Представи си онова, което е твърде хубаво, за да е истина!!! - Представяй си го всяка сутрин, всеки миг :)

Wednesday, June 29, 2011

За Келтите

Диодор Сицилийски за Келтите:
От гледна точка на физиката имат ужасен вид, а гласовете им звучат дълбоко и твърде остро. В разговор употребяват малко думи и си служат с недомлъвки като често правят само намеци и оставят редица неща за размишление...
Самохвалци са и чусто отправят заплахи, склонни са и към патетично комедиантство, но все пак не може да се отрече, че притежават проницателен ум и вродено влечение към науката....
По време на ядене седят на земята върху кучешки или вълчи кожи.

Castelfest in the Netherlands - DevianArtist

Страбон:
Страстно обичат войната, горда, устремена в боевете раса (галите - келти на гр.).
Към искреността и смелостта им трябва да добавим и детинското им самохвалство и слабостта им към украшенията.

Celtic Crosses - DevianArtist

Келтското изкуство се характеризира с известна дистанцираност спрямо изобразяваната действителност, която понякога води до абстракция.
Източник на вдъхновение обикновено е растителния и животински свят, претворяван в силно стилизирани композиции с фини, изящни черти, изпълващи цялото свободно пространство.
Това е изкуство на абстракцията, илюзията и недоизказаността в противовес на тогавашното гръцко изкуство.


Celtic art: iron panoply
Museum of Epernay


специфични за начина на живот и душевността на келтите са:
загадъчност, говорене с недомлъвки, използване на илюзии и метафори.

Thursday, June 23, 2011

Да приемаш различният...

споделено в един форум

Ние сме отгледани в общество, което ни дресираше.
Това се смяташе за възпитание.
Да си Послушен беше по-важно, отколкото да Бъдеш.
Да се държиш подобаващо беше по-значимо от това да зачиташ (под "зачиташ", слагам смисъла на приемането на това, че някой е различен и има право да съществува такъв, без да се налага да отговаря на очакванията ти за него).
Да отговаряш на очаквания беше по-важно, отколкото да имаш творчески импулс и спонтанност.
Да проявяваш съжаление беше по-важно, отколкото да прявяваш съчувствие и разбиране.
Да спориш, беше равно на това да се докажеш.
Да победиш в състезанието беше най-важно, другите, техните вълнения и ценности не бяха съществени.
Оттам, да усетиш някого се считаше за страшна глупост.
Всичко това беше с цел Контрол.
Контролът поражда страх, а страхът е обратното на Любовта.
А както са казали The Beatles ;) All we need is Love

Sunday, June 19, 2011

Плетен Хляб в три цвята


Необходими продукти:

Спанак - 200г
Мая суха - 15 г
Растително масло - 60 мл
Червен пипер, сладък - 1 ч.л.
Маково семе - 5 г
Кимион - 1/2 ч.л.
Брашно бяло - 960 г
Морска сол - 1 1/2 ч.л.
Пипер капия - 1/2
Тиква /цигулка/ - 350 г
Сусам - 5 г


Начин на приготвяне:

За зелено тесто:

За зеленото тесто е необходимо да смелим спанака с малко вода/100 мл/ ,20 мл растително масло и 1/2 ч.л. морска сол в блендер. След това добавяме готовото пюре от спанак в пресятото брашно /320 г брашно - 1/3 от цялото количество/ и размесено с 5 г мая. Замесваме тесто и оставяме на топло място за час.


За червеното тесто:

Към пресятото брашно 320 г, размесено с 5 г мая и червения пипер добавяме приготвено пюре в бледнер от червената капия, 100 мл вода , 20 мл растително масло и 1/2 ч.л морска сол. Омесваме тесто и оставяме на топло за около час.

За жълтото тесто:

Процедурата е същата. Тиквата се нарязва на парчета, сварява се и се разбърква на пюре с 20 мл растително масло, 50 мл вода и 1/2 ч.л. морска сол. Пюрето се добавя в пресятото брашно, размесено с 5 г мая. Замесваме тесто и оставяме на топло за около час.


Когато тестата са готови, на набрашнена равна повърхност ги оформяме във вид на еднакви издължени пръчици.
Съединяваме трите края на пръчиците и ги заплитаме в не много стегната плитка.
Отново фиксираме краищата.
Оставете готовата плетеница на топло място за 30 минути.
След това напръскайте повърхността с капки вода и посипете върху различните цветове тесто маковото семе, сусама и кимиона.
Пече се в добре загрята фурна до 220 градуса за 30-35 минути.

Цветният хляб е готов.
Добър апетит!

Източник: www.foodclub.ru

Saturday, June 18, 2011

Organica Dobrostan: „Забравените”

Organica Dobrostan: „Забравените”: "Скъпи приятели, ето обещаната статия от Калин:

Имало е времена , в които човекът е живял дълго и хармонично. Освен че прекарвал много време на открито, имал добра връзка със земята и слънцето, за храна използвал диви растения. Лека полека започнал да култивира определени видове и постепенно да забравя диворастящите. Според даосите човекът започнал да отглежда храна , която храни паразитите в неговото тяло , но не и самия него, все по-малко харесвал вкуса на неотглежданите от него растения – даосите ги наричат „забравените”.



Хората прекарват най-голямата част от времето си работейки за прехраната си и накрая получават баластра , която носи моментно удовлетворение последвано от дълги часове на физически , емоционален и психически спад . Още през 50-те години на миналия век се е говорило за „болестта на разреденост”. В следствие на деминерализация на тялото човек работи с много малък процент от потенциала си. Дори био-зеленчуците са с много по-малка хранителна стойност( ако въобще могат да се сравняват ) от диворастящите.С всяка своя намеса хората само разболяват земята и тя не може да отгледа нищо освен болни растения, нуждаещи се от много грижи. Там където човешка ръка не е пипала, изникват съвършени растения , каквито и най-гениалните агрономи никога няма да създадат.Единствено се иска от нас да се месим по-малко . Горите , дори поляните в градските паркове са пълни с места , където е трудно да не газиш върху храна.



Тези растения се намират през всички сезони. Те винаги израстват в най-подходящия за тях момент да развият максимума на потенциала си. За природата няма лошо време, ако времето е влажно растат зелените, ако времето е сухо зреят плодовете. Животът, който наблюдаваме на повърхността през топлите месеци е под повърхността през студените, тогава грудките и корените са с най-голяма сила. Един от начините да адаптираш цялото си същество към метеорологичните условия и заобикалящата те среда е да включваш колкото е възможно повече от тези растения в менюто си. Те са богати на адаптогени, вещества който се натрупват в тялото и то ги ползва в момент на нужда , понякога и след месеци- глухарчетата ядени през пролетта могат да помогнат срещу депресии в края на лятото или липса на тонус през зимата, боровинките и ягодите борят тъгата и белодробните проблеми през дъждовната есен, пащърнака и земната ябълка ядени през зимата, ще пазят тялото от прегряване в горещите летни дни .

Друг основен проблем в човешкото хранене е преяждането. 90% от случаите човек се храни в опит да задоволи емоционални нужди. Приемана по този начин храната не изпълнява истинската си функция- да помага на тялото да е в добра комуникация със заобикалящата го среда. Като цяло тялото рядко изпитва глад, често когато си мислим че сме гладни, сме всъщност жадни, притеснени или превъзбудени . Ясен показател, за това дали си ял колкото и каквото ти е нужно, е дали след хранене можеш да продължиш заниманията си със същата енергия и концентрация.

