешен глас. „Всеки, – писал Ганди, – трябва да действа както му подсказва съвестта. Вие, като слушате вашата, аз, като слушам моята, те – техните и от това в края на краищата ще излезе истината.”
Истината е свързана неразривно с ненасилието. За Ганди истината е целта, а ненасилието – единственото средство за постигането й, единствено възможният път за хората. В едно от писмата му има думите: „Ненасилието, въплътената ‘любов’ е висшият закон за човешките същества. Той не знае изключения.”
...
Ганди призовавал да се стремим към пълен отказ от егоизма, който той считал корен на всички злини. Той е писал: „Нашите желания и мотиви могат да се разделят на два вида – егоистични и неегоистични. Всички егоистични желания са аморални, докато желанието да подобриш себе си, за да правиш добро на другите, е истински нравствено.”
„...Започнете с главата за задълженията на Човека и аз обещавам, че след тях ще последват правата, както след зимата идва пролетта. Пиша, като изхождам от опита. В младостта си започнах живота, опитвайки се да утвърдя своите права и скоро открих, че ги няма в мен даже по отношение на собствената ми жена. Тогава започнах да изпълнявам своя дълг към жена си, децата си, приятелите си, другарите си и обществото. И днес виждам, че имам повече права от вероятно който и да е друг от известните ми хора.”

от форумът на Порталът:
Ганди предложил интересный подход к группировке большинства педагогических проблем вокруг трех узловых вопросов: человек (ребенок) как объект и субъект воспитания-образования, сущность образования (в широком, включающем воспитание смысле) и учитель-воспитатель (проблема педагога).

При оценке человеческой природы Ганди исходил из следующих положений:

1. Все люди - разные. Это — реальность. Ганди даже применил определение «разнообразие в единстве», подчеркнув право каждого на уважение своей уникальности.

2. Все люди — несовершенны. Человеку свойственно ошибаться. Ганди оставлял за человеком право на ошибку (а когда речь шла о детях, видел в способности совершать ошибки и определенную пользу). Главное, подчеркивал он, в том, чтобы человек был способен признать свои ошибки и был готов их исправить. При оценке поступков он советовал исходить прежде всего из мотивов их совершения, обращая больше внимания на намерения, чем на результат.

3. Человеку свойственно стремление к совершенству. Человеческую природу можно преобразовать к лучшему, но только с помощью ненасилия, убеждением и примером, а не принуждением. Только ненасильственные средства обращены именно к истинно человеческому в человеке, насилие же способствует развитию звериных начал. Пытаясь «переделать» человека, нужно помнить, что борьба идет с пороком, а не с тем, кто ему подвержен.

Педагогическата философия на Ганди 

--------------------------------------------
и връзка към книгата в един руски сайт:
http://krotov.info/libr_min/04_g/an/di_01.htm

No comments:

Post a Comment