Когато човек се храни емоционално той изпитва неустоимо привличане към определени храни и трудно спира с нужното количество по сигнал на тялото. След моментното удовлетворение следва няколкочасово излизане на тялото от шока, и дори да не заспим в най-добрия случай губим интереса си към всичко наоколо. Единственият начин да избегнем тази адаптация на тялото е нова доза стимуланти- кафе, захар. Този цикъл няма как да продължи дълго без да се появят болести.

Приемайки повече диви растения човек се задоволява с по-малки количества храна, чувства се сит и енергичен. В много случаи хранителните навици, започват да се променят естествено. Хора пиещи по 2 л. кола на ден след едноседмична употреба на AFA (синьозелени водорасли ) започват да изпитват дори отвращение към колата.

В началото е хубаво да се хапват по няколко такива растения преди другото ядене, да се дъвчат дълго , докато станат на каша в устата. Изчакайте няколко минути и усетете колко сте гладни. Няма да е изненада , ако вече не сте гладни. С времето със сигурност ще се развива по-точна преценка каква храна и колко ни е нужна. Силно стимулиращите храни и напитки няма да са толкова нужни и лека полека ще отпаднат, с тях и доста от съпътстващите ги навици.



Още нещо,което прави тези растения толкова ценни е техния детоксикиращ и имуномодулиращ ефект. Те имат стимулиращо черния дроб действие , на който му се налага да се справя с огромно количество токсини , обикновено непосилно за него. Отделно вкусът и ароматът им пъди паразитите от тялото.

Богати на сложни, есенциални захари те подобряват комуникацията между отделните клетки на имунната система, което я прави много ефикасна срещу вируси , бактерии, гъбички , ракови клетки и други. Много неща ще останат неоткрити от науката за тези растения, но историята показва , че те са любимата храна на най-развитите човешки същества- йогини, даоси, будистки монаси, есеи.

Лесно е да ги включим в менюто си- сокове, шейкове, салати, основни,десерти, а и там където растат е по освежаващо от магазините за „хранителни стоки”. Всичко , което се иска от нас е да си ги спомним и да не ги забравяме пак !

Saturday, June 11, 2011

Mtv - Mister FURRY

:) ;)

- а ты умрешь?

- умру.

- и я умру?

- и ты тоже.

- а почему мы все умрём?

- просто мир так устроен. Кто-то рождается, кто-то умирает. Обычно те, кто старше, умирают раньше тех, кто младше.

- и что потом бывает в мире?

- всё то же самое, только с другими людьми.

- нет, я не хочу такой мир, мне он не нравится. Давай его переделаем.

Friday, June 10, 2011

"Селестинското пророчество", Джеймс Редфийлд

Джобен пътеводител към деветте откровения

Първо откровение: Повратна точка

В човешката култура се наблюдава ново духовно пробуждане - пробуждане, дължащо се на факта, че достатъчно голямо количество хора, което можем да определем като критична маса, започват да гледат на своя живот като на духовно пътешествие, като на приключение, в което сме водени от мистичния случай.

Първото откровение е откровение за пробуждането на съзнанието и се отнася до мистичните случайности, които стават в живота на всеки от нас. Векове наред на тези явления се е гледало като на чисто стечение на обстоятелствата, в което не може да се открие никакъв смисъл. Но когато преоценяваме духовните измерения на своето съществуване и отворим съзнанието си, започват да ни се случват събития, които не можем да пренебрегнем и оставим незабелязани. Как например да си обясним, че се случва някоя сутрин да се събудим с мисълта за стар приятел, когото не сме виждали отдавна и който ни се обажда по телефона още същия ден? Как става така, че среща, която не предвещава нищо особено, може да доведе до прелом в кариерата или във взаимоотношенията ни, да ни открие неподозирани таланти в самите нас?

Швейцарският психолог Карл Густав Юнг нарича това явление синхронност, усещането за наличие на дълбок смисъл за определени житейски съвпадения и случайности. Ако наистина се постараем да разберем същността на тези явления, то непременно ще стигнем до извода, че те свидетелстват за проявлението на Божествената сила в нашия живот. Ние не сме се озовали тук, в този живот, по силата на някаква случайност, за да разиграваме безсмислена драма. Нашият живот има предназначение, съдбовна предопределеност. Водени сме от мистично провидение.

Можем лесно да проследим проявлението на подобна синхронност в ретроспеция, когато се обърнем назад към съдбовните обрати на нашето минало: как сме живели и сме се формирали в семейството, от което произхождаме, как хората са повлияли върху началните ни интереси и избора на образование и професия, какви пътища са се кръстосали, за да ни доведат до онова, които представляваме сега. Много по-трудно е да запазим усета си за проявленията на синхронност в настоящия момент. С кого ще се срещнем днес? Каква информация ни носи онова, което става, за да определи житейската посока, в която да поемем?

В нас възниква непросредственото желание да разберем повече за този процес и за това накъде извеждат тези мистични случайности. Дори се питаме понякога: Наистина ли са действителни? Толкова важно ли е да можем да улавяме явленията на синхронност? Подобни въпроси веднаги ни отвеждат към Второто откровение.

Второто откровение: Разширено настояще

Новото духовно пробуждане е създаване на по-широкообхватна гледна точка към света, която идва на мястото на нашето петвековно отдаване на светските проблеми по оцеляването и удобствата. Макар че вниманието към технологическия напредък е нещо наистина важно, нашето пробудено съзнание за житейските съвпадения ни открехва за истинския смисъл на човешкия живот на тази планета и за същинското естество на нашата вселена.

Второто откровение ни позволява да прозрем историческата значимост на своето пробуждане. Едва сега започваме да осъзнаваме, че векове наред сме съществували, потънали в дълбок сън. Когато с пробудено съзнание преживеем така наречените

"Селестински мигове на озарение", ние се отърсваме от вкопчването си в материалната сигурност и благополучие.

Европейският ренесанс започва тогава, когато хората загубват доверие, че църковните служители могат достоверно да им представят духовната реалност. Тогава те предоставят на науката възможността да изследва обкръжаващия ни свят и да разкрие духовната природа на човека. И учените са се заели да изследват силите, които съвсем доскоро се вярваше, че са движещи за нашата вселена.

Но загубата на доверие, предизвикана от провала на църковните служители, е създала дълбоко чувство за екзистенциална несигурност. Какъв е истинският смисъл на човешкия живот? И ето, че човекът е започнал да се опитва да преодолее чувството си за несигурност, като е пренасочил вниманието си към друга цел: материалния напредък. Ние сме решили да се устроим на тази земя, като подобрим материалните условия на своя живот - поне докато започнем да разбираме истината за духовната ситуация, в която се намираме.

По време на индустриалната революция, се е стигнало до големи технологични придобивки, които са затвърдили отново програмата за "напредък", която сами сме заложили в своето съзнание. Почти сме изгубили потребност от духовно познание. Погълнати от своите светски грижи и интереси, ние сме възприели илюзията, че живеем в рационална и предсказуема вселена, където случайността няма никакъв смисъл.

През последните десетилетия на нашия век, под въздействието на новите открития на самата наука, този възглед, че светът е лишен от духовна мистичност, започва постепенно да се разгражда. Ние започваме да разбираме напълно Второто откровение, когато схванем онзи исторически импулс, който ни извежда към нов, мистичен, по-духовен поглед на света.

Третото откровение: Въпрос на енергия

Понастоящем вече започваме да установяваме, че вселената, в която живеем, не е една изцяло материална вселена, а вселена на динамична енергия. Всичко съществуващо представлява поле на сакрална енергия, която можем да доловим и почувстваме интуитивно. Още повече че ние, хората, сме в състояние да проектираме своята енергия, като се съсредоточим в желаната посока (накъдето насочим вниманието си, нататък потича и енергията), оказвайки въздействие върху други енергийни системи и повишавайки степента, в която се случват съвпаденията в нашия живот.

Откритията на Алберт Айнщайн в началото на двайсети век са погребалната камбана на нашия стар, лишен от сакралност, поглед на света. От средата на осемнайсети век до времето на Айнщайн науката е разглеждала вселената в съответствие с механистичната теория на Исак Нютон. Според Нютон материята и атомите, от които тя е изградена, са твърди частици, които взаимодействат помежду си по силата на неотменни природни закони.

Нютон поддържа теорията, че ние живеем във вселена, която функционира механично като съвършен часовников механизъм. Всяко явление в тази вселена се смята за резултат на физическа причина, която подлежи на установяване, както поведението на билярдните топки, които се удрят една в друга по предсказуем, систематичен начин. Галактиките, звездите, планетите, всичко се намира в състояние на систематично движение по силата на гравитацията, която поддържа едни небесни тела да

обикалят около други, по-големи тела, Нютоновите идеи навеждат на илюзията, че тази вселена е лишена от всяка мистичност.

И ето, че с редица поразителни прозрения Айнщайн обръща целия този възглед за света с главата надолу. Той показва, че материята не е в крайна сметка твърда. Тя представлява в действителност свита до голяма плътност и получила форма енергия. Всички открития на Айнщайн със същата сила трасформират старите възгледи за света. Времето не е постоянна величина, то е относително и зависи от масата и скоростта на даден обект. По-нататъшните изследвания в областта на физиката са довели до откриването на частици, които се явяват на две места едновременно или изчезват и се появяват отново на места, напълно невероятни от гледна точка на законите на Нютоновата вселена.

Ние постепенно отваряме своето съзнание, за да доволим истинската мистерия на този свят. Живеем във вселена, която се състои от динамични енергийни полета, в динамична вселена, в чиято динамика сме включени и ние самите. Ние представляваме сложни енергийни системи, нашите биополета се простират отвъд собственото ни физическо тяло и достигат до други енергийни системи, на които оказват влияние.

Четвъртото откровение: Борба за енергия

Често хората се откъсват от великия източник на енергия за нашите енергийни системи и се чувстват слаби и несигурни. За да се сдобием е енергия в такива случаи, ние сме готови да манипулираме или принудително да привличаме вниманието на другите, за да черпим по този начин енергия от тях. Когато успеем да постигнем власт над тях, усещаме прилив

на сили, но веднага щом загубим влияние, отново отслабваме и оставане още по-изчерпани, така че се налага да водим битка за възстановяване на отнетата ни енергия. Съперничество и борба за оскъдната човешка енергия - това е причината за всички конфликти между хората.

Големият принос на психолозите на нашето време -Карл Юнг, Ото Ранк, Нормън О. Браун и Ерик Берн -се състои .в това, че те показват как хората са мотивирани в своите действия от дълбоко чувство на несигурност. Ние се чувстваме самотни и се стремим да намерим сигурност чрез самоутвърждаването си в очите на останалите хора. Ще ни се да чувстваме как другите се отнасят с уважение към нас и се съобразяват с нашата компетентност и социален статус. И умело се опитваме да повлияем върху това отношение, като диктуваме мислите и мненията на околните.

Можем да си направим експеримент и да се самонаблюдаваме внимателно - непременно ще установим, че това наистина е така. Когато сме сами, често изпитваме тревога, мислите ни са неясни, чувстваме се несигурни в своята самооценка и статус. Но когато сме заедно с човек, който се отнася с внимание към нас, вслушва се с респект в мнението ни, то ние изведнъж започваме да усещаме прилив на нови сили и жизненост. Мислите ни започват леко да се нижат, става ни ясно кои сме и какво представляваме всъщност. Тъкмо това усещане ни съблазнява и мотивира. Още от ранно детство започваме да усвояваме различни подходи в общуването, с помощта на които да подвеждаме и подчиняваме останалите на собствените си становища.

Освен това на всеки от нас е познато преживяването, в което някой човек се опитва да урони нашето самочувствие и увереност в онова, което знаем и можем, за да ни обърка и да ни направи свои марионетки. А опитаме ли се да се опълчии срещу подобно поведение, в което ни подценяват и извеждат от равновесие, веднага възникват неразбирателства, които често е трудно да бъдат разрешени.

Такива негативни сблъсъци са често срещано явление в човешките взаимоотношения, но едва сега започваме да ги разбираме в плана на енергийната динамика. Когато тласнем някого към това да се подчинява и съобразява с нашата воля, то ние всъщност черпим енергия от енергийното поле на този човек, повишавайки по този начин собствената си енергия. Но вече ни е известно и това, че такъв начин да си открадваме допълнителна енергия от останалите е неправилен. Ние всички имаме на свое разположение един друг източник, Божествения първоизвор на духовна енергия, който ни гарантира пълна сигурност.

Петото откровение: Заветът на мистиците

Чувството за несигурност и агресията престават, когато почувстваме връзката си с Божествената енергия в самите нас, връзка, за каквато говорят мистиците от всички религиозни традиции. Усещане на светлина - прилив на жизненост - и постоянно чувство на любов са измеренията на тази връзка. Ако тези измерения присъстват, значи, че връзката е действителна. Ако ли не, само се претендира за нея.

Всяка религия има своите мислители мистици, които са успели да прозрат отвъд религиозната догма, за да проникнат на практика във вътрешната й истина. Всички тези мистици са единодушни в своето послание: всеки човек е свързан с Божествената енергия. Наш е изборът дали да отворим съзнанието си за тази връзка и този избор може да бъде само съзнателно направен, дълбоко почувстван и осмислен.

Мистиците са оставили описания на самото естество на това преживяване на връзка с Божественото и са ни дали някои точни критерии, по коит ода съдим за собствените си опити. На първо място те разказват за такъв прилив на жизненост, че сякаш човек изведнъж започва да чувства, че „не стъпва но тази земя”. Сьществуват и свидетелства, че някои мистици дори са левитирали по време на тези състояния на екстаз.

Друг показател е чувството на еуфория, радост, душевен мир - независещ от конкретната житейска ситуация, в която се намира човек, и освобождаващ душата от всякакво пристрастие към земните неща. Освободен така, човек действа и твори по съвест.

И накрая, чувството на любов е най-често описваната характеристика на истинската вътрешна връзка с Божественото. Преживяването не се състои в това да си кажеш, че обичаш или трябва да обичаш. То е действително състояние на любов. При това често е бивало неразбрано, защото ние сме свикнали да мислим, че човек трябва да има обект на своята любов, за да обича. Ние обичаме своя годеник или годеница, детето си, родителите си или дори някакъв вид деятелност. Но мистичното състояние на любов е любов като постоянно общение с Бога.

Тези критерии ни дават възможност да разберем дали сме отворили в себе си канала за приемане на енергията, която ни е вътрешно достъпна. Когато веднъж преживеем това състояние на свързаност, никога вече не можем да го сбъркаме. Ние започваме да се сдобиваме със сила и енергия не от вниманието и подчинението на другите хора, а от собствения си бликнал и нарастващ вътрешен извор, който ни води да търсим своето духовно предназначение.

Шестото откровение: Освобождаване от миналото

Колкото по-постоянна е връзката ни с Божественото, толкова по-ясно осъзнаваме онези моменти, кога го губим връзка, обикновено под влияние на някакъв стрес. В подобни мигове сами можем да установим по какъв начин изсмукваме енергия от другите. Когато си дадем ясна сметка за собствения си метод на манипулиране на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, по-лесно става да го преодолеем и да поддържаме по-трайна връзката си с Божествения първоизточник, което пък ни помага да открием индивидуалния си път на развитие в живота и своята духовна мисия - какъв може да бъде нашият личен принос за духовната еволюция на света.

Когато открием и преживеем вътрешен контакт с извора на Божествената енергия в самите нас, ние започваме остро да чувстваме онези моменти, когато губим този контакт. Лесно е да установим, че това става обикновено в моменти на стрес, когато се чувстваме особено несигурни и ни се струва, че се налага отново да вземем в ръце своя живот и взаимоотношенията си с хората.

Тъкмо в тези моменти и при такива обстоятелства можем да установим какъв по-специално е собственият ни подход на манипулация на останалите хора с цел да черпим енергия от тях, да определим спецификата на онова, което аз наричам "властни драми". Това са форми, чрез които се упражнява власт над другите хора и които обхващат широк спектър от проявления от напълно пасивни до крайно агресивни. Например когато, за да упражняваме власт над даден човек, ние влизаме в ролята на онеправдани и започваме да му внушаваме, че е виновен, задето не прави достатъчно за нас (черпейки енергия, когато той или тя изпадне в тази "клопка на виновност" и започне да ни обръща повече внимание), тогава властната ни драма може да се определи като драмата ма "горкия

Ако, от друга страна, се стремим да упражняваме влияние над останалите по недотам пасивен начин, като се поставяме встрани на ситуацията, държим се резервирано, непроницаемо и двусмислено - с надеждата.да накараме някой да се заинтересува от това що за хора сме ние, да започне да ни наблюдава, да се опитва да ни разгадае, като по този начин черпим енергия благодарение на интереса, който този човек проявява към нас, в този случай се поставяме в ролята на "затворения".

По-агресивно е поведението на човек, който се опитва да упражнява влияние над другите, като все им "намира грешки" и ги кара да се чувстват постоянно под нечий зорък критичен поглед и да се самоконтролират - подход, който може да се определи като "взискателен" и при който човек черпи енергия, като съзнателно принуждава хората да се съобразяват с него.

Ако искаме да не изпадаме в такива властни дра"ми, всеки от нас трябва преди всичко да идентифицира по-специално "драмата", която е склонен да разиграва, за да черпи енергия от другите, а когато не е само една, всичките си "драми", и ясно да осъзнава своите манипулации винаги, когато ги допусне. Защо? Защото ние се освобождаваме от всеки несъзнаван навик, когато напълно го издигнем в светлината на съзнанието, и така можем да удължим периодите, в които сме свързани с Божествения първоизвор, периоди на доверие и любов, които открехват за нас истинския смисъл на живота ни, нашето духовно призвание.

Когато осъзнаем коя е нашата специфична властна драма и установим трайна връзка с вътрешния си извор на енергия, тогава ние се освобождаваме от онова, което ни пречи да погледнем на себе си и на своя живот по един по-достоверен начин. Тогава, първо, можем да видим как взаимоотношенията на енергийно ниво в семейството, в което сме се родили, са предизвикали и формирали нашата властна драма и са възбудили отделните му членове. След това можем да отидем отвъд тази борба и да прозрем духовния смисъл, който се крие зад семейната ни опитност от ранното детство.

Трябва да се погледнем отстрани и да си зададем въпроса: Защо съм се родил точно в такова семейство? Каква чувствителност е трябвало да се развие в мен и към кои страни на живота? За да си отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме внимателно начина на живот и на двамата свои родители и тогава да се запитаме: Какво е трябвало да усвоя от своя баща? В какво е неговата сила, какви способности и дарби притежава той? Какво е искал да постигне в живота, но не е могъл?

По същия начин трябва да преразгледаме и живота на майка си и да поставим и по отношение на нея пак същите въпроси. Какъв е бил смисълът на нейния живот? Към какво се е стремила тя на този свят, независимо с какъв успех?

Посредством този анализ можем да установим какъв е нашият житейски старт, кои са онези два житейски подхода, с които е трябвало да влезем в досег през ранното си детство, за да ги интегрираме в собствения си опит. Когато погледнем от духовна гледна точка, можем да установим у родителите си две представи за живота, които изглеждат донякъде различни и дори противоположни. Но затова сме се родили тъкмо в това семейство, за да разрешим техните противоречия и да обединим органично истините, чиито носители са те, на по-високо ниво.

Такъв е духовният процес, чрез който едно поколение развива духовната реалност, която е наследило от предходното, и дава тласък на нейната еволюция към все по-истинни форми. Смисълът на целия ни живот е в това да намерим обединяващата истина на семейството, в което сме се родили, и постепенно да развиваме тази истина във все по-висши и по-висши форми, докато открием предназначението си в това да дадем пълен израз на тази истина. Когато разберем това и установим какво е посланието, което трябва да предадем на света, ще видим, че всичко, което сме преживели, всички явления на синхронност са били всъщност подготовка за тази наша мисия. А чрез осъществявенот й съдействаме за издигане съзнанието на света.

Седмото откровение: Потокът на еволюцията

Когато разберем каква е нашата лична мисия, с това се дава нов тласък на хода на мистичните случайности, който ни води към нашето съдбовно предопределение. Първоначално сме изправени пред проблем, който трябва да разрешим, при което започват да ни се явяват сънища, видения, интуитивни прозрения, водещи ни към намиране на отговорите, които обикновено ни се дават по силата на синхронността от някой човек.

Когато открием веднъж "истината", която сме дошли да кажем - нашето собствено послание за смисъла и предназначението на човешкия живот -при нас все по-често започват да се проявяват мистични съвпадения, явленията на синхронност. Когато открият своята мисия, някои от нас биват подтикнати да сменят професията си. Други откриват, че са точно на онова място, което им позволява да предадат на хората своята истина. Други пък продължават да практикуват своята професия, като едновременно следват духовната си мисия като призвание, отделно от упражнявания вид

дейност. Но независимо на какъв етап от развитието си се намираме, непременно ще установим, че проявите на синхронност в живота ни имат пряко отношение към това доколко следваме собствената си мисия.

Ние започваме по-ясно да осмисляме проявлението на мистичните съвпадения. Явява ни се интуитивно предчувствие или видение, представяме си, че казваме нещо на някого или че отиваме някъде и предприемаме нещо. Понякога представата може да не е съвсем ясна. Но ако последваме своята интуиция, започват да се случват неща, които сякаш следват определен план и ние започваме да разбираме защо вътрешното ни предчувствие ни е тласнало именно в тази посока. Всяко следващо събитие поражда нови предчувствия, които ни насочват къде да идем, кои групи хора се нуждаят от нашата истина и по какъв начин да им я дадем.

Сънищата са особено ценни, когато трябва да определим по кой път да поемем. Те притежават типична повествователна структура: сюжет, действащи лица, действие. Колкото и странен да ни се струва един сън, ние можем да анализираме неговия сюжет. Какви реплики си разменят действащите лица? От какви чувства са обхванати? Към какво се стремят? От кого се опитват да избягат? Вземете сюжета на съня и го наложете върху сюжета на вашия живот. Кои са общите елементи? Дали и в живота ви не се случват аналогични събития, без да си давате сметка от това? А може би насън са ви се явили събития, които бихте искали да изпитате в живота? Или сънят е предупреждение да избягвате дадени действия на всяка цена? Винаги трябва да бъдем будни за тези послания.

Осмото откровение: Междуличностна етика

Ние сме в състояние да предизвикаме по-активното проявление ма пътеводните случайности в нашия живот, ако издигнем своето съзнание по начин, че да повишим нивото на съзнание и на хората, с които се кръстосва житейският ни път. Трябва да полагаме специални грижи да не загубим вътрешната си връзка с Божествения първоизвор на енергия, изпадайки в романтични увлечения. Много резултатна може да се окаже работата в група, когато всички отправят енергия към всеки един от групата, така че да се повдигне нивото на неговото съзнание. За децата е от особено значение да им бъде доброволно отдавана енергия, за да растат с чувство за сигурност и да се развиват правилно. Когато съзираме красотата във всяко лице, ние издигаме нивото на съзнание на околните, давайки им възможност да се проявят в тяхната най-мъдра същина, като по този начин увеличаваме шансовете си да чуем от тях нещо важно в смисъла на синхронните послания.

Когато повишената ни способност да забелязваме случайните съвпадения постепенно ни изведе към осъзнаване на нашата мисия в живота, все повече започва да ни прави впечатление, че по-голямата част от синхронните послания стигат до нас посредством другите хора. Когато получаваме неохбоходимата ни информация в необходимия момент, тя най-често идва до нас чрез думите или писанията на друг човек, което понякога става при най-необичайните обстоятелства.

Но ето че възниква въпросът: Колко такива най-ненадейни срещи продължаваме да пропускаме само защото се притесняваме да се вслушаме в добронамерената забележка на някой непознат или да направим първата крачка, за да завържем разговор? Започваме да се учим да бъдем бдителни за всяка възможност да получим значимо послание, защото вече сме разбрали, че то може да дойде от всекиго.

Нещо повече, вече започваме да си даваме сметка, че колкото повече внимание отделяме на хората, толкова повече им помагаме да ни предадат някаква важна истина за нас самите. Със своето внимание ние можем да издигнем нивото на енергия на хората, с които пътищата ни се кръстосват, фактически, така че те започват да се чувстват по-проницателни, способни по-ясно да видят и изразят представите и разбиранията си, така че да ни предадат своята истина за живота. Техниката за такъв вид "издигане на съзнанието" е да съсредоточиш вниманието си върху лицето на другия по определен начин. Когато гледаме на човека с любов, ние можем да съзрем неговата висша същност, боговдъхновената му душа, Божественото в неговото лице.

Този подход в междуличностните отношения може да се прилага в груповата работа. Когато всеки от членовете на групата изпраща енергия, за да издигне съзнанието на онзи, който говори в момента, могат да бъдат постигнати забележителни нива на енергия и прозрение. А в светлината на това откровение всяка активност - придобиват по-висш духовен смисъл. Когато хората започнат да общуват помежду си по съзнателно духовен начин, човешката култура бързо ще започне да придобива духовна форма.

Деветото откровение: Появата на една нова култура

Докато ние всички се развиваме по посока на пълното осъществяване на духовната си мисия, технологичните средства за осигуряване на

съществуването ще станат напълно автоматизирани, а хората ще съсредоточат цялото си внимание върху синхронния принцип на духовно развитие. Това развитие ще помогне на хората да достигнат все по-високи енергийни нива и състояния, докато най-сетне нашите тела се трансформират в духовната си форма и обединяват това измерение на съществуването с измерението на отвъдния живот, поставяйки по този начин край на цикъла на раждане и смърт.

Като се установи постоянна връзка с вътрешния първоизвор на Божествена енергия и се поддържа непрестанен стремежът за осъзнаване духовната мисия на човечеството, културата ще продължи да се преобразява. Деветото откровение представлява разбиране за еволюцията в културата.

Специалисти предричат, че през двайсет и първи век в културата ще настъпят толкова бързи промени, че ние ще започнем да сменяме работата и дори професията си многократно в рамките на един човешки живот. Благодарение на компютрите и други технически достижения ние ще оставим технологическата ера зад гърба си и ще навлезем в информационната ера. В центъра на нашето внимание вече няма да бъде това все повече и повече да създаваме потребните на цивилизацията продукти, а по-скоро бързата ориентация какво да се създава, кога и как по-бързо да се създава.

Продължавайки да еволюираме духовно, ще усвоим във все по-голяма степен автоматизацията на основните средства за производство и всеки индивидуално ще може да съсредоточи вниманието си върху своето духовно предназначение. Вслушвайки се в своята интуиция, ще се научим да бъдем на точното място в точното време, така че да предложим своята единствена и самобитна истина на другите. И ще се отплащаме за получената синхронна информация на онези, които ни я предоставят. Когато автоматизацията бъде завършена, даването като духовен процес ще стане доминиращата структура на икономическия живот.

Тогава животът ще бъде напълно съсредоточен върху личната еволюция, провеждана посредством синхронни взаимоотношения с другите хора. Постигайки все по-високи нива на енергия по пътя на развиването на нова "междуличностна етика", нашето тяло все повече ще увеличава нивото си на енергийна вибрация, докато се превърнем в напълно духовни същества още тук, на планетата Земя. Когато това стане, ние ще живеем не само във физическото измерение, но в същото време и в измерението на отвъдния живот. По този начин двете измерения ще се обединят в едно и така цикълът на раждане и смърт ще достигне до своя край.

Вътрешно виждане за бъдещето

Какво бъдеще ще си създадем ние, хората, зависи само от нашия избор. Можем да се обърнем към вътрешното си духовно наследство и да осмислим живота си, като открием кои сме и накъде сме се отправили, а можем също така и да се самозатворим в страховите си видения.

Учените предупреждават ежедневно, че човешкото общество не може да продължи да се развива в настоящата безпросветна посока, че обичайните за нас подходи към нещата ще ни доведат в крайна сметка до пренаселеност на планетата, унищожение на екосистемите, отравяне на нашата физика и катастрофална промяна на климата. Науката предрича поредица от мощни земетресения и повишена вулканична активност. В същото време икономическата разруха и ограничените правителствени бюджети ще дадат тласък за повишаване на агресията, престъпността и алиенацията.

Ала в същото време зад тези очаквания на най-лошото има все по-нарастващ брой хора, които разбират, че съществува духовна алтернатива на всичко това. В известен смисъл става драматична поляризация на мнението по отношение на бъдещето и съвсем ясно се поставя въпросът; Ще се примирим ли с този апокалиптичен сценарий на бъдещето, за да се посветим в преходното настояще, или съзнателно ще приемем идеята и ще станем съучастници в създаването на едно бъдеще на любов и духовна перспектива? Имам чувството, че наближава времето, когато всеки ще трябва да даде своя отговор на този въпрос, време на голяма битка -и героите вече са налице.

Мъдрост за всеки ден


д-р Уейн Дайър

1.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: вникни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

2.Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.

3.Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.

4.Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.

5.Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.

6.Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

7.Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?

8.Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!

9.Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните.

10.Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.

11.Всичко в света е свързано чрез мисълта.

12.Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.

13.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.

14.Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.

15.Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

16.Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.

17.Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО.

18.Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

19.Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.

20.Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.

21.Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.

22.Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност.

23.Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.

24.Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.

25.Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

26.Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.

27.Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?

28.Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.

29.Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.

30.Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената.

31.Каквото дадем, това ни се връща.

32.Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.

33.Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.

34.Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.

35.В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.

36.Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

37.Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.

38.Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.

39.Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

40.Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.

41.Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.

42.Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.

43.Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.

44.Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.

45.Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.

46.Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.

47.Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.

48.Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.

49.Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.

50.Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.

51.Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.

52.Интуицията е любящо напътствие.

53.Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.

54.Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.

55.Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.

56.Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.

57.Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение, - благополучието ще бъде твоята награда.

58.Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си."

59.Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.

60.Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.

61.Стареенето е само заучен начин на съществуване.

62.Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.

63.Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.

64.Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.

65.Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.

66.Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.

67.Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.

68.Бог работи с теб, а не вместо теб.

69.Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.

70.Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.

71.Чудесата.се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.

72.Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!

73.Не искай нищо и ще получиш много.

74.Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.

75.Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.

76.Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.

77.Изобилието идва, когато обичаме това,което правим.

78.Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.

79.Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.

80.Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието.

81.Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.

82.За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.

83.Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.

84.Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.

85.Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?

86.Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.

87.Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.

88.Получаваме само онова, което желаем да приемем.

89.Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.

90.Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.

91.Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.

92.Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.

93.Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.

94.Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.

95.Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.

96.Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.

97.Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.

98.В съвършената Вселена няма случайности.

99.Всички ние сме част от безкрайна Вселена.

100.Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.

101.Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.

102.Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.

103.Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.

104.Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.



Достатъчно

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.

- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. 
Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: 
Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл 
Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. 
Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. 
Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. 
Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. 
Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. 
Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!' 

Той се просълзи и се отдалечи.

Значението на прошката

Един от случаите, описан от Джордж Ричи:

Това било през май 1945 година, в края на войната, когато Ричи бил изпратен в състава на малка група лекари в току що освободен нацистки концентрационен лагер, който се намирал вече на територията на самата Германия, недалеч от Вупертал, за оказване на спешна медицинска помощ на намиращите се там затворници. Хиляди хора от различни страни на Европа, мнозина от които евреи по народност, били на границата на гладната смърт. На мнозина вече нищо не можело да се помогне. Така че, въпреки лекарските усилия и подобреното хранене, ежедневно умирали десетки хора. За самия Джордж Ричи видяното в лагера се оказало по-лошо и от най-страшните преживявания на фронта. Така се запознах със Странния Бил Коди!"

Това не било истинското му име. Така го нарекли за по-лесно американските войници. По произход той бил полски евреин, а истинското му име Джордж Ричи едва успял да разчете в документите му и, разбира се, не могъл да го запомни. От самото начало обаче, повече от всичко го поразил необяснимият факт, че в сравнение с всички останали затворници от лагера, повечето от които едва можели да ходят, Бил Коди изглеждал съвсем различно: „Той ходеше изправен, очите му бяха светли и ясни, енергията му неизчерпаема." А тъй като владеел пет чужди езика и бил нещо като неофициален преводач в лагера, помощта му при подреждането на архивните дела и установяването самоличността на живите и умрелите, била незаменима. Удивлението на Ричи обаче се засилило още повече, когато се запознал отблизо с Бил Коди в процеса на самата работа. Ето какво пише той за това: „Макар Странният Бил да работеше по 15 или 16 часа дневно, при него не се забелязваха никакви признаци на умора, докато ние залитахме от изтощение. От него сияеше състрадание към затворените другари и неведнъж това сияние ми вдъхваше нови сили, когато куражът ми се изчерпваше."

Накрая Джордж Ричи не могъл да намери никакво друго обяснение за необикновените физически и душевни сили у Бил Коди, освен предположението, че той, за разлика от всички други затворници, е в лагера съвсем отскоро. Какво било изумлението му, когато от документите на Бил Коди, съхранявани в лагерния архив, Джордж Ричи узнал, че той се намира в лагера вече цели шест години: „Ето защо бях много учуден, когато, надниквайки веднъж в документите на „Странния Бил", разбрах, че той е в концентрационния лагер от 1939 година! Шест дълги години той е живял на същата гладна диета като всички останали, спал е в същата зле проветрявана и пълна с всякакви болести барака, и въпреки всичко, това не е пораждало в него никакви признаци на физически и душевни заболявания. Но още по-учудващо беше, че всяка група в лагера го смяташе за свой приятел. Точно към него се обръщаха лагерниците за решаване на всички спорове помежду им. Едва след като прекарах там няколко седмици, разбрах каква голяма ценност е това, че такъв човек се е намерил на едно място, където затворници от различни националности се мразеха почти толкова силно помежду си, колкото мразеха и немците. И винаги, във всички най-остри конфликтни ситуации, които отново и отново възниквали в лагера и извън него, можело да се види и чуе как Странният Бил, обръщайки се към разума, разговарял с хора от различни групи и ги съветвал да си прощават един на друг."

Доста дълго загадката на този необикновен човек оставала неразрешима за Джордж Ричи, докато веднъж, най-после му поверил собствената си история. Това станало след като Ричи казал веднъж, че на хората, преминали през всички ужаси на лагера, е така трудно да прощават, защото мнозина са загубили членове от семейството си в лагера.

Този кратък разказ на Бил Коди наистина принадлежи към най-удивителните човешки свидетелства за възможностите на силите на прошката. Поради изключителната му важност за цялото по-нататъшно изложение, го привеждаме изцяло така, както е изложен в книгата на Джордж Ричи.

„Ние живеехме в еврейската част на Варшава - започна той бавно. Това бяха първите думи, с които той се обърна към мен - съпругата ми, нашите две дъщери и още три момченца. Когато немците завзеха нашата улица, те ни изправиха пред къщата и откриха огън с картечница... Аз ги умолявах да ми разрешат да умра заедно с моето семейство, те чуха, че говоря немски, и ме причислиха към една работна група." - Той замълча, може би отново виждаше пред себе си своята съпруга и петте си деца. После продължи: -„Тогава аз трябваше да взема решението - трябва ли да отвърна с омраза на войниците, които сториха това, или не. Решението взех наистина лесно. Аз бях адвокат и в моята практика често виждах какво може да стори омразата с човешкия разум и тяло. Току що омразата беше убила шест човешки същества, които бяха за мен най-скъпото на този свят... Ето защо взех решението: през целия си живот - независимо дали това ще са няколко дни или много години аз ще обичам всеки човек, когото срещна.” И към това неизказано трагическо повествование Ричи добавя: „Обичта към всеки човек. Това беше силата, която беше опазила този човек всред всички лишения. Тази сила ми се откри най-напред в Тексас, в болничната стая... и постепенно аз разбирах - Бог винаги иска да се открие, а човекът или съзнава това, или не."

Wednesday, June 8, 2011

За Делфините от amrak

Първокласни лечители са делфините!

Бях чел в интернет, една личност да споделя за посещението си в басейн с два делфина, в който пускали хора за по няколко долара да се снимат с тях,

когато влезнала във водата и видяла колко е топла се разплакала от състрадание към делфините, осъществила контакт с тях и ги попитала как се чувстват в такова затворено пространство и в толкова топла вода,

те първо много се зарадвали да контактуват с осъзнат човек, успокоили я, споделили й че това не ги притеснява толкова, повече обаче това че те са специална група от висококвалифицирани лечители и са дошли с мисия на земята, да помогнат на хората, напълно приемат обстановката, в която ги е поставила съдбата,

но при тях най-често идвали хора в много ранен етап на развитие /а хората там ходели просто за снимката с делфин.../, и така нямало как да се занимават по-усърдно с това, което ги вълнува, просто тази Любов, която е в сърцата им.

Но й споделили, че се радват изключително, когато някой потърси тяхната помощ, независимо къде и в кой край на планетата се намира търсещият помощ, те се отзовават с Любов на мига, през време и пространство!

Така, че винаги може да се обърнете за помощ и към тях, дали някаква болежка или енергийна настройка, или просто така да споделите любовта си! Правил съм го и го правя с огромно удоволствие :)))

via - блогът на amrak

Да Поддържаш Собственото Си Равновесие

Слушай, о, човеко, докато ти давам тайната, така че ти да не вкусиш промяната.
Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена към мястото на положителния полюс (север).
Един час на ден трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателния полюс (юг).
Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата.
А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката.
Поддържай се в равновесие веднъж на всеки седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила.
Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила.
Това е тайната, известна на Господарите, чрез която възпират пръстите на Смъртта.
~
из "Изумрудените скрижали на Тот Атланта"

Използвай тази формула и ще бъдеш свободен

Когато при теб дойде чувство, което те притегля по-близо до черната порта, провери сърцето си и разбери дали чувството, което изпитваш, е дошло отвътре...
Но ако откриеш, че сърцето ти не е потъмняло, бъди сигурен, че към теб е насочена сила. Само чрез познания можеш да я преодолееш. Само чрез мъдрост можеш да се надяваш да бъдеш свободен. Познанието носи мъдрост, а мъдростта е сила. Придобий я и ще имаш власт над всичко.

Първо потърси място свързано с мрака. 
Направи кръг около себе си. 
Застани изправен в средата му. 
Използвай тази формула и ще бъдеш свободен. 
Издигни ръцете си към тъмния космос над теб. 
Затвори очи и вдишай силата. Призови Духа на Светлината чрез Времепространството със следните думи и ще бъдеш свободен:

Изпълни тялото ми с Духа на Светлината. 
Ела от Цветето, което сияе в мрака. Ела от Залите, където управляват Седмината Властелини. 
Ще ти изброя аз по име Седмината: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем – Девет. 
По име ги зови да ми помогнат, да ме освободят и да ме спасят от нощния мрак: Унтанас, Куертас, Чиетал и Гояна, Хуертал, Семвета – Ардал. 
В тяхното име те умолявам, освободи ме от мрака и ме изпълни със Светлина.

из "Шести изумруден скрижал"

Tuesday, June 7, 2011

Едгар Кейси за уроците ни на тази Земя

От форумът в Порталът:

Ще споделя това което ме впечатли в една от книгите на Е.Кейси, човекът работил с акашовите хроники и оставил след себе си десетки хиляди досието и биографии на хора потърсили помощ при него.
При около 10 000 регистрирани случай на по- малко от 20 човека той е казал, че следващото им идване на Земята ще бъде изцяло по тяхно желание.

Според него (и не само) душата попаднала тук има един урок, да развие и работи с Любовта, да усвои магията на даването и приемането, чрез помагане и отдаденост на другите. След като усвои тези уроци, тя няма повече работа тук, както казва той Бог има много домове и Земята е само един от тях, тук ли си!?- това ти е работата.
След като човек усвои тези уроци, ако реши да се върне на Земята, то това е с цел мисия, той е вече завършена душа в този еволюционен цикъл и идването му отново тук е да даде, знания, уроци, тема. Тези души могат да бъдат навсякъде край нас, те работят в малки групи, имат точно определена цел и когато решат, че са направили това за което са дошли си отиват.
Друга душа е съвършената душа, ако реши да дойде, то е за кратко и с цел себеотдаване, дарява себе си в полза на всички, жертва се.
А нашата работа е да учим и това може да стане в най- обикновени условия, една от малкото, на които е казано, че следващо връщане ще е по нейно желание е жена, домакиня, отдала живота си в полза на всички с които се е срещнала, отдадена на семейството и приятелите си. Това като за последно разбира се, но дава идеята, че да завършиш цикъла не е нужно да правиш нещо велико, а просто да бъдеш и да даваш. Тайната е в намерението, а не в действието.
Първият учител сам на себе си е човекът.
а мирът, благостта и любовта, свободата, излъчвани то такива хора хармонизират и околните по индукция.

Духовен Учител - разсъждения

Не на всеки е дадено да бъде Учител.
Да бъдеш Учител е дарба – една от тези духовни дарби, за които е говорил ап. Павел. 
Божият Дух по Свое осмотрение определя кому каква дарба да се даде. 

Затова някои са Учители, други Пророци, трети Лечители, четвърти с дарбата да гонят бесове, пети – да говорят езици, а други – да тълкуват езици… 
Така че ако не ти е дадено Свише, ако не си предопределен за Учител, колкото и да се напъваш, не можеш да бъдеш в действителност такъв, пък дори и някои хора да те припознават. 

Но едно е да си действително Божи Син, а друго – да бъдеш припознат за такъв. Има много такива припознати, които минават за Учители, но в действителност не са, и само заблуждават себе си и тези, които им вярват. 

Преди всичко истинският Учител има характерна аура, носител е на специфична енергия, атмосфера на святост, която се нарича „нюкс”. За да я разпознаеш, трябва да си на определено ниво, да притежаваш известна будност на съзнанието, която да ти позволява да правиш пренос и съпоставка, т.е. да си способен да събудиш спомен от предишен живот или от излъчвания и срещи в духовните полета, когато си бил с този Учител, когато си познавал тази специфична харизма, наречена „нюкс”. 
Децата и някои животни също могат да бъдат чудесен индикатор. 

Енергията, присъствието на Учителя приповдигат, възраждат, възкресяват душата и живота ти – дават му ново, стремително направление и нов, много по – дълбок смисъл. 

Учител е този, който чувства единството си с всичко съществуващо. 
Контактите ти с Него, потапянето в Неговата аура, твоето упование, откритост могат да пробудят и у теб съзнанието за Единната Същност. 
Думите, които изрича един Учител, не са просто обикновени думи. Те са Слово, те са Сила и Живот и моделират у нас Новия човек. Учителят не измисля това Слово – Той е проводник и чрез Него говори и се проявява цялото Небе – всички високоразвити, възвишени, просветлени същества. 
Учителят, за разлика от индивидуалността, която е Негов носител, е колективен Дух. Той не е искра, отделена от Божествения пламък, а искра, която е едно с този Пламък. 

За истинския Учител няма скрито – покрито – Той вижда и знае всичко. Не е проблем за Него да чете мислите ти, да види твоето минало, настояще и бъдеще. Дори не е необходимо да Му задаваш гласно въпроса, който те вълнува в момента, за да ти отговори. 
Той свети с истинска, а не с отразена светлина. 
Разликата между Него и мнимия Учител е подобна на разликата между една натурална ябълка, която може да задоволи глада ти, и една нарисувана, която не може. 

Истинският Учител е Лечител – Той лекува преди всичко човешките души. За да е такъв, у Него трябва да живее несътворения Огън – този, който всяка година на Великден слиза в йерусалимския храм и възпламенява свещите, за да потвърди, че великденското чудо може да се случи и в нашите души, и че това, което „се сее в тление, възкръсва в нетление.” 
Ние сме свещите, а Бог или Учителя, чрез когото се проява той, е несътвореният Огън. 

Когато Вивекананда, изпълнен със съмнения, скептицизъм и книжни знания, отишъл при Рамакришна и му казал, че няма никакъв Бог, Рамакришна му отговорил, че това не е въпрос, който може да се дискутира – той не може да му докаже Бог, но може да му го покаже. 
И съвсем изненадващо за Вивекананда скочил и стъпил на гърдите му. В този миг нещо се случило – някаква енергия прескочила от Рамакришна във Вивекананда, който изпаднал в тричасов транс. 
Когато отворил очи, бил напълно различен човек. Рамакришна го попитал:”Кажи сега – има ли Бог, или няма?” Цялото същество на Вивекананда преливало от Любов, ликувало, къпещо се в океан от Блаженство. Чувствал се помилван, благословен. Не му оставало нищо друго освен да се поклони, да докосне нозете на своя Учител и да потвърди: „Да, има Бог!”

Ето, такава е силата, която притежава един истински Учител, ръкоположен не от хората, а от Бога! Затова е и казано, че „Царството Божие не е в слово, а в сила.” 
Иначе има много дървени философи, ерудити, волно, красно и сладкодумци, които говорят от себе си, пък заблуждават, че Духът говори чрез тях и че изразяват върховната Истина. 
Те са обикновени преподаватели, а препоръчват себе си за Учители, макар добре да знаят, че нямат небесен кетап. От такива трябва да се пазим, за да не се оплетем в мрежите на техните въображаеми конструкции. 
И преди всичко да помним, че колкото и красиво да звучат нечии думи, те не могат да бъдат Слово Божие, ако не са израз на онази Любов, която дава живот на всичко съществуващо, на онази Мъдрост, която озарява със светлината Си съзнанието ни и на онази Истина, която изправя пътищата ни… като Словото на Учителя, с което трябва всекидневно да захранваме душите си!

Monday, June 6, 2011

Притча за Облачето и Дюната

Младото облаче се роди по време на една силна буря над Средиземно море. То почти нямаше време да порасне, силният вятър тласкаше всички облаци към Африка.

Още щом стигнаха континента, климатът се промени: горещото слънце засия на небето, а далече долу блестяха златните пясъци на пустинята Сахара. Вятърът продължаваше да ги носи далече към южните гори, тъй като в пустинята рядко вали дъжд.
С младите облачета се случва същото, каквото и с младите хора: нашето облаче реши да се откъсне от своите родители и по-големите си приятели, за да погледа света.
— Какво правиш? - оплакваше се вятърът. — Пустинята навсякъде е еднаква. Върни се при всички и да летим към центъра на Африка, там, където са красивите планини и дървета.
Но младото облаче по природа си беше бунтовниче, не се подчини и тихичко се спусна по-ниско, докато не полетя с мекия, великодушен бриз надолу, към златните пясъци. Като полетя малко над тази местност, то обърна внимание, че една от дюните му се усмихва.
Това се случи, защото и дюната беше също така млада, родена съвсем скоро от този вятър, който току-що си отиде. Облачето веднага се влюби в златните й коси.
— Добро утро - каза облачето. — Как живееш, как си там долу?
— Живея в компанията на другите дюни, слънцето, вятъра и керваните, които минават от време на време край нас. Понякога е много горещо, но се търпи. А ти как живееш там отгоре?
— Тук също има вятър и слънце, но аз имам едно преимущество, мога да странствам по цялото небе и да се запознавам с всичко и с всеки.
— А моят живот е късичък — казала дюната. — Когато вятърът се върне от горите, аз ще изчезна.
— А какво те кара да тъгуваш?
— Оставам с чувството, че не нося полза никому.
— И при мен е същото. Щом се появи друг вятър, аз ще полетя на юг и ще се превърна в дъжд, такава е съдбата ми.
Дюната се поколеба малко преди да заговори.
— А ти знаеше ли, че тук долу в пустинята ние наричаме дъжда Рай?
— А, аз и не знаех, че мога да стана нещо много важно - гордо произнесе облачето.
— Чувала съм няколко легенди, които разказваха много старите дюни. Те казват, че след дъжда ние се покриваме с трева и цветя. Но аз не знам на какво прилича това, защото дъждът тук наистина вали много рядко.
Сега пък облачето се подвуоми. Но след това започна да се усмихва радостно.
— Ако искаш, аз мога да те покрия с дъжд. Макар че току-що се запознах с тебе, аз вече те обичам и много ми се иска да остана тук завинаги.
— Когато те видях там високо в небето, аз също се влюбих веднага — каза дюната. — Но нали, ако превърнеш своите чудесни бели къдрици в дъждец, ти ще умреш?
— Любовта никога не умира —- казало облачето. — Тя се трансформира, и аз искам да ти покажа Рая.
И веднага започна да рони капчици върху дюната. Така те още дълго време бяха заедно, докато не се появи дъгата.
На следващия ден малката дюна цялата беше покрита с цветя. Другите облаци продължавали своя път към централна Африка, и по пътя си все пак ронеха малко дъжд. Минаха двадесет години, малката дюна се превърна в оазис, който освежаваше пътниците с прохладната сянка на своите дървета.
И всичко това стана, защото веднъж едно любящо облаче не се изплаши да пожертва живота си в името на Любовта.

Sunday, June 5, 2011

‎"Това което се случва извън теб, ще помогне да разбереш това, което се случва вътре в теб. Това което се случва вътре в теб, ще помогне да разбереш това, което се случва извън теб"
Способността да се измества гледната точка е едно от най-мощните и резултатни оръжия, с чиято помощ можем да се справим с всекидневните житейски проблеми.

Saturday, June 4, 2011

За Бардовете, Оватите и Друидите

(¯`•.¸.•°*°•. ✿ .•°*°•.¸.•´¯) из писанията на Филип КАР-ГОМ . •° ••°• •°•.º.•°••°• . 


В друидството има една идея за получаването на „ауен". Тази уелска дума означава много неща – благословия, вдъхновение, божествен дар.

Когато Ауен тече през теб, можеш да бъдеш съзидателен. Така например поетите са хора, благословени от Ауен. Протичането на този поток (ауен също означава „течащ дух" ), се подпомага най-напред чрез изпразване от натрупаното, за да бъде възможно след това изпълване с творческа сила. За тази цел е добре да се влезе в свещената дъбрава, но не само онази, която е във външния свят, а и тази, която се намира вътре в нас – мястото на убежище и мир.

Ауен също може да се призовава чрез групова или индивидуална медитация. Една от интересните страни на друидството е, че то отваря пространство в нас самите, където творческият, духовният и биологичният Аз се срещат в едно.


Друидството вплита три нишки в едно – бардовете, оватите и друидите.


Бардовете били разказвачи, пазители на спомените на племето и изразители на Ауен в ежедневието. В Ордена (на бардовете, оватите и друидите) бардството е нишката, с която започват новите хора, когато се отварят за творческия аспект на живота.

Оватите са свързани по-пряко с лечителството и с природния свят, и може да изучават билкарство или някоя от природните терапии, или да придобиват знания и умения относно гадаенето, магията и работата със земната енергия.

При друидите фокусът пада върху обучението, философията, разбирането и работата с идеите на друидството. Това е по-интелектуален аспект, но който също има активно отношение към работата на другите нива, чрез споделяне на мисли и обучаване.

˙·٠•●♥ Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄ ♥●•٠·˙ஜ۩۞۩ஜ˙·٠•●♥ Ƹ̵̡Ӝ̵̨ ♥●•٠·˙
..................... ೋღ❤ღೋ.....................
Постигането и съгласуването на благоприятните страни на времето и пространството отговаря на обучението и дейността на бардовете.

После идва равнището на оватите - те не се задоволяват само да предизвикват помощта на времето или на пространството, нито дори да си съдействат с тях.
Оватите са способни да ги надмогнат, т.е. да пътуват сред време и пространство, както си пожелаят.
Всъщност оватите практикуват изкуството на гадателството и пророчеството. Тъй като са успели да овладеят времето и пространството, те са им станали познати и близки, оватите могат според желанието си да ги направят прозрачни.

Когато достигне до този стадий, човек може по своя воля да се отдели от човешкото време, от всекидневното време и да навлезе в безкрая на не-времето. Защото в самият център на кръга, в точката на пресичането си, времето и пространството не съществуват - те се превръщат във вечност и безкрайност...

✫ .•°*”˜ ƸӜƷ ˜”*°•. ✫
Бардовете са поети и певци, т.е. те се отдават главно на изкуствата, разбирани като начин да се запази наследството на традицията, но също и чрез вдъхновението да се развие съзидателната мощ.

Оватите са натоварени с гадателство, магия, пророчество. Те изучават природата, за да могат да извличат от нея лекарства, а също и за да медитират върху времето, смъртта и възраждането.


Друидите се посвещават също на изучаването на природата, но и на учението за морала и мъдростта.
Хармония между изкуство, природа, философия.
***•♪ღ♪*•.¸¸.•*¨``❀ ✰``¨*•.¸¸.•*•♪ღ♪•***
...според легендата, в замъка на крал Артур, когато паднела нощта, допускали само два вида пришълци - "сина на признат крал или човека, който носи изкуството си..